Решение № 10855 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1266/2011 г.

Решение № 10855 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1266/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Конфедерация на сдруженията в автомобилния транспорт" срещу заповед № РД - 08 - 611/2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в частта по т. 5, т. 6, т. 7 и т. 13. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е подадена в срока по чл. 179, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваната заповед, на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, чл. 32, ал. 1 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари във връзка с определяне на реда и условията за разпределение и контрола по използването и отчитането на многостранните и многократни ЕКМТ/СЕМТ разрешителни за международен превоз на товари по шосе, предоставени от Международния транспортен форум за нуждите на българските превозвачи през 2011 г. и чл. 16 от Устройствения правилник на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на информационните технологии и съобщенията, е наредил с оспорените точки следното: т. 5 - Работна група, определена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", включваща и по двама представители на Съюза на организациите от автомобилния транспорт (СОАТ) и Българската асоциация на сдруженията от автомобилния транспорт (БАСАТ) да разгледа подадените заявления по т. 3 и да изготви списък на превозвачите, които се допускат до разпределение на ЕКМТ/СЕМТ разрешителни, в срок до 10.12.2010 г. т. 6 - Работната група по т. 5: 6.1. представя за утвърждаване от заместник - министъра на транспорта, отговарящ за координация и развитие на транспорта, предложение за методика за разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителни между допуснатите превозвачи, в срок до 10.12.2010 г.; 6.2 да ми представи за утвърждаване предложение за разпределение на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните за 2011 г. в срок до 17.12.2010 г. т. 7 - Предоставянето на разрешителните и бордовите дневници към тях се извършва от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в срок до 7.01.2011 г. след представяне на документ за заплащане на определената държавна такса по чл. 93, т. 3 и т. 4 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта. т. 13 - Разрешителните, които не са взети от превозвачите до 07.1.2011 г. и/или са останали неразпределени при пълното прилагане на методиката по т. 6.1 и/или са били отнети съгласно чл. 32, ал. 6 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари, се преразпределят само между превозвачи, допуснати до разпределение съгласно т. 5 от настоящата заповед. Работната група да ми предоставя за утвърждаване предложение за всяко преразпределение. Жалбоподателят сочи, че "Конфедерация на сдруженията в автомобилния транспорт" е юридическо лице, с нестопанска цел, учредено от "Националната браншова камара на работодателите в транспорта", "Национално сдружение на автомобилните превозвачи" и "Национално сдружение на българските превозвачи", чиято цел и предмет на дейност включва участие в разработването и прегледа на законодателството в транспорта и изработване на необходимата подзаконова нормативна база. Поддържа, че с оглед целите на сдружението след публикуване на проекта на оспорената заповед на интернет - страницата на МТИТС е изпратил писмено предложение за включване в състава на работната група и на представителите на същата, което видно от т. 5 на акта не е прието. Според конфедерацията отказът да бъде включен в състава на работната група е в нарушение на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от АПК. Твърди, че невключването му в работната група не позволява да защити интересите на членовете на сдружението при разпределение на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните, както и, че не е ясно по какви критерии и правила административният орган е решил в състава на работната група да участват по двама представители на СОАТ и БАСАТ, а не е уважил неговото предложение за участие. По отношение на т. 6, т. 7 и т. 13 от заповедта жалбоподателят поддържа, че противоречат на целта на закона. Излага доводи, че с визираните точки министърът не е разписал съгласно предоставената му делегация с чл. 25, ал. 2 от ЗАвтП процедура, по която да се извършва разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните, хаотично е определил правомощията на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", заместник - министъра на транспорта, работната група и собствените си такива, в резултат на което липсва яснота относно последователността на действията на участниците в процедурата. Поддържа, че от съдържанието на т. 13 не е ясно въз основа на какви правила работната група извършва преразпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните. При тези съображения иска да се отмени заповедта в оспорените й части. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител, поддържа, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната й по чл. 146 от АПК. Релевира доводи, че не е налице неспазване на процесуалните правила при определяне на участниците в работната група по т. 5 от акта, като сочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 69, ал. 2 от АПК е неотносима към случая. Счита, че министърът разполага с дискреция да определи състава на работната група и упражняването й не разкрива нарушение на относимите нормативни правила. Разпределението на функциите и правомощията на участниците в процедурата, разписана в оспорената заповед по т. 6 и т. 7 е с цел да не бъдат концентрирани в един орган или група от лица всички действия по разпределението на разрешителните, като бъдат предвидени по този начин механизми за контрол и се гарантира прозрачност на процеса. Условията към участниците в разпределението, както и изискванията към превозвачите са съобразени с посочените в Раздел VI "Условия и ред за разпределение и контрол по използване и отчитане на многостранните и многократни разрешителни за международен превоз на товари по шосе" от Наредба № 11/31.10.2002 г., . Счита, че с оглед тези обстоятелства твърденията на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила и несъобразяване с целта на закона при издаване на обжалваната заповед са неоснователни. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по административната преписка, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗАвтП, условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за държавата до или през чиято територия преминава маршрутът, когато се изисква такова разрешително по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна. Многостранните и многократни разрешителни за международен превоз на товари по шосе, предоставени от Европейската конференция на министрите на транспорта (ЕКМТ/СЕМТ) за нуждите на лицата по чл. 2, ал. 1, се разпределят и използват на основание заповед на министъра на транспорта - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. В изпълнение на предоставените му с нормативните актове правомощия министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издал оспорената заповед. Видно от данните по административната преписка, преди издаване на заповедта, на интернет-страницата на министерството е публикуван проект на същата и е проведено обществено обсъждане с участието на заинтересованите страни, включително и жалбоподателя. В този смисъл при издаване на акта не е допуснато нарушение на чл. 69 от АПК. Административният орган е спазил изискването по ал. 1 на чл. 69 от АПК да оповести публично по подходящ начин по см. на чл. 66, ал. 1 от АПК проекта на заповедта и е осигурил на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок в неговото обсъждане в съответствие с изискването на ал. 2 на чл. 69 от АПК. Назначената с т. 5 от заповедта работна група по своята характеристика е помощен орган, на който е възложено изпълнението на определени задачи във връзка с осъществяването на дейността по разпределение на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните. В закона и подзаконовите актове няма предвидени условия относно създаването на работна група, броя на нейните членове и персонален състав. Следователно, министърът разполага с правото да прецени в какъв формат да назначи работна група, което не подлежи на контрол за законосъобразност от съда. Определянето на състава на работната група по т. 5 от оспорената заповед е функция на дискрецията на органа, която не е относима към етапа на обсъждане и подготовка на издаване на акта, за който са валидни правилата на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Поради това доводите за приемане на т. 5 от акта в нарушение на процесуалните правила са неоснователни. Неоснователни са и релевираните оплаквания за несъответствие с целта на закона на т. 6, т. 7 и т. 13 от оспорената заповед. Министърът на транспорта е регламентирал реда за получаване на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните, като е разпределил компетентностите и правомощията по реализация на процедурата на различни органи. При положение, че в закона не се съдържа регламент на кой орган какви функции министърът може да възложи във връзка с производството по разпределение на обсъжданите разрешителни, тази преценка е извършена в условията на оперативна самостоятелност и може да бъде предмет на проверка за законосъобразност от съда само в пределите по чл. 169 АПК. В този контекст министърът е действал в кръга на притежаваната дискреция, при спазване на изискването за законосъобразност на акта. На следващо място, правилно се сочи от ответника по жалбата, че разпределението на функциите и задачите на различни органи е насочено към създаване на вътрешни за участващите органи в процеса механизми на контрол и на гаранции за прозрачност за адресатите на издаваните актове. Доводите, че липсват утвърдени правила за работа на работната група и не е ясно по какви критерии ще се извършва разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните не са относими към въпроса за законосъобразност на оспорената заповед. Министърът няма задължение да определя правила за работа на помощните органи, поради което те не следва да бъдат елемент от заповедта по чл. 25, ал. 2 от ЗАвтП. Условията за достъп на превозвачите до разпределение на разрешителните са посочени в Наредба № 11/31.10.2002 г. - арг. чл. 32. В т. 6.1 от заповедта изрично е разписано задължението да се изготви методика за разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните, която се утвърждава от заместник - министъра на транспорта. В този контекст, възражения за субективизъм и неспазване на разписаните в нормативната уредба критерии при разпределяне (респ. преразпределяне по т. 13) на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните могат да бъдат направени в производство по оспорване на индивидуалните административни актове, неблагоприятни за техните адресати. Ето защо неоснователно е оплакването за несъответствие на оспорените точки с целта на закона. Предвид изложеното, обжалваната заповед (в оспорените части) е издадена от компетентния административен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради не са налице основания за отмяната й в оспорените части. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,