Решение № 856 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3852/2019 г.

Решение № 856 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3852/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. срещу Решение № 6299/31.10.2018 г. на Административен съд София – град, постановено по административно дело № 344/2018 г., с което е отменено Решение №РД-16-1606/11.12.2017 г. на Ръководителя на Управителния орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 към Министерство на икономиката, с което е отменено негово Решение №РД-16-1606/11.12.2017 г., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на "Крумица" АД по подадено проектно предложение с референтен номер BG16 RFOP002-3. 001-0224 "Енергийната ефективност за малките и средните предприятия" в рамките на Приоритетна ос 3 "Енергийна и ресурсна ефективност, Инвестиционен приоритет 3. 1 "Енергийни технологии и енергийна ефективност", Специфична цел 3.1 "Намаляване на енергийната интензивност на икономиката". В частта за разноските решението е изменено с определение от 10.01.2019 г. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е дал предимство на информацията съдържаща се в Регистъра на минималните помощи към Министерство на финансите пред информацията предоставена от дружеството с надлежно попълнена декларация за получени минимални и/или държавни помощи. Управляващия орган (УО) по никакъв начин не е бил уведомен за евентуална техническа грешка в подадената декларация, като такива доводи се излагат за първи път пред съда. Неправилно е определен и размера на присъдените в полза на дружеството разноски, като съгласно представения списък се претендират разноски в размер на 2050 лева, от които 2000 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса, а съдът е присъдил разноски в размер на 2500 лева или с 450 лева повече от поисканите. Неправилно съдът не е уважил направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против процесния административен акт. Претендират се разноски. Ответникът – "Крумица" АД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Счита, че допуснатото превишаване на праговете е установено на етапа на дейността на оценителната комисия и административният орган е следвало да вземе предвид информацията за отпуснатата безвъзмездна финансова помощ на дружеството, съгласно публичния регистър за минималните помощи към Министерство на финансите. Намира обжалваното решение за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В частта за разноските, счита жалбата за основателна. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че "Крумица" АД кандидатства за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с подадено проектно предложение с референтен номер BG16 RFOP002-3. 001-0224 и с наименование: Повишаване на енергийната ефективност за малките и средните предприятия в рамките на Приоритетна ос 3 "Енергийна и ресурсна ефективност, Инвестиционен приоритет 3. 1 "Енергийни технологии и енергийна ефективност", Специфична цел 3. 1 "Намаляване на енергийната интензивност на икономиката" по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020, с поискано финансиране в размер на 385 933, 50 лева. С уведомление, изх. № 26-К-265 от 30.10.2017 г., дружеството е информирано, че проектното предложение е включено в списъка за финансиране, като служебно е намален размера на безвъзмездната финансова помощ (БФП), тъй като разходите в режим "минимална помощ" включващи заявената от кандидата помощ заедно с получените в предходния период надхвърлят сумата от 200 000 евро. В писмото се посочва също, че стойността на заявената БФП е редуцирана с 46 137, 71 лв. или от 385 933, 50 лв. на 339 795, 79 лв. Указано е на жалбоподателя, че УО ще провери допустимостта на кандидата, съгласно критериите на Условията за кандидатстване, като едва след това ще се пристъпи към подписване на договор. В писмото изрично е посочено, че същото има уведомителен характер и не гарантира предоставяне на процесната помощ. По делото е представено попълнено от жалбоподателя Приложение Е2, от което се установява, че предоставената "минимална помощ" на дружеството за периода 2015-2017 г. възлиза на 76 726, 67 лв., от които за 2015 г. – 13039, 81 лв., за 2016 г. – 38 330, 40 лв. и за 2017 г. – 25 357, 46 лв. Видно от приложената по делото Декларация за държавни/минимални помощи – Приложение Е (VII), изпълнителният директор на дружеството е декларирал в раздел ІІ, т. 4, че общия размер на дейностите по проекта, за които се прилагат правилата на помощ de minimis, заедно с получените на територията на Република България други de minimis за периода от три последователни години, включително текущата, до дата на деклариране, не надхвърля левовата равностойност на 200 000 евро (391 166 лв.). От посочените доказателства се установява, че общият размер на дейностите по проекта, за които се прилагат правилата на помощ de minimis, заедно с получените на територията на Република България други de minimis за периода от три последователни години, включително текущата до дата на деклариране надхвърля левовата равностойност на 200 000 евро (391 166 лв.). При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. След анализ на разпоредбите на чл. 3, § 2 и чл. 6, § 3 от Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент 1407/2013), първоинстанционният съд е счел, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 38, т. 5 ЗУСЕСИФ, доколкото държавната помощ не надхвърля прага на допустимата минимална държавна помощ de minimis и административният орган правилно е отказал предоставянето на исканата безвъзмездна финансова помощ. След извършена проверка в Информационната система "Регистър на минималните помощи" към МФ, съдът е установил, че към датата определена за сключването на договора - 07.12.2017 г., дружеството е получило помощ по режим "Минимална помощ" в размер на 51 370, 21 лв., която е получена за периода от 2015 - 2017 г. Последното обстоятелство не се оспорва от дружеството, доколкото същата сума е декларирана от управителя в декларацията за държавни минимални помощи – Приложение Е1. Но освен цитираната сума в Приложение Е2 е посочена и сумата от 25 357, 46 лв. като получена от дружеството БФП за 2017 г., каквато сума не е отразена в Информационната система "Регистър на минималните помощи" към МФ нито към датата на договаряне, нито към днешна дата, установено и след извършена проверка от съда на следния адрес: https: //minimis. minfin. bg/. Решаващият съд е посочил, че видно от приложения по делото контролен лист, след извършена служебна проверка в ИСУН 2020 и установяване на горните обстоятелства, от оценителната комисия е извършена служебна проверка, като исканата обща БФП от кандидата от 385 933, 50 лв. е редуцирана до 339 795, 79 лв., т. е. се намалява със сумата от 46 137, 71 лв. в резултата на получените до момента на подаване на предложението от дружеството БФП от 51 370, 21 лв. общо. Допуснатото превишаване на праговете е установено на етапа на техническа оценка, във връзка, с който е и изпратено писмото от 30.10.2017 г. Разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от Постановление № 162 на Министерския съвет от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. (ПМС № 162) оправомощава оценителната комисия тогава, когато при оценка на конкретно проектно предложение се установи, че с помощта, за която се кандидатства, ще бъде надхвърлен прагът на допустимите държавни/минимални помощи, да намали служебно размера на помощта до максимално допустимия такъв. Въз основа на изложеното, съдът е обосновал извод, че тази хипотеза е приложима, защото превишаването на праговете е установено на етап оценителната комисия, а не на етап договаряне. Сумата от 25 357, 46 лв. не фигурира в информационната система на "Регистър на минималните помощи" към МФ, като съдът е приел за основателно твърдението на жалбоподателя за допусната техническа грешка в декларацията, която не би следвало да се отрази на крайното решение на УО предвид факта, че не са налице новонастъпили обстоятелства, които да не са отразени в декларацията за държавни минимални помощи – Приложение Е (VІІ), подадена при кандидатстване по проектното предложение. Първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на противоречие между оспореното решение и писмо, изх. № 26-К-265 от 30.10.2017 г., което обуславя незаконосъобразността на решение. В текста на писмото е посочено, че служебно е бил намален размерът на безвъзмездната финансова помощ, тъй като разходите в режим "минимална помощ" включващи заявената от кандидата помощ заедно с получените в предходния период надхвърлят сумата от 200 000 евро. Макар, че същото има уведомителен характер и не гарантира предоставянето на процесната помощ, не са налице нови обстоятелства, които да са различни от първоначално декларираните, във връзка с което да се постанови и оспорения отказ. В случая, независимо от вписаната в Приложение Е2 на Декларацията за минимални държавни помощи сума от 25 357, 46 лв., предвид факта, че информационната система на "Регистър на минималните помощи" към МФ е публично достъпна, то по всяко време може да се извърши проверка и да се установи дали декларираните като получени БФП за последните три години суми действително отговарят на отразените в регистъра. В заключение, съдът е посочил, че фактически са изпълнени изискванията на Регламента, поради което липсва нарушение на нормите от страна на жалбоподателя. Вписването на сумата от 25 357, 46 лв. в Приложение Е2 от жалбоподателя, не променя обстоятелството, че такава помощ не е получена от жалбоподателя и същата не може да намери отражение при изчисляване на общия размер на поисканата БФП и получените до момента от дружеството минимални помощи. Решението е неправилно. Правното основание, на което е издадено оспорваното решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е чл. 38, т. 5 ЗУСЕСИФ, в съответствие с който в 10-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектни предложения, при които държавната помощ е недопустима или се надхвърля прага на допустимата държавна помощ или установените в акт на Европейския съюз прагове за минимална помощ. Същото правило е изрично посочено и в т. 27. 1 от Условията за кандидатстване по процедура BG16 RFOP002 "Енергийна ефективност за малките и средните предприятия". Съгласно чл. 2, т. 13 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013), "държавни помощи" значи помощ, която попада в чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като се счита, че за целите на регламента тя включва и помощта de minimis по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията, Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията и Регламент (ЕО) № 875/2007 на Комисията. В съответствие с чл. 3, § 2 Регламент № 1407/2013, общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не може да надхвърля 200 000 EUR за период от три бюджетни години. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед №РД-16-782/02.06.2017 г. на министъра на икономиката, в съответствие с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ е оправомощена г-жа И. Пенева - главен директор на главна дирекция "Европейски фондове и конкурентоспособност", да изпълнява функциите на ръководител на УО по ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014 -2020, поради което правилно първоинстационният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган. Неправилно съдът е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорвания акт, по следните съображения: Действително, част от допуснатото превишаване на праговете е констатирано на етапа на техническа и финансова оценка, като след извършена проверка в Регистъра за минималните помощи е установено, че кандидатът е получил минимални помощи в размер на 51 370, 21 лева, поради което е прието, че исканата БФП от 385 933, 50 лева, следва да се намали