Решение № 2153 от 28.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на И. Караиванова, подадена чрез адвокат М. Ангелов, против решение 3854/10.06.2022 г., постановено по адм. д. 250/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена исковата ѝ молба против Комисия за защита на потребителите за присъждане на обезщетение в размер 3000 лева за претърпени неимуществени вреди. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваната част от решението, поради и което се иска частичната отмяна на съдебния акт и уважаване на исковата претенция за неимуществени вреди. Направено е искане за присъждане на сторените и пред двете съдебни инстанции разноски. Ответната страна Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт К. Мужо, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, административният съд е върнал исковата молба на И. Караиванова в частта, с която се претендира обезщетение в размер на 1116 лева, представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, претендирана като заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на Наказателно постановление К-025930/19.12.2017 г., издадено от Директора на регионална дирекция за София към ГД Контрол на пазара при Комисия за защита на потребителите, и производството в тази част е прекратено. В прекратителната си част решението на АССГ не е обжалвано и е влязло в законна сила. С обжалваната част от решението съдът е отхвърлил исковата молба на И. Караиванова против Комисия за защита на потребителите, с която се претендира обезщетение в размер 3000 лева за претърпени неимуществени вреди в следствие на отмененото горепосочено наказателно постановление и ищцата е осъдена да заплати на Комисията съдебни разноски в размер на 100 лева. По делото е установено, че с Наказателно постановление К-025930/19.12.2017 г., издадено от директора на Регионална дирекция за София към ГД Контрол на пазара при Комисия за защита на потребителите, на И. Караиванова е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лв. на основание чл. 182, ал. 1 във вр. чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма. НП е обжалвано пред Софийски районен съд, който с решение от 19.04.2019 г., постановено по НАХД 6552/2018 г. го отменил. Решението е обжалвано от КЗП пред АССГ, който с решение 5565/26.09.2019 г., постановено по КНАХД 7861/2019 г., оставил в сила решението на районния съд. За изясняване на обстоятелствата по делото освен представените писмени доказателства, е разпитан един свидетел, който в проведеното открито съдебно заседание по делото на АССГ посочил, че от ищцата знае, че по време на екскурзията в Занзибар между един от туристите и Караиванова възникнал конфликт, довел до подаването на жалбата до КЗП и съответно до извършването на проверката. Посочено е още, че въпреки че ищцата е давала обяснения по случая и предала всички нужни документи на съответните органи, тя е била търсена на домашния ѝ адрес от Икономическа полиция, което изключително много я притеснило, още повече, че е била търсена чрез домоуправителя и съседи, което според свидетеля много е наранило И. Караиванова, тъй като е уронило репутацията й на юрист, както пред семейството, така и пред съседите й. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че по делото е доказана само първата предпоставка за основателност на исковата претенция, а именно: отменен административен акт, в случая Наказателно постановление К-025930/19.12.2017 г., издадено от Директора на регионална дирекция за София към ГД Контрол на пазара при Комисия за защита на потребителите. Ищцата не е доказала обаче, че е понесла вреда, която да е в причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Напротив, съдът посочил, че вредите реално се претендират от действията на служителите на СДВР, които са действали съобразно служебните им задължения. На тези основания съдът отхвърлил искът за претърпени неимуществени вреди като неоснователен. Касационната жалба е частично основателна. Решението е частично неправилно относно отказаното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая неимуществената вреда, която е пряка последица от отмененото НП, е налице и е доказана посредством свидетелските показания. Доказани са вреди, представляващи претърпени негативни психически изживявания, неудобство, притеснение, срам и обида, като следствие от издаденото по отношение на И. Караиванова наказателно постановление. Както е посочил свидетелят по делото, касационната жалбоподателка е била търсена на домашния ѝ адрес от Икономическа полиция, което изключително много я притеснило, още повече, че е била търсена чрез домоуправителя и съседи, което я злепоставя. Следва да се посочи, че вредите действително са понесени от действията на служителите на СДВР, но тези действия са се осъществили на основание молба изх. СОЗ-3130/29.05.2017 г. на КЗП, ГД Контрол на пазара, изпратена до Директора на СДВР относно съдействие за извършване на проверка по повод жалба, постъпила в КЗП с вх. П-03-551/01.03.2017 г. Видно от писмото от 11.04.2022 г. на Зам.-директор на СДВР, на служител при Отдел Икономическа полиция при СДВР М. Горанов, е възложена проверката по прокурорска преписка 4184/2017 г. по описа на СРП, образувана по жалба на Н. Божилова против И. Караиванова, но в процесния случай има смесване между обстоятелствата по призоваването на ищцата чрез служител на СДВР за нуждите на административното производство пред КЗП и действията по прокурорската проверка от служител на Отдел Икономическа полиция при СДВР. Всичко това обаче не води до неоснователност на исковата молба, а до недоказаност в пълния ѝ предявен размер. Настоящият състав счита, че по делото е доказано надлежно от ищцата, че претендираните от нея неимуществени вреди са свързани с административното производство по издаването на наказателното постановление, но не в заявения от Караиванова размер от 3000 лева. При преценка на размера на обезщетението следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, като също така, както е посочено по-горе в текста получило се е и смесване между две производства, а и преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ от психолог и/или психиатър, съответно няма данни за преживяна висока степен на тревожност. Ето защо размер на обезщетението от 500 лв. е справедлив и обоснован за претърпените вреди. Решението следва да бъде отменено в оспорената част, като на касатора се присъди обезщетение за неимуществени вреди от отмененото Наказателно постановление К-025930/19.12.2017 г., издадено от Директора на регионална дирекция за София към ГД Контрол на пазара при Комисия за защита на потребителите в размер на 500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП - т.е. датата на постановяване на касационното решение от АССГ, а именно 26.09.2019 г., каквато е и претенцията на ищеца. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора, разноски по делото не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение