Решение № 3985 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16423/2013 г.

Решение № 3985 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16423/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тихомир Заков Колев от гр. Плевен, срещу решение № 647 от 08.11.2013 г., постановено по адм. дело № 331/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че неправилно положеният от Колев труд за периода от 01.01.1985 г. до 31.03.1987 г. и от 1.01.1991 г. до 1.03.1992 г. е определен като положен на длъжността "шлосер-монтьор", а не като "заварчик" и не е приет за такъв от втора категория. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства, както и показанията на разпитания свидетел и не е изложил доводи по направените възражения. Касационният жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата да бъде уважена. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Плевен, чрез юрк. Тодорова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Тихомир Заков Колев против решение № 8/11.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № 105/23.01.2013 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) при липса на осигурителен стаж от втора категория в общ размер от 15 години. По делото е спорен въпросът относно категорията труд, положен от жалбоподателя за времето от 01.01.1985 г. до 31.03.1987 г. и от 1.01.1991 г. до 1.03.1992 г. Установено е по делото, че съгласно трудовата книжка в периода 01.01.1984 г. - 01.07.1986 г. жалбоподателят е работил като "шлосер-монтьор". Тази длъжност е вписана и за периода 01.07.1986 г. до 01.09.1987 г., което обхваща първия спорен период. Посочената длъжност е отразена и за периода 01.09.1990 г. - 31.12.1991 г. За времето от 01.01.1992 г. до 31.12.1992 г. в трудовата книжка е посочено, че лицето е работило като "заварчик - шлосер-монтьор". При тези данни правилно е прието, че за втория спорен период 01.01.1991 г. - 28.02.1992 г. Колев е полагал труд като "шлосер-монтьор" до 01.01.1992 г. и като "заварчик - шлосер-монтьор" от 01.01.1992 г. до 28.02.1992 г. При формиране на фактическите констатации съдът се е позовал и на заключението на приетата по делото експертиза. След анализ на събраните доказателства е приел, че няма данни длъжностни характеристики за заеманите длъжности да са изготвяни и връчвани на лицето. В представените ведомости за заплати за тези периоди не е отразявана длъжност. Липсват данни Колев да е работил с един час по-малко от работното време, както е установено за работещите при втора категория труд за процесните периоди. По отношение частта от втория период - 01.01.1992 г. до 28.02.1992 г., съобразно заключението на вещото лице, съдът е посочил, че осигурителният стаж е при втора категория труд, но заплащаните осигурителни вноски са в размер на 35 %, т. е. при условията на трета категория труд съгласно ПМС № 43/18.03.1991 г. (ДВ бр. 23/1991 г.). При тези данни съдът е приел, че има несъответствие в отразеното в трудовата книжка, удостоверение образец УП-3 и установеното от експертизата. За периода 01.01.1985 г. - 31.03.1987 г. е приел, че в трудовата книжка навсякъде е отразена заеманата от жалбоподателя длъжност "шлосер-монтьор", както и че на лицето са внасяни 30 % осигурителни вноски, дължими за трета категория труд съгласно ПМС № 56/1979 г. - ДВ, бр. 3/1980 г. Обсъдил е представената по делото заповед № 313/13.08.1984 г. за преназначаването му от "шлосер-монтьор" на "заварчик", считано от същата дата, както и неотразяването на този факт в трудовата книжка. С оглед на факта, че не е посочен срокът на действие на тази заповед е направил извод, че не може да се извърши преценка дали обхваща и периода 01.01.1985 г. - 31.03.1987 г. Обсъдил е съдържанието на представеното удостоверение УП-3 относно зачетения като втора категория труд на длъжност заварчик за времето от 01.09.1984 г. до 31.12.1984 г., като е приел, че това вероятно касае цитираната заповед. Съдът е констатирал несъответствие между отразеното в трудовата книжка по периоди и отразеното в удостоверение обр. УП-3, което е в полза на лицето, доколкото съгласно трудовата книжка за целия период от 01.01.1984 г. до 01.01.1992 г. Колев е работил като "шлосер-монтьор" при трета категория труд, докато в удостоверение УП-3 периодът от 01.09.1984 г. до 31.12.1984 г. и от 01.04.1987 г. до 31.12.1990 г. е зачетен за втора категория труд при длъжност "заварчик". Въз основа на така установените факти и обстоятелства е законосъобразен изводът на съда, че в първия процесен период жалбоподателят е изпълнявал длъжността "шлосер-монтьор" при трета категория труд. