Решение № 1265 от 6.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г. (ОПРЧР), представляван от упълномощен представител - юрисконсулт И. Димитров, против Решение 137/23.05.2022 г. по адм. дело 9/2022 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменено негово Решение за верификация на постъпили искания за плащане с рег. BG05M90P001-2.053-0001/41 от 16.12.2021г., с което са определени допълнителен размер на неверифицирани разходи за периода м. януари м. ноември 2020г. в общ размер на 17 671,45лв. на основание чл. 62, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), по проект Социално предприятие Обществена пералня и услуги в дома с BG05M9OP001-2.053-0001-C01, от които:

• 12 622,47 лв. от бюджетен ред 1.1 Разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл и възнаграждения, произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности ;

• 5 048,98 лв. от бюджетен ред 2 Единна справка за периода м. януари м. ноември 2020г.

В тежест на жалбоподателя са присъдени и разноски.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочените касационни основания се поддържат и в представени от касатора писмена защита. В съответствие с доводите в нея е формулирано искане за отмяна на съдебното решение на първоинстанционния съд.

Ответникът Сдружение Приятели на Горски Сеновец", [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Стражица, обл. Велико Търново, [улица], представлявано от Б. Ботева, чрез представител по пълномощие адв. Е. Димитрова от ВТАК, в писмена защита оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че същата е неоснователна, доколкото не са налице заявените пороци на съдебния акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и претендира разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на настоящото касационно производство е Решение 137/23.05.2022 г. по адм. дело 9/2022 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменено Решение за верификация на постъпили искания за плащане с рег. BG05M90P001-2.053-0001/41 от 16.12.2021г., на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешки ресурси" 2014-2020 г., в частта по т. 2, т. 4, т. 6 и т. 8, с която са определени неверифицирани разходи в размер на 17 671,45 лв. на основание чл. 62, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ЗУСЕФСУ по искания с отчетен период януари ноември 2020 г. по проект Социално предприятие Обществена пералня и услуги в дома с BG05M9OP001-2.053-0001-C01 и преписката е върната на органа за ново произнасяне.

За да постанови този правен резултат, Административен съд Велико Търново е установил, че на основание чл. 26, вр. чл. 25 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. е одобрил документация за провеждане на процедура чрез подбор на проекти и е открил процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване , процедура BG05M90P001-2.053 МИГ05, Насърчаване развитието на местна социална икономика и нови работни места в социални предприятия" на МИГ Лясковец-Стражица чрез водено от общностите местно развитие за изпълнение на проект BG05M90P001-2.053-0001 Социално предприятие Обществена пералня и услуги в дома".

На 24.05.2017 г. е сключен административен договор с рег. BG05M9ОP001-2.053-0001-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., между Министерство на труда и социалната политика и Сдружение Приятели на Горски Сеновец". Предвидени са четири основни дейности, една от които е подбор и назначаване на персонал на Социално предприятие Обществена пералня и услуги в дома", като е предвиден индикатор за изпълнение от общо 17 неактивни или безработни лица. Изрично е посочено, че изпълнението на договора е при спазването на одобреното проектно предложение в обема и вида, посочен в него, условията за изпълнение и прочие. Предвидено е, че разходите по договора се извършват съобразно с предвиденото в секция Бюджет" от формуляра за кандидатстване и за дейностите, описани в него.

На 04.01.2020г. Сдружение Приятели на Горски Сеновец" е депозирало искане за междинно плащане 1 г. на обща стойност 15 849,61 лв., включващо разходите за отчетен период от 01.09.2019 г. до 31.12.2019 г. По това искане за плащане УО се е произнесъл с Решение BG05M90P001-2.053-001 от 10.04.2020 г., с което са верифицирани средства в размер на 13 984,95 лева и е определен общ размер на неверифицираните разходи от 1864,66 лв. В сумата на неверифицираните разходи е включена сумата от 1331,90 лв. (за м.12.2019г.) от бюджетен ред 1.1 Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ, възнаграждения определени по реда на ЗДСл и възнаграждения произтичащи от договори за услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, на лицата, пряко ангажирани с изпълнението на преките дейности" отнасящи се до лицата Т. Станева и А. Ангелов, като е прието, че тези разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, както и сумата от 532,76 лв. (за м.12.2019г.) по бюджетен раздел и Единна ставка" - на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ. Аргументът е, че посочените две лица не отговарят на изискванията за принадлежност към целевите групи на процедурата, тъй като не са неактивни", а са безработни лица" според предоставената служебна справка от Агенцията по заетостта, а същевременно не отговарят на нито един от допълнителните критерии на целевата група безработни", съгласно раздел 6 Допустими целеви групи" от Условията за кандидатстване по схемата. Предвид това не са верифицирани възнагражденията и осигурителните вноски за тези лица, както и съответните суми, надвишаващи допустимия размер на бюджетен раздел и Единна ставка" - 40% от допустимите преки разходи за персонал.

