Решение № 7086 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12775/2009 г.

Решение № 7086 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12775/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Митница- Благоевград против решение от 22.05.2009 г. постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 01576/06 г. В хода на производството пред настоящата инстанция с оглед настъпили структурни промени в Агенция Митници на мястото на касатора е конституиран неговият правоприемник - Началникът на Митница Югозападна. С обжалваното решение по жалба от Владислав Христов, СГС е отменил ППСПДВ № 041/25.03.03 г. на началник митница Благоевград, с което на жалбоподателя във връзка с вноса на автомобил по ЕАД № 5200/4-2915/21.08.99 г. в Митница Благоевград са определени публични задължения за мито, ДДС и акциз и лихва от 21.08.99 г. до окончателното изплащане на задълженията. За да отмени постановлението СГС е кредитирал приета по делото съдебно-графологична експертиза, която установява, че подписът под митническата декларация не е на жалбоподателя. Въз основа на това обстоятелство съдът е приел, че след като жалбоподателят не се легитимира като вносител по процесната ЕАД, то същият не е задължено лице за публичните задължения по смисъла на чл. 202, ал. 1, т. 1 ЗМ. В касационната жалба се поддържа недопустимост и евентуално неправилност на съдебното решение. На първо място според касатора, след като жалбата /наименована молба/ по административен ред не е подписана от заинтересованато лице-Владислав Христов, то не е налице жалба по административен ред от него срещу постановлението, откъдето следва, че не е изчерпано задължителното в случая обжалване по административен ред, което обуславя недопустимост на съдебното производство. Касаторът излага съображения и за неправилност на съдебното решение. Твърденията му са, че съдът необосновано е приел, че жалбоподателят не е задължен за вноса по процесния автомобил. С касационната жалба се представя удостоверение от ОД на МВР - Благоевград и заверено копие от молба за регистрация на МПС. Видно от тези документи е, че МПС по процесната ЕАД е регистрирано в КАТ от името на жалбоподателя. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на съдебното производство по жалбата на Владислав Христов, евентуално отмяна на решението и отхвърляне на жалбата му. Ответникът по касация- Владислав Христов не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Поддържа се становище за недопустимост на съдебното решение, тъй като не е изчерпан административния ред за обжалване на постановлението. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение. Процесуалното поведение на Владислав Христов свидетелства за волята му, за оспорване на процесното митническо постановление, както по административен ред, така и пред съда. Обстоятелството, че жалбата му по административен ред не е подписана от него и въведеното с това обстоятелство съмнение относно наличието на воля за обжалване на постановлението следва да се тълкува в полза на жалбоподателя. Решението на СГС обаче е неправилно. Съдът е приел, че жалбоподателят не е декларатор по ЕАД, касаеща вноса на процесния автомобил, единствено и само кредитирайки съдебно- графологичната експертиза, с която е установено, че подписът под ЕАД не е на жалбоподателя. Ако съдът беше обсъдил съвкупно всички релевантни и относими обстоятелства по делото, резултатът не би бил такъв. Писмото от Областна дирекция на МВР - Благоевград, което е представено с касационната жалба и от съдържанието на което се установява, че внесеният автомобил по процесната ЕАД е регистриран в месеца на вноса в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Благоевград на името на жалбоподателя е представено с идентично съдържание /но под различен изходящ номер/ и в производството пред СГС. От съдържанието на това писмо, преценено съвкупно със съдържанието на ЕАД, в клетките на която като получател и декларатор е вписано името на жалбоподателя следва изводът, че именно жалбоподателят реално е внесъл автомобила и се е възползвал от учредения митнически режим "внос", за да регистрира автомобила на свое име в съответните регистри на МВР. Обстоятелството, че подписът под ЕАД не е на жалбоподателя, но имитира неговия подпис води до извод за допуснато нарушение при съставяне на ЕАД, но не и, че реален вносител на автомобила е лице, различно от описаното като декларатор в ЕАД . По същество, в хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи констатациите и изводите в обжалваното постановление. Констатациите в постановлението са обосновани и се подкрепят от доказателствата в преписката, а именно - отговорът от 14 март 2002 г. от насрещната проверка в Управление Митници в Австрия. Обстоятелството, че внесеният автомобил е модел, респективно с мощност и обем на двигателя, различни от декларираните в ЕАД се установява от данните в талона на автомобила, представен в превод от немски на български език. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като необосновано и неправилно сл обуславя отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу постановлението. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд