Решение № 1789 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12662/2008 г.

Решение № 1789 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12662/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иринка Дончева Дончева от гр. Варна срещу Решение № 1094 от 22.07.2008 г. по адм. дело № 585/2008 г. на Административен съд - Варна, като са изложени доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба Иван Иванов и началника на РДНСК Варна не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Иринка Дончева Дончева от гр. Варна срещу Заповед № ДК-02-ВН-14 от 6.02.2008 г., с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ едноетажна масивна постройка намираща се в ПИ № 16 в кв. 139 по плана на 7-ми микрорайон гр. Варна. Съдът при контрола за законосъобразност на административния акт е обсъдил всички възражения на жалбоподателката, изложени в жалбата й и в тази връзка относимите за спора доказателства, като за целта е допуснал и изслушал двама свидетели. Назначена е по делото съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Не са опровергани фактическите основания, изложени от административния орган в оспорената заповед за извършен от жалбоподателката незаконен строеж, както и констатациите в констативния протокол, които са неразделна част от мотивите изложени в заповедта. Неоснователен е доводът на касаторката, че съгласно заключението на вещото лице се касае за допълнително удължаване на пристройката само със 70 см., а не както е прието от съда, че построената сграда е с размери 3,66 м. Съдът е изложил мотиви, които съответстват както на заключението на вещото лице. В съдебното заседание е направено от него уточнение, че с извършеното строителство - изграденият нов покрив се променя конструкцията на сградата. В заключението се излага, че са разрушени две стени, източният зид се удължава с 3,66 м., а северния се изгражда отново. Тези факти налагат извода до който е стигнал съда за извършено незаконно строителство. Установено е, че изградената постройка - с характеристика на допълващо застрояване е била недопустима съгласно действащия ПУП. Установено е, че строежът е построен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж и е в несъответствие с предвижданията на КЗСП. Характеристиката на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ дава основание за издаването на заповед за събарянето му на посочените правни и фактически основания в оспорената заповед. При тези данни правилно първоинстанционният съд е кредитирал констатациите в административния акт, предхождащ заповедта, който е неразделна част от нея. Настоящата инстанция след като обсъди доводите на касатора съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, приема, че касационната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК