Решение № 3331 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13860/2019 г.

Решение № 3331 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13860/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на Столична община по направление - "Култура, образование, спорт, и превенция на зависимости", подадена чрез юрк. Тодорова, срещу решение № 4598 от 06.07.2018 г. по адм. дело № 4460/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменено негово решение № СОА18-РИ09-293/03.04.2018 г. за отказ да предостави достъп до поискана със заявление вх. № СОА18-ЕВ01-326/28.03.2018 г. от А. Кенова обществена информация, като делото е върнато на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията на съда по приложението на материалния закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. Кенова, чрез процесуален представител, оспорва същата и иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от лице спрямо което решението е неблагоприятно и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Заявителката е поискала на осн. чл. 24 и чл. 25 от ЗДОИ достъп до обществена информация, представляваща протоколи от проверки в Детски градини № 2 "З." и № 7 "Д. ", находящи се на територията на Столична община, район "Триадица", извършени по сигнали № № СОА18 НЦ62-110/02.02.2018 г. и № СОА18-У321-190/02.02.2018 г. Страните не спорят, че поисканата от г-жа Кенова информация е служебна информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, която се събира, създава и съхранява във връзка с официална информация за ангажиране евентуално на административна или административнонаказателна отговорност на съответните служители. Правилно в обжалваното решение е прието, че съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като съгласно ал. 2 на текста може да бъде ограничен в две хипотези: по т. 1 ако информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение и по т. 2 ако съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях и е подготвена от администрациите на съответните органи. Административният орган е мотивирал отказа си с чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДОИ, предвиждащи ограничения на достъпа до тази информация, но няма мотиви за наличието на основанието по чл. 13, ал. 4 вр. § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, в които случаи достъпът до нея не може да се ограничава. В случая административният орган не е направил това. Настоящият състав споделя мотивите на решаващия съд, че за административния орган е налице задължение да обсъди липсата или наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ независимо дали заявителят се е позовал на цитирания текст. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ не поставя условие тази преценка да бъде извършена само при позоваване на наличието на такъв интерес от страна на заявителя. Преценката за надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, поради което е задължение на административния орган да го изследва. Неизлагането на мотиви е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на административен акт. Административният орган дължи спазване на чл. 35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, принципите за законност (чл. 4 АПК) и служебното начало в административния процес ( чл. 9 АПК). В хипотеза на надделяващ обществен интерес няма да е необходимо съгласие на трето лице, предвид чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, а личните данни, ако има такива, следва да бъдат заличени, тъй като достъп до данни не може да се предоставя по реда на ЗДОИ. Предвид изложеното е неоснователно твърдението на касатора, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Същото е постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Предвид представените по делото писмени доказателства договор за правна защита и съдействие, фактура № 95/14.10.2019 г. и списък на разноските, както и при липсата на възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК от касатора, СО следва да заплати на А. Кенова сумата от 720 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение