Решение № 3463 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ч., чрез адв. Н. Георгиев срещу решение № 41572 от 11.12.2025 г. по адм. дело № 8550/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) № Р-22221922003131-091-001 от 21.03.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП — Велико Търново, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е ангажирана отговорността му като управител на „Про Реклама“ ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. в размер на 90 189.98 лева, ведно с лихви за забава в размер на 41 504.95 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, като е формирал необоснован и неправилен извод за материална законосъобразност на РА. Оспорва приетото от приходните органи и от съда за наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 1 ДОПК в качеството му на управител на „Про Реклама“ ЕООД. Сочи, че не е доказано поведение от негова страна, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства. Твърди липсата на безспорно установена причинно-следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци. Позовава се на практика на Върховния административен съд, която счита за относима и съобразно която, ревизията на конкретното дружество и издадения ревизионен акт с установени данъчни задължения е обвързваща само за размера на данъчните задължения и приходната администрация следва да докаже в условията на главно пълно доказване всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Иска отмяната на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира разноски. Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Николова, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА № Р-22221922003131-091-001 от 21.03.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП — Велико Търново, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е ангажирана отговорността на С. Д. Ч. като управител на „Про Реклама“ ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. в размер на 90 189.98 лева, ведно с лихви за забава в размер на 41 504.95 лева. От фактическа страна АССГ е установил, че С. Д. Ч. е управител и едноличен собственик на капитала на „Про Реклама“ ЕООД в периода 04.02.2010 г. до 05.08.2020 г. Задълженията на ревизираното лице (РЛ) са установени във връзка с PA № Р-22221919008158-091-001 от 28.09.2020 г., с който в тежест на цитираното дружество са определени задължения по ЗДДС за периодите от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. поради отказано право на приспадане данъчен кредит в размер на 131 039.99 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 9, чл. 25, ал. 1, ал. 2 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Според приходната администрация невъзможността за погасяване на задълженията е потвърдена от събраните в хода на ревизията данни за образуваното изпълнително дело № 210964037/2018 г., като с постановление са наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, открити при доставчик на платежни услуги в „Първа инвестиционна банка“ ЕАД, „Изипей“ АД и „Пейнетикс“ АД за сумата от 163 055.69 лв.; по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, до всички банки в страната, възбрана върху недвижими имоти- 1/6 идеална част от апартамент № 1 в гр. София, [адрес] с площ 62,51 кв.м. и 1/6 идеална част от апартамент № 8 в гр.София, [адрес] с площ 84,45 кв.м. С доклад до началник сектор „Ревизии“ е констатирано, че в хода на проведеното обезпечително производство е установена несъбираемост на задълженията на дружеството. При изложените факти ревизиращите органи мотивират наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК за това, че отразените в дневника за покупки фактури, издадени от доставчиците „Ню Гифт“ ЕООД, „Драг Билд“ ЕООД, „Ем Би Ем 84“ ЕООД, „Ню Строй Кьмпани“ ЕООД, „Тедан Транс“ ЕООД, „Нюстрой Вйжън“ ЕООД, „Холо Строй Груп“ ЕООД, „Товер Груп“ ЕООД, „Строй Билд Кьмпани“ ЕООД, „Греко Продуктс“ ЕООД, „Атлант Строй“ ЕООД и „Студио и Дизайн МД“ ЕООД не отразяват обективната действителност, тъй като не са били налице реално извършени доставки на стоки/услуги. Изложени са съображения, че ревизирания е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупки, в който e отразил неполучени доставки на стоки и услуги. В допълнение е посочено, че при анализа на представените от „Обединена българска банка“ АД извлечения по разплащателната сметка на „Про Реклама“ ЕООД за ревизирания период били установени превеждани суми по личната банкова сметка на С. Д. Ч., общо в размер на 629 677.68 лв. Съдът е приел, че РА е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. За да отхвърли жалбата на задълженото лице срещу процесния РА, АССГ е съобразил, че за съответните периоди С. Д. Ч. е задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК в качеството си на управител на „Про Реклама“ ЕООД. Приел е за безспорно установена и втората предпоставка на чл. 19, ал. 1 ДОПК - наличие на непогасени публични задължения на дружеството. Първоинстанционният съд е възприел тезата на ревизиращите органи за наличие на недобросъвестно поведение у ревизирания предвид подаваните с неверни данни справки-декларации по ЗДДС за процесния период с приложени дневници за покупки и дневници за продажби с некоректни данни, което е довело до намаляване задълженията за ДДС. Акцентирал е върху обстоятелството на прехвърлените дружествени дялове от Ч. в 7-месечен срок след връчване на ЗВР. Обосновал е извод за наличие на причинна връзка между укритите от управителя данни и невъзможността органите по приходите да съберат установените с РА публични задължения на дружеството. Решението е неправилно. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи за задължения за данъци /осигурителни вноски на субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. субект на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител или член на орган на управление; 2. наличие на задължение на лице по чл. 14 т. 1 или 2 ДОПК; 3. деяние - укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, което следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно-следствена връзка – като последица от укриването на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, като в съдебната практика е възприето разбиране за "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. При доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение. Доказателствената тежест за установяване на всяка една от кумулативните предпоставки е за приходната администрация. В процесния случай между страните по делото е било безспорно, че е налице първият елемент от описания фактически състав, а именно, че за процесния период С. Д. Ч. е бил управител на „Про Реклама“ ЕООД. Подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, което значи, че доказан е бил и вторият елемент на фактическия състав. Налице е обаче разлика във фактическия състав, за установяване на отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с подадените данни в справки-декларации по ЗДДС не е налице. Основателно сочи касационният жалбоподател, че е непротивопоставимо установеното с първия РА, тъй като същият не е страна в производството по издаването му (арг. от чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК).С влезлия в сила PA № Р-22221919008158-091-001 от 28.09.2020 г. приходните органи са установили публични задължения по ЗДДС в тежест на представляваното от Ч. дружество. С обжалвания в настоящото съдебно производство РА обаче не е проследена динамиката в имущественото състояние на главния длъжник „Про Реклама“ ЕООД, която да предполага (не)събирането на вземанията, ако последното, управлявано от С. Д. Ч., е декларирало точно задълженията за данъци. РА и приложеният към него РД не съдържат констатации и изводи относно (не)съществуването на активи на предприятието в баланса, подлежащ на публикуване с ГФО. В допълнение на гореизложеното следва да се цени и заключението по ССчЕ, което не е оспорено от страните и съдържа ясни и точни отговори на поставените въпроси. Вещото лице констатира, че „Про Реклама“ ЕООД има дълготрайни активи с отчетната стойност в размер на 6 000.00 лв., както и че дружеството не притежава недвижими имоти. По данни от оборотната ведомост на синтетичните счетоводни сметки към 30.11.2019 г. дружеството притежава ДМА - офис обзавеждане - 12 630.80 лв.; материали -158.76 лв.; каса в лева - 9 179.24 лв.; каса във валута 0.00 и разплащателна сметка в лева -1,61 лв., като за периода от 2016 г. до 30.11.2019 г. по счетоводни данни няма отписани дълготрайни материални активи. По отношение на разпоредителните сделки с имуществото на дружеството е посочено, че за периода от 01.01.2016 г. до започване на ревизионното производство са закупени информационно и комуникационно оборудване и други съоръжения, заведени счетоводно по сметка 206 - Офис обзавеждане към 01.01.2016 г. - 748.33 лв., закупени през периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. - 2 110.70 лв.; към 31.12.2016 г.- 2 859.03 г.; закупени през периода 01.01.2017 г.-31.12.2017 г. - 2 082.50 лв.; към 31.12.2017 г. - 4 941.53 г.; закупени през периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г. - 1 499.17 лв.; към 31.12.2018 г. - 6 440.70 г.; закупени през периода 01.01.2019 г.-31.12.2019 г. - 6 190.10 лв., а към 30.11.2019 г. – 12630.80 лв. Вещото лице посочва, че дружеството е имало неразпределена печалба през ревизирания период към 31.12.2016 г. - 36 013.72 лв., към 31.12.2017 - 42 417.84 лв., а към 31.12.2018 - 49 787.82 лв. По отношение на сочените за изплатени суми в размер на 629 677.68 лв. от сметка на дружеството в „Обединена българска банка“ АД по личната банкова сметка на С. Д. Ч., експертът е посочил, че извлечение за движението по разплащателната сметка в ОББ на „Про Реклама“ ЕООД не е приложено по преписката. До същата констатация достига и насстоящата касационна инстанция. Освен това по делото е приложен протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „Про Реклама“ ЕООД - С. Д. Ч. от 01.06.2016 г.,според който е взето решение с цел ефективното управление на дружеството паричните средства от банковата сметка на дружеството да се превеждат по личната сметка на управителя, за да се изплащат на доставчиците на дружеството, вкл. и за задължения към бюджета, като неусвоените средства следва да се връщат на търговеца по банков път или на каса. На следващо място, вещото лице обобщава, че по преписката няма приложени документи, в които да е записано, че установените вземания са несъбираеми. Така даденият от в.л. отговор не обвързва съда и същият дължи самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, относно наличието или не на всички елементи от отговорността по чл. 19 ДОПК. В случая липсва извършен от приходните органи анализ на имуществото на търговеца в периода, предхождащ и следващ разгледаните с цитирания РА доставки, обуславящ извод за пряка причинна обусловеност между укриването и непогасяването на публичните задължения на „Про Реклама“ ЕООД. Задължение за данъчната администрация е да обоснове всяка една от предвидените в чл. 19, ал. 1 ДОПК предпоставки за ангажиране на отговорността на управителя на „Про Реклама“ ЕООД, включително и да изложи конкретни факти и обстоятелства, отнасящи се до имуществото и финансово състояние на дружеството за процесния период и такива факти, от които да се заключи за невъзможност установените с РА задължения спрямо дружеството да бъдат събрани. Такива констатации не се съдържат в обжалвания РА. Следователно, липсата на което и да е от предвидените в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице. По така изложените по-горе съображения изводът на първостепенния съд за доказаност на кумулативното наличие на всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК е неправилен. Следователно, решението, с което е отхвърлена жалбата на С. Д. Ч. срещу процесния РА, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго с отмяна на РА. При този изход на спора, решението на АССГ е неправилно и в частта за разноските, присъдени в полза на НАП, поради което следва да се отмени и в тази част. В полза на С. Д. Ч. следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 10 лева за държавна такса и 500 лв. възнаграждение за вещото лице по допусната ССчЕ или общо 510 лв., равняващи се на 260,75 евро. В договора за правна защита и съдействие пред първата инстанция не е посочено как е изплатена сумата от 10 000 лв. (в брой или по банков път), включително липсват и доказателства за изплатената сума в цитирания размер. За касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 3580 евро за адвокатско възнаграждение / платени по банков път/ и 538,68 евро за държавна такса съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и приложени към него доказателства, с оглед тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото размерът му е съобразен с материалния интерес по делото, извършените процесуални действия от касационния жалбоподател чрез неговия процесуален представител и съответната фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,