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд и относно втория спорен период. За времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1991 г. лицето е работило като "шлосер-монтьор" съгласно трудовата книжка, осигурявано е при трета категория труд, като съгласно ведомостта до 31.05.1991 г. е посочено като "монтьор", а след това няма данни за длъжност. Следователно, за този период липсват данни жалбоподателят да е работил като "заварчик". За времето от 01.01.1992 г. до 28.02.1992 г. съдът е съобразил вписването в трудовата книжка, в която е посочено, че лицето е работило на длъжността "заварчик - шлосер-монтьор". След като е обсъдил наличните доказателства за този период, съставляващ част от втория спорен такъв, съдът е направил обоснован извод, че извършваната дейност е при условията на втора категория труд. Това заключение обаче не се отразява на правилността на решението и потвърденото с него разпореждане, тъй като при преизчисляването на зачетения за трета категория труд, се получава, че жалбоподателят има общо 12 г. и 18 дни от втора категория труд. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) установяването на осигурителния стаж се извършва само с изброените документи: трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. На основание на чл. 40, ал. 3 от НПОС документът се издава от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Трудовата книжка, с която се удостоверяват факти относно длъжността на лицето, е официален документ, издаден по установения ред и форма. В случая не се спори, че трудовата книжка е правилно оформена съгласно Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и не са налице съмнения за достоверността на направените вписвания. Трудовата книжка се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. В случая във ведомостите не е отразена длъжността "заварчик" през първия период, поради което трудовата книжка е доказателство за установяване не само на трудовия стаж, но и на заеманата от жалбоподателя длъжност, която служи за определяне категорията на труда. От направените в трудовата книжка на жалбоподателя вписвания и при съпоставката им с издаденото удостоверение УП-3 не може да се направи извод, че в периодите от 01.01.1985 г. до 31.03.1987 г. и от 1.01.1991 г. до 1.01.1992 г. е изпълнявал длъжността "заварчик", попадаща в приложното поле на т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм., считано от 01.01.2000 г.), съгласно който втора категория труд е този на електро-и газозаварчици и помощник-заварчици в обособени цехове и звена; ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена; работници на първична механична обработка на чугунени отливки. Това обстоятелство не се установява и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което е извършило проверка на всички, съхранявани в "Завод за строителна техника" ЕООД - Плевен документи. Първоинстанционният съд е установил правилно релевантните за спора факти. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначил и изслушал съдебно - икономическа експертиза и е изискал относимите документи от третото, неучастващо в спора лице - работодател на Колев за спорните периоди. След анализ на събраните по делото доказателства правилно е приел, че положеният от него труд в "Завод за строителна техника" ЕООД - Плевен не може да се отнесе в посочените периоди към втора категория. По отношение на длъжността "шлосер-монтьор" не намира приложение разпоредбата на т. 20 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), поради което за периодите от 01.01.1985 г. до 31.03.1987 г. и от 1.01.1991 г. до 1.01.1992 г., не може да се приеме, че полаганият труд е от втора категория. Съгласно чл. 104, ал. 10 (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от КСО категорията труд, както и дейността по чл. 69 и чл. 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. При тази законова забрана правилно съдът не е обсъдил показанията на разпитания по делото свидетел относно длъжността, характера и условията на положения от Колев труд. При така установените факти по делото се налага изводът, че жалбоподателят е навършил изискуемата възраст от 57 г. и 4 месеца и има сбор от осигурителен стаж и възраст повече от 100 точки, но няма призната втора категория труд от 15 години, дори и при добавяне на стажа от втора категория за времето от 01.01.1992 г. до 28.02.1992 г., поради което не са налице материално - правните предпоставки за пенсионирането му при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Оспореният в първоинстанционното производство административен акт е законосъобразен и правилно съдът е отхвърлил като неоснователна подадената срещу него жалба. Доводът в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на събраните в хода на производството доказателства, е неоснователен. Изводите на съда са направени след подробен и задълбочен анализ на всички приети писмени доказателства. По делото не са налице данни, че при осигурителя се съхраняват длъжностни характеристики, заповедна книга за командироване, заповед за работното време, заповеди за командировки, заповеди за противоотрови и др., относими към спорните периоди. Вещото лице изрично е посочило, че е извършило проверка на съхраняваните в "Завод за строителна техника" ЕООД - Плевен документи, вкл. и на личното трудово досие на жалбоподателя, а от писмо от 7.10.2013 г., подписано от управителя на дружеството, се установява, че на вещото лице са представени всички документи относно трудовия стаж на лицето. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,