Решение № 12793 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г., гражданин на Афганистан, подадена чрез адв. М. Недков, против решение 17900 от 27.05.2025 г., постановено по адм. дело 2244/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1305 от 03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество, като се отмени и решението на председателя на ДАБ. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и материалните разпоредби. Представителят на Върховна касационна прокуратура с писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е решение 1305 от 03.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Н. Г., гражданин на Афганистан е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, обезпечаващи ефективното участие, включително и личното упражняване на правото на защита от жалбоподателя. Счел е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. За законосъобразен е приет изводът на административния орган, че изложените по време на интервюто, причини за напускане на държавата на произход не могат да бъдат свързани с нито едно от условията, визирани в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Споделена е и преценката за липса и на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. За неоснователни са приети твърденията в жалбата относно липсата на обективна и пълна преценка на всички обстоятелства от значение за положението в страната по произход. Според първоинстанционният съд, административният орган е спазил всички изисквания на закона, както при провеждане на административното производство, така и при постановяване на административния акт. В заключение е посочено, че административният орган е обосновал решението си след задълбочено и всестранно установяване на релевантните факти и правилно е преценил, че по отношение на жалбоподателя не е налице нито опасност за живота и свободата, нито опасност от преследване поради националност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, нито реална опасност от тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, решаващият съд е изложил подробни и ясни мотиви по правнорелевантните факти, фактическата обстановка е пълно установена и подведена под вярната правна квалификация като формираните от съда изводи се основават и подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Правилно съдът, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационния жалбоподател, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от Н. Г. фактически твърдения не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От събраните по делото доказателства се установява, че търсещият закрила не е арестуван, съден и осъждан в държавата си на произход. В интервюто е заявил, че е роден и живял в провинция Газни в Афганистан. Заявява, че майка му и цялото му семейство към момента се намират в Афганистан. Заявява, че е завършил основно образование и се занимавал с доставки, като е карал рикша. Основанията изложени в открито съдебно заседание проведено на 23.09.2025 г. за съществуваща заплаха, поради това, че е лице от [заличен текст] не са заявени пред административния орган и не са подкрепени с доказателства. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец се споделя от настоящия състав. Събраните по делото доказателства, в своята съвкупност обосновават извода, че касаторът е икономически мигрант, което не съответства на изтъкнатите причини в заявлението за предоставяне на статут. От всичко изложено следва, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на решаващият съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Същите са подкрепени и от предоставената от самия жалбоподател информация, че е завършил основно образование и е работил е като търговец, 2 месеца в съда без договор и след като е оставил и тази дейност се е занимавал с бизнес. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Н. Г. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на търсещият закрила, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Афганистан поради реална опасност от тежки посегателства. От представената справка вх. МД-02-320/11.06.2025 г. за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Афганистан и бежанската история на жалбоподателя сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение