Решение № 60208 от 9.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2020 г.

Решение № 60208 от 9.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на "АРКУС" АД, подадена чрез адв. Ц., с искане да се допълни решението, постановено по делото по реда на чл. 290 ГПК като: 1/се отмени въззивното решение в частта, относно разноските 2 като се посочи, че дължимата на съда държавна такса на сума 274, 18 лв следва да се внесе по сметка на Районен съд-Горна Оряховица. Иска допълване на решението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в горния смисъл. Ответницата по молбата не взема становище по същата. От данните по делото се установява следното: С определение № 686 от 13.11.2020 г по гр. дело № 2103/20 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ "Аркус" АД е осъден да заплати на С. З. Г. обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 16.2.20 г в размер на 5042, 88 лв, както и в частта относно разноските по делото. Не е допуснато касационно обжалване в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. С решение № 55 от 16.3.2021 г, постановено по делото ВКС е отменил решение № 170 от 11.3.20 г, постановено по в. гр. дело № 149/20 г на Окръжен съд-Велико Търново, Гражданска колегия, въззивен състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уважен иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 18.12.19 г в размер на 3438, ЗЗ лв и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от С. З. Г. срещу "Аркус" АД със седалище и адрес на управление в [населено място] иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 16.8.19 г до 18.12.19 г в размер на 3438, ЗЗ лв като неоснователен. Осъдил е "Аркус" АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати разноски в размер на 210 лв, сторени пред първоинстанционния и въззивния съд и представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно крайния изход на спора, както и да заплати по сметка на съда държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 274, 18 лв. Решението в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за сумата и периода 19.12.19 г-16.2.20 г. в размер на 1604, 55 лв е оставено в сила. С оглед изхода на спора разноските между страните следва са разпределени по следния начин: ответникът дължи на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение пред РС в размер на 60 лв и пред въззивния съд в размер на 150 лв или общо 210 лв. Ищцата дължи на ответника разноски, сторени пред първоинстанционния съд за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв, пред въззивния съд в размер на 280 лв-държавна такса и адв. възнаграждение и пред ВКС в размер на 200, 86 лв. Ответника дължи по сметка на съда сумата 50 лв-възнаграждение за съдебна експертиза, приета пред първоинстанционния съд, както и държавна такса по исковете в размер на 224, 18 лв-160 по неоценяемите и 64, 18 лв по оценяемия иск. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Подадената молба е допустима и основателна. Същата следва да бъде квалифицирана по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, тъй като съдът в мотивите си е обосновал изрично изразил волята си, която е пропуснал да формулира в диспозитива на съдебния акт. След като решението е допуснато до касационно обжалване и в частта, относно разноските, ВКС е преизчислил същите за трите инстанции, а с оглед крайния изход на спора е посочил, че се дължи държавна такса за предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, от внасянето на която ищецът е освободен, но която ответника дължи при уважаване на исковете. Тази такса е в размер на 274, 18 лв и се дължи по сметка на съда-в случая Районен съд-Горна Оряховица. Пропуснал е също да отмени решението на въззивната инстанция в частта относно разноските. Воден от гореизложеното, ВКС, Четвърто ГО