Решение № 124 от 25.09.2017 г. на ВКС по н. д. № 653/2017 г.

Решение № 124 от 25.09.2017 г. на ВКС по н. д. № 653/2017 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурора при Окръжна прокуратура - Благоевград М. М. против присъда № 1780 от 29.03.2017 г. по внохд № 415/2017 г. на Благоевградския окръжен съд. В протеста се сочи, че въззивната оправдателна присъда е постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прокурорът твърди, че съдът е допуснал превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, поради което е стигнал до погрешен извод за обективна несъставомерност на инкриминираната дейност по повдигнатото обвинение. Излагат се съображения за спазване на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и се оспорва противното заключение на въззивния съд. С тези аргументи се настоява за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира в подкрепа на протеста. Защитникът на подсъдимия отправя искане присъдата да бъде оставена в сила, като противопоставя на обвинението съображения за допуснати в досъдебната фаза на процеса нарушения на действащата към момента Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г. (Наредба № 30, Наредбата). Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Районният съд в гр. Гоце Делчев с присъда № 539/26.09.2016 г. по нохд № 575/2017 г. признал подсъдимия С. Б. С. за виновен в това, че на 24.06.2015 г., около 22 часа, в [населено място], обл. Бл., управлявал лек автомобил "Ф. г. ..." с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 2,14 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Благоевград с присъда № 1780 от 29.03.2017 г. по внохд № 415/2016 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Присъдата била подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав. Касационният протест срещу така постановения въззивен акт е неоснователен поради следните съображения: Поддържаната от прокуратурата теза за съществени процесуални нарушения е формулирана и аргументирана по начин, който я определя като възражение за нарушение на материалния закон. В казуса няма противопоставяне между страните по въпросите за формиране и проверка на доказателствената съвкупност. Релевантните факти, възприети от двете предходни инстанции, се споделят както от защитата, така и от обвинението. Ето защо възражението на прокурора, че съдът е проявил " превратно тълкуване " на доказателствените средства е лишено от съдържателен смисъл извън контекста на твърдение за неправилно приложение на закона. Прочее, в хода на целия процес усилията на обвинението са били насочени към убеждаване на съда, че безспорните фактически обстоятелства относно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия са адекватни на посочения в чл. 343б, ал. 1 от НК надлежен ред. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения защо, за разлика от първостепенния съд, не се съгласява с този правен извод. Както е добре известно обсъжданият надлежен ред е регламентиран в Наредба № 30, поради което стриктното спазване на всички нейни разпоредби е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Атакуваната присъда детайлно проследява действията на органите на досъдебното производство относно административната процедура за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Съдът е констатирал, че веднага след привличане в качеството на обвиняем, в разпит на 29.06.2015 г., С. С. е направил искане за повторен химически анализ, което било повторено от неговия защитник и при предявяване на разследването на 03.07.2015 г. Тези искания, макар направени в сроковете по чл. 20, ал. 3 във вр. с чл. 19 от Наредба № 30, не били удовлетворени както от разследващия полицай, така и от прокурора. В допълнителните съображения към касационния протест прокурорът окачествява този отказ като "безмотивен и мълчалив" т. е. извън всяко съмнение е настойчиво проявена воля на обвиняемия да реализира правото си за проверка на резултатите от химическото изследване на иззетата кръв и отсъствие на кореспондиращ акт от страна на компетентните лица. При тези данни въззивният съд законосъобразно е съзрял нарушаване на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Повторният анализ на кръвната проба е неотменим елемент от легалния механизъм за контрол, установен чрез Наредба 30, и неговото допускане не е в дискреционните правомощия на разследващите органи. Несподелими са разсъжденията в протеста, че когато са спазени останалите изисквания на Наредбата повторно извършване на химически анализ е ненужно. Напротив, за да настъпят правните последици от факта на установяване на алкохол в кръвта на водача, трябва да бъдат спазени всички възможни етапи на проверката. Те задължително включват и хипотезата на повторен анализ, поради което са предвидени и срокове за съхранение на пробите . Надлежният ред по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК не следва да бъде прилаган частично, а в неговата цялост и последователност. Вж и Решение № 221 от 14.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 755/2013 г., НК, второ наказателно отделение, Решение № 67 от 28.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 1/2016 г., НК, второ наказателно отделение, Решение № 488 от 09.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1634/2013 г. НК, второ наказателно отделение Ефективна контролираща процедура, инициирана от обвиняемия, е бариера срещу възможни грешки и злоупотреби. Нейното отхвърляне или пренебрегване от разследващите органи лишава крайния резултат от проведеното изследване от легално значение, тъй като не е спазен надлежния ред за постигането му. В конкретния случай разликата между данните от протокола за медицинско изследване и тези от химическото изследване са били допълнителна убедителна индикация за необходимост от повторен анализ, но тя също е била пренебрегната от разследващия полицай и прокурора. Ето защо въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е заключил, че установените по делото факти не могат да се отнесат към фактическия състав на чл. 343б, ал. 1 от НК, и е оправдал подсъдимия. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,