Решение № 12051 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5979/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Видев от гр. София срещу Решение 1669 от 15.03.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 7396/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. 3384з-542/02.08.2022 г. на началника на 09 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за отказ от продължаване на срока на издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно нарезно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са наведени оплаквания, че от решението не става ясно по каква причина съдът не споделя доводите за съществуваща реална опасност за живота, здравето и имуществото на жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба началника на 09 РУ при СДВР, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в представените по делото писмени бележки. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на В. Видев срещу Заповед рег. 3384з-542/02.08.2022 г. на началника на началника на 09 РУ при СДВР за отказ от продължаване на срока на издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно нарезно оръжие. Отказът е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 155, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът е приел, че е налице основанието за отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ урежда дейностите, които се включват в приложението на огнестрелни оръжия за граждански цели, както следва самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Редът и необходимите документи за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси са установени от законодателя в чл. 76 ЗОБВВПИ. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. В конкретния случай при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Правилно е приел, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че сочените от заявителя причини не обосновават нужда от самоотбрана и необходимост от носене на оръжие за граждански цели (чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ), доколкото пред органа и пред съда не са посочени доказателства, свързани с опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя. Касаторът е отбелязал като причина за исканото разрешително самоотбрана и е допълнил, че притежава огнестрелното си оръжие от 20 години, няма нарушения или инциденти с притежанието му, както и че има създадени условия за съхранението му на адреса, на който живее. Освен посочването на една от предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и наличието й. С писмо от 14.07.2022 г., началникът на 09 РУ при СДВР е дал възможност на заявителя да изложи доводи във връзка с искането си, като обоснове наличието на твърдяната цел. Същият не е представил допълнителни доказателства, възражения и/или обяснения. С оглед изложеното обоснован е изводът на съда, че от доказателствата по делото не се установява твърдяното от касатора основание за издаване на разрешителното. Фактът, че за предходен период му е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за издаване на разрешително той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Изложените доводи във връзка със служебната му дейност са относими към случаите, когато се иска издаване на разрешение за служебни цели по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗОБВВПИ, а не към настоящия случай, в който се иска издаване на разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,