на 339 795, 79 лева. Именно в съответствие с чл. 19, ал. 6 ПМС № 162, оценителната комисия служебно е намалила размера на БФП със сумата от 46 137, 71 лв. Превишаването на праговете с декларираната от дружеството сума от 25 357, 46 лева е установено не на етап техническа и финансова оценка, както неправилно е приел съдът, а на етап договаряне, след представяне от кандидата на Приложение Е2 от 30.11.2017 г. Следва да се посочи, че цитираното от съда уведомление от 30.10.2017 г. на ръководителя на екипа по договаряне по процесната процедура, представлява покана по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ и е изпратено на един предходен етап - след приключване на техническата и финансовата оценка, когато в съответствие с чл. 19, ал. 10 ПМС 162, кандидатът се уведомява за извършените корекции по ал. 6 и 7. С това уведомление кандидатът е уведомен за оценката на проектното му предложение, за служебно намаления размер на БФП на разходите, заявени от него в режим "минимална помощ", като му е дадена възможност да представи в 30-дневен срок доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. В изпълнение на посоченото уведомление, на 22.11.2017 г. с вх. № 26-К-265, дружеството е представило исканите документи. Във връзка с подписването на договора, с уведомление, изпратено по електронна поща от 29.11.2017 г., от дружеството са поискани допълнителни документи и пояснения, едно от които е свързано с Приложение № Е2 към Декларацията за държавни/минимални помощи. Именно в изпълнение на това уведомление, на 30.11.2017 г., кандидатът е представил и приложение Е2 към Декларацията за държавни/минимални помощи, в която е отразен размерът на получените от кандидата помощи за период от три последователни години, а именно 76 727, 67 лева. Този размер се различава от декларирания и установен размер на получените помощи на етапа на техническа и финансова оценка, като преди подаване на жалбата до първоинстанционния съд, бенефициерът не е уведомил административния орган за твърдяната от него в съдебното производство техническа грешка в подадената декларация. Допуснатото превишаване на праговете е установено на етапа на договаряне, който е различен от описания по-горе етап във връзка, с който е изпратено уведомлението от 30.10.2017 г. Разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ПМС № 162 оправомощава оценителната комисия в случай, че при оценка на конкретно проектно предложение се установи, че с помощта, за която се кандидатства, ще бъде надхвърлен прагът на допустимите държавни/минимални помощи, да намали служебно размера на помощта до максимално допустимия такъв. От доказателствата по делото е безспорно, че тази хипотеза е неприложима, защото превишаването на праговете с 25 357, 46 лева е установено след приключване на дейността на оценителната комисия, на етап договаряне. Независимо от факта дали е допусната техническа грешка в декларацията или не, последното не променя факта, че кандидатът е представил Приложение Е2, в което е декларирал размер на получените от помощи за период от три последователни години, а именно 76 727, 67 лева. В случая екипът по договаряне е извършил документална проверка за получените от кандидата минимални помощи именно въз основа на представената Декларация за държавни и/или минимални помощи, към която е представено Приложение Е2 с посочената информация, като за последния не съществува задължение да извършва проверка на декларираната от кандидата информация. Съгласно чл. 52, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за държавните помощи (ЗДП), министърът на финансите поддържа регистър за минималните помощи, въз основа на информация от администраторите на помощ по смисъла на чл. 9 от закона. В съответствие с чл. 24, ал. 6 от Правилника за приложение на Закона за държавните помощи (ППЗДП), регистърът по чл. 52, ал. 2, т. 3 от закона е публичен и се поддържа от министъра на финансите. Регистърът е достъпен на електронен адрес: http: //minimis. minfin. bg под формата на интернет базирана система, в която се въвежда, съхранява и предоставя за справки информация за предоставените и получени минимални помощи съгласно Регламент № 1407/2013 от 2014 г. и Регламент (ЕС) № 360/2012 г. на Комисията от 25 април 2012 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес текст от значение за ЕИП (Регламент № 360/2012). Изрично в Условията за ползване на регистъра е записано, че никой, включително администраторите на помощ и бенефициерите на минимални помощи, не могат да се позовават на справочната информация в Регистъра при решаване на правни спорове. Следователно съдържащата се в регистъра информация може да служи за справки, но не удостоверява по категоричен начин наличието или не на отпуснати помощи. Именно това налага и кандидатите да представят Декларация за получени минимални и/или държавни помощи. За пълнота следва да бъде посочено, че обжалването на административния акт е средство да се провери неговата законосъобразност, а не средство за отстраняване на допуснати от страните грешки в производството по издаването му. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че към датата на издаване на обжалвания административен акт, сумата на предоставената помощ de minimis надвишава нормативноустановения праг, поради което правилно, в съответствие с чл. 38, т. 5 ЗУСЕСИФ, е постановен процесният отказ. При направената служебна проверка, касационната инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата против процесния административен акт. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 900 лева, от които 1 700 лева държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По повод направеното от ответника възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, следва да се има предвид, че съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, такова е допустимо единствено по отношение на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,