Решение № 233 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 492/2013 г.

Решение № 233 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 492/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 425, ал. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на главния прокурор на РБ, за отмяна по реда на възобновяването, на протоколно определение № 1446 от 14.12.2012 г., постановено по ЧНД № 7976/2012 г., по описа на Районен съд - гр. Пловдив, с което е било определено общо най-тежко наказание на осъдения Н. Х. К. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон поради и което се претендира за неговата отмяната и прекратяване на съдебното производство. Осъденото лице Н. Х. К. и защитата му, поддържат становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт, чиято отмяна се претендира по реда на възобновяването, е влязъл в законна сила на 03.01.2013 г., не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК срок и е свързано с отегчаване на наказателноправното положение на осъденото лице. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С протоколно определение № 1446 от 14.12.2012 г., постановено по ЧНД № 7976/2012 г., по описа на Районен съд - гр. Пловдив в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Н. Х. К. било определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по влезлите в сила присъди по НОХД № 1352/2011 г. и НОХД № 2839/2012 г. и двете по описа на Районен съд - гр. Пловдив, в размер на една година и четири месеца "лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 24 от НК, това общо най-тежко наказание било увеличено с три месеца, като било постановено изтърпяването му при първоначален "строг" режим в затвор, или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспаднал изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 1352/2011 г. и отчасти изтърпяното такова по НОХД № 2839/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив. Релевираният в искането довод, че атакувания по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон, е основателен. Това е така защото, в настоящия случай решаващия съд неправилно е достигнал до извод, за наличие на предпоставки за групиране на наказанията наложени на осъдения К., по горепосочените наказателни дела от общ характер. Видно от справката за съдимост на лицето, продължаваното престъпление предмет по НОХД № 2839/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, е извършено в периода 07. 01. - 04.06.2011 г., а протоколното определение с което е било одобрено постигнатото споразумение по НОХД № 1352/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, е влязло в сила на 04.04.2011 г. ВКС нееднократно е е имал повод да посочи, че за групиране на наказанията по отделни присъди е от значение, кога е завършено продължаваното /или продължено/ престъпление по втората от присъдите, а не кога е започнато. Ако продължаваното престъпление е започнато преди първата присъда да влезе в сила и е завършило след влизането й в сила, наказанията по двете присъди не могат да се групират, т. е, в настоящия случай, атакувания по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон. Допуснатото нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е основание за възобновяване на наказателното дело - постановеното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, от друг състав на районния съд, от стадия на съдебното заседание. Що се касае до искането за прекратяване на производството от касационният съд, същото не може да бъде уважено, както с оглед лимитативно посочените хипотези в които настоящата инстанция може да упражни това свое правомощие, така и с оглед обстоятелството, че съдебното производство пред районния съд, е било инициирано по искане на осъденото лице. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение