Решение № 11290 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на С. С. С. и на главния архитект на район Овча купел, Столична община, против решение 14229/ 25.04.2025г. по адм. дело 11796/ 2024г. на Административен съд София- град, с което е обявена нищожността на разрешение за строеж 55/ 09.08.2017г., издадено от главния архитект на район Овча купел, Столична община. Касационният жалбоподател С. С. излага съображения за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите на В. С. и Т. С. срещу разрешението за строеж да бъдат отхвърлени, като му се присъдят направените по делото разноски. Касационният жалбоподател главен архитект на район Овча купел, Столична община, излага съображения за нищожност на съдебното решение, като постановено извън правораздавателната власт на съда. По същество поддържа, че съдебният акт е неправилен, тъй като е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението на административния съд да бъде прогласено за нищожно или евентуално отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответниците В. Н. С. и Т. П. С. оспорват касационните жалби и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът Етажна собственост на сграда с идентификатор 68134.4334.102.1, чрез председателя на управителния съвет И. К. не оспорва касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и страни, за които оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Оспореният съдебен акт отговаря на всички изисквания за валидност същият е постановен от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав от един съдия съгласно чл. 164 АПК. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити, съдържа ясна диспозитивна част и е подписано от съдията. Съдебният акт е постановен от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съда съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, в съдебно производство, образувано по оспорване на административен акт. Както в сезиращата административния съд жалба, така и в уточненията към нея, оспорващите изрично сочат, че обжалват разрешение за строеж 55/ 09.08.2017г. на главния архитект на район Овча купел, Столична община, с доводи за неговата нищожност. Следователно предметът на спора попада в приложното поле на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК и компетентен да се произнесе по него е състав на съответния административен съд. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не разкрива пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля и не е нищожно, а доводите на касатора главен архитект на район Овча купел, Столична община, в обратен смисъл са неоснователни. Обжалваното решение е поставено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Съставът на административния съд правилно приема, че оспореното разрешение за строеж 55/ 09.08.2017г., издадено от главния архитект на район Овча купел, Столична община, с което по заявление на касатора С. е разрешено да се извърши ремонт и преустройство на покривна конструкция на жилищна сграда с ателиета и гаражи, находяща се в УПИ VI-102, кв. 15 по плана на м. Овча купел, ПИ с идентификатор 68134.4334.102 по КККР на гр. София, е издадено от некомпетентен орган- особено тежък, изначален порок, който е пречка административният акт да поради правно действие и е основание за неговата нищожност. По делото е установено, че разрешението за строеж е подписано със запетая пред длъжността и името на главен архитект на район Овча купел, Столична община, арх. Е. Андреева, като е посочената заповед РОК17-РД15 (ДС)-93 от 13.07.2017г. С цитираната заповед кметът на район Овча купел, Столична община, разрешава на главния архитект на района Е. Андреева да ползва 10 дни платен отпуск през периода 07-18 август 2017г. В заповедта заместник на Андреева за периода на отсъствието й не е посочен. При тези факти решаващите изводи на административния съд за нищожност на РС 55/09.08.2017г. се споделят от касационната инстанция изцяло. Правилно е прието, че лицето, подписало разрешението за строеж, не притежава материална компетентност да издаде тази акт, тъй като не му е възложено да изпълнява функциите на главен архитект на района при условията на заместване през периода на отсъствие на титуляра. Законосъобразно е преценено, че отсъствието на главния архитект на района на 09.08.2017г. (датата, на която е издадено процесното разрешение за строеж) поради ползване на разрешен отпуск, не е достатъчно да обоснове компетентност на подписния разрешението за строеж служител, на когото такива правомощия не са възложени с изричен акт. Обратно на поддържаната от касаторите теза, предоставянето на правомощия на друг служител при условията на заместване, следва да се извърши със съответна заповед, поради което вписването в заявлението за отпуск на главния архитект на служител, който може да го замести, не е достатъчно. В случая такава заповед не е издадена. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение 4/ 22.04.2004г. по тълк. дело 4/ 2002г. на ОСС на I и II колегии на Върховния административен съд. В заключение следва да се посочи, че обжалваното разрешение за строеж не е издадено от компетентен по смисъла на чл. 148, ал. 2 ЗУТ административен орган, тъй като подписът е положен от служител, който не притежава съответната служебна компетентност, поради това че не му е възложено да изпълнява функциите на главен архитект при условията на заместване или чрез делегация. Липсата на компетентност на издателя е особено съществен порок на разрешението за строеж, който нарушава изискванията за валидност, не може да се санира и е основание за обявяване нищожността на административния акт. Ето защо като достига да заключение в този смисъл и обявява нищожността на обжалваното разрешение за строеж, съставът на Административен съд София- град постановява решение в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Принципно правилният довод на касатора С., че влязлото в сила разрешение за строеж не подлежи на отмяна съгласно чл. 156, ал. 8 (предишна ал. 5) ЗУТ, в случая не обоснова незаконосъобразност на решението на Административен съд София- град. Процесното разрешението за строеж не е оспорено с доводи за унищожаемост, водещи до отмяна, а с такива за нищожност. В тази хипотеза оспорването е безсрочно съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, още повече че разрешението за строеж не е преминало през съдебен или юрисдикционен контрол по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ (отм.), какъвто е възможен до отмяната му с ДВ бр. 25/2019 г. Нищожният административен акт не поражда правни последици и не може да влезе в сила. Ето защо разпоредбата на чл. 156, ал. 8 (предишна ал. 5) ЗУТ не съставлява пречка за обявяване на акта за нищожен, както това е направено с обжалваното решение, а възражението в обратен смисъл е неоснователно. Касационният довод на главния архитект на район Овча купел, Столична община, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва представят доказателства (разпореждане от 10.01.2025г.). Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, както и на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържането по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите по съществото на спора. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Административен съд София- град. Съдебният акт е валиден и поставен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице касационни основания по смисъла чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,