Решение № 290 от 25.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1457/2011 г.

Решение № 290 от 25.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1457/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения И. И. Д., от [населено място], за проверка на влязлото в сила определение № 374 от 16.07.2010 г., на Районен съд- гр. Стара Загора, 6 наказателен състав, постановено по НЧД № 1132/2010 г., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. От саморъчно изготвеното искане за възобновяване на осъдения И. И. Д. се извежда отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а именно, че атакуваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Заявява се искане за отменяване на определението и възстановяване на срока за неговото обжалване, или за произнасяне по същество от настоящата инстанция, по реда на чл. 306 НПК, по предложението на Районна прокуратура- гр. Стара Загора. Осъденият, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа искането, по изложените в него съображения, като акцентира на искането си за отмяна на приложението на чл. 24, ал. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, поради което счита, че същото не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения И. И. Д. е процесуално недопустимо- подадено е от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, но след изтичане на срока, установен по чл. 421, ал. 3 НПК. С атакуваното определение, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, Районният съд- гр. Стара Загора, 6 наказателен състав, е определил на осъдения И. И. Д., от [населено място], едно общо наказание- две години и десет месеца лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, между тези, наложени му по НОХД № № 499/2010, 586/2010 и 549/2010 г., всички по описа на РС- [населено място]. На основание чл. 24 НК е увеличил така определеното общо наказание с една година и два месеца, като е постановил осъденият Д. да изтърпи общо четири години лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо заведение от закрит тип. Приспаднал е, на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода, по горните присъди. Определението, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, е постановено в открито съдебно заседание на 16.07.2010 г., с участието на осъдения и назначения му, на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, служебен защитник. Видно от вписванията в съдебния протокол, който несъмнено е годно доказателствено средство, съгласно чл. 131 НПК, за извършените процесуални действия и за реда, по който това е сторено, приложеното по делото определение, със съдържащото се в него указание за срока за обжалване и компетентния въззивен съд, е обявено на страните в същото съдебно заседание. Следователно от този момент за осъдения тече 15- дневния срок, в който първоинстанционният съдебен акт е могъл да се обжалва пред ОС- гр. Стара Загора. След като в указания срок не е постъпила въззивна жалба, определението е влязло в сила на 3.08.2010 г., при условията на чл. 412, ал. 1, т. 3 НПК, а следователно, 6- месечният срок за депозиране на искането за възобновяване на наказателното дело, съгласно чл. 421, ал. 3 НПК, тече от влизане в сила на съответния съдебен акт, т. е. от 3.08.2010 г. Искането за възобновяване, инициирало настоящото производство пред ВКС, е депозирано от осъдения Д. след изтичането му на 3.02.2011 г., а именно на 15.03. 2011 г., видно от щемпела на Затвора- [населено място]. За горните изводи е без значение, че след изтичане на срока за обжалване на определението, осъденият е подал въззивна жалба срещу него (на 26.08.2010 г.), върната с разпореждане на съдията- докладчик, което не е било обжалвано, тъй като развилата се в този й вид процесуална дейност, не може да новира вече изтеклите срокове. В настоящото производство не би могло да се удовлетвори и искането за възстановяване на пропуснатия срок, заявено от осъденото лице, доколкото НПК е уредил отделна, специфична процедура за това, пред друга съдебна инстанция, различна от ВКС, и при наличието конкретни, уредени от закона предпоставки. При това положение, като намери, че искането на осъдения И. И. Д. е процесуално недопустимо, ВКС в настоящия си състав прие, че не са налице основанията то да бъде разгледано по същество, поради което и на основание чл. 421, ал. 3 НПК, счете, че следва да го остави без разглеждане. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 421, ал. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение