Решение № 12162 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2009 г.

ВАСII отделение19.10.2010 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 21/09.04.2009 г. постановено по адм. дело № 407/2008 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 38-ми състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12162 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Василка Михайлова Станкова, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Иванов, против Решение № 21/9.04.2009 г. по адм. дело № 407/2008 г. на Административен съд София-град, второ отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Началникът на Столична РДНСК, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Василка Михайлова Станкова против Заповед № ДК-02-СО-84/19.10.2007 г. на началника на СРДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Разширяване, удължаване и остъкляване на външни стълби" на съществуваща стълбищна площадка към жилищна сграда, находяща се в УПИ II-695, кв. 82, м. "Изток" по плана на гр. София, изградена от жалбоподателя. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, за наличието на незаконен строеж, изграден от касатора през 2005 г., за който е приложим реда за премахването му по чл. 225, ал. 1 и сл. от ЗУТ. От данните по делото е установено, че процесния строеж, с технически характеристики по оспорената заповед, попада под разпоредбата на § 5, т. 38 във вр. с т. 44 от ДР на ЗУТ. За същия, съгласно извършената проверка от длъжностни лица по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ и съставени от тях Констативни актове № С7-542 и № С7-542-1 от 13.09.2007 г., няма издадени строителни книжа - разрешение за строеж, каквото се изисква, съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Законосъобразно, като се е позовал на неоспореното първоначално и допълнително заключения на съдебно-техническата експертиза, е прието, че не се касае за "текущ ремонт" по външни стълби, а за "строеж", в хипотезата на извършен основен ремонт и преустройство, с промяна предназначението на обекта. Този извод правилно е обоснован с вида на извършените СМР, които са нови и включват: изграждане на стоманобетонова плоча, покривна конструкция, оградни стени на стълби от тухли "итонг". С тях се променя предназначението на външните стълби от такива, във входно антре към първия етаж. Поради това правилно е прието, че за този строеж се следва издаването на разрешение за строеж. От друга страна същият не е сред визираните в чл. 151, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗУТ, за които не се изисква такова разрешение. С оглед времето на изграждането му, а именно - 09.2005 г., за него са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 - ал. 3 от ПР на ЗУТ, визиращи търпимостта му, както и разпоредбата на § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/22.07.2003 г./, за узаконяването му. Поради това изводите на съда, че изграденият от касатора строеж е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което подлежи на премахване, са правилни и законосъобразни. Изложеното мотивира краен извод за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1