Решение № 420 от 10.11.2011 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 1957/2011 г.

Решение № 420 от 10.11.2011 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 1957/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия П. М. Атакува се въззивно решение № 76 от 11.05.11 г., постановено по ВНОХД № 118/11 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 4 от 17.02.11 г. по НОХД № 15/11 г. на Добричкия окръжен съд. Сочи се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 2 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на решението и отлагане на изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на осн. чл. 66, ал. 1 НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Пледира се за многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства, водещи до извода, че целите на наказанието биха се постигнали и с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Представя се писмена защита. В посочения смисъл е и становището на подсъдимия, изразено в последната му дума. Повереникът на частните обвинители Ж. Г., В. И. и Г. И. моли жалбата да се остави без уважение, като неоснователна. Прокурорът акцентира върху обстоятелството, че деянието е осъществено от неправоспособен водач в пияно състояние, поради което пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, посочените с нея и писмената защита основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда П. М. е признат за виновен в това, че на 4.07.10 г. в гр. Добрич, при управление на л. а. м. "Опел", модел "А." с рег. № ТХ **** РХ, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,99 промила, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Г., поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години. Съдът се е произнесъл по разноските и вещественото доказателство - лекия автомобил. С атакуваното решение присъдата е изменена, като е отменено освобождаването на подсъдимия от изтърпяване на наказанието на осн. чл. 66, ал. 1 НК. Определени са първоначален режим и тип затворническо общежитие. В останалата му част първоинстанционният акт е потвърден. Постановявайки решението си, в атакуваната му част, апелативният съд е взел предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които се изтъкват от защитата в касационното производство - чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, добрите характеристични данни, разкаянието, липсата на противообществени прояви и полагането на обществено полезен труд. Наложил му е минималното, предвидено в закона, наказание за извършеното престъпление от три години лишаване от свобода при законов максимум от десет години. За разлика от приетото от окръжния съд, като отегчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд е отчел високата концентрация на алкохол в кръвта на М. и липсата на правоспособност да управлява МПС. Към последните настоящата инстанция счита, че следва да се вземат предвид и: проявената упоритост от подсъдимия след отправеното му предупреждение от свидетеля Й. да спре автомобила, тъй като е употребил значително количество алкохол; голямото превишение на максимално допустимата за градски условия скорост на движение от 50 км/ч. при установена по делото 87 км/ч.; мястото на удара - извън платното за движение; подбудата да се извърши деянието - да се закупи кафе. Посочените факти са установени и приети за доказани и от двете контролирани инстанции, но не са преценени във връзка с наказанието, което се явява занижено с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 2 НК. Липсата на съответен протест пред въззивния съд и пред касационната инстанция не позволяват утежняване положението на М. От друга страна, всички посочени по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, преценени съвкупно с ръста и динамиката на този вид престъпления, извършени от неправоспособни водачи и след употреба на алкохол, както и липсата на съответен протест, водят до извод, че с отмяната на условното осъждане на осн. чл. 66, ал. 1 НК апелативният съд е постановил справедливо наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК. Според настоящия състав на ВКС, ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода ще постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК: да се поправи и превъзпита М. към спазване на законите; да се въздейства предупредително върху него; да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. При тези съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което решението на апелативния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,