След издаването на решението от 15.04.2020 г. бенефициерът е представил допълнителни доказателства, касаещи въпросните две лица. С писмо от 27.04.2020 г., УО е отговорил, че няма законово основание да преразгледа своето решение от 10.04.2020 г. Въпросното Решение BG05M90P001-2.053-001 от 10.04.2020 г. е било оспорено от жалбоподателя като с Определение 187/02.06.2020 г. на АСВТ по адм. дело 272/2020 г. (в сила от 22.06.2020 г.) жалбата е оставена без разглеждане поради просрочие.

На 01.05.2020г. Сдружение Приятели на Горски Сеновец" е депозирало искане за междинно плащане 3 с което е заявил за плащане сумата от 53 613,22 лв. за отчетен период от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. С това искане повторно са заявени за верифициране и неверифицираните с Решение BG05M90P001-2.053-001 от 10.04.2020 г. на УО по предходното искане разходи в размер на 1864,66 лв. (за м. декември 2019г.), които са били предмет на вече описаното искане 1. С въпросното ИМП 3 бенефициерът е добавил и е поискал да му бъдат заплатени същите по вид разходи за тези лица, но вече за отчетния период 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. общо в размер на 6 093,44 лв. (включваща разходи за периода по б.р. 1.1 за трудово възнаграждение на Т. Станева и А. Ангелов общо в размер на 4 352,46 лв. и съответните им разходи по б.р. II Единна ставка" общо в размер на 1 740,98 лв.).

С Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане BG05M90P001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г. управляващият орган е верифицирал разходи в размер на 45 655,12 лв., определил е общ размер на неверифицираните разходи от 1864,66 лв. (за м. декември 2019г.) и на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спрял административното производство по верификация за сумата от 6093,44 лв. (за период м.януари - м.март 2020г.). Решението на УО от 25.06.2020 г. е обжалвано от Сдружение Приятели на Горски Сеновец" пред АСВТ като е образувано адм. дело 389/2020 г. по описа на АСВТ. По посоченото дело съдът е отделил производството по оспорването на решението в частта му, с която ОУ е спрял административното производството, като е разгледал спора относно отказа да се верифицират разходите в размер от 1864, 66 лв. (по б.р. 1.1 разходи за трудови възнаграждения по КТ, възнаграждения по ЗДСл и по по б.р.2 Единна ставка за м. декември 2019г.), които са били отречени с вече цитираното по-горе негово решение. С Определение 276/04.08.2020г. по адм. дело 395/2020г. по описа на АСВТ е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение Приятели на Горски Сеновец" против Решение за верификация на BG05M90P001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г. в частта (т. 3 от решението), в която е спряно административното производство по верифицирането на сумата от общо 6093,44 лв. за отчетния период 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. във връзка с ИМП 3, тъй като със свое Решение peг. BG05M90P001-2.053-0001/14 от 31.07.2020г. ответникът е възобновил спряното производството. Впоследствие, УО отново е спрял това производство с Решение BG05M90P001-2.053-0001/23 от 24.11.2020г. поради наличие на висящи съдебни производства пред АСВТ. Законосъобразността на Решение за верификация на BG05M90P001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г., в останалата му част, с която е отказана верификация на разходи в общ размер на 1864,66 лв. (т. 2 от решението на УО), същото е отменено с влязло в сила на 20.04.2020 г. Решение 251 от 24.09.2020 г. по адм. дело 389/2020 г. по описа на АСВТ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. В изпълнение на съдебното решение, от УО е издадено Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с peг. BG05M90P001-2.053-0001/29 от 20.05.2021 г., с което отново във връзка с подаденото от сдружението ИМП 3 е отказана верификация на разходите за Т. Станева и А. Ангелов в общ размер на 1864,66 лв. (по б.р. 1.1 разходи за трудови възнаграждения по КТ, възнаграждения по ЗДСл и по по б.р.2 Единна ставка за м.12.2019г.). Това решение на УО не е обжалвано и влязло в законна сила.

Сдружение Приятели на Горски Сеновец" е подало поредно ИМП 4/02.07.2020г., с което е поискано верифициране и плащане на сумата от общо 59 695,95 лв. с отчетен период 01.04.2020г. - 30.06.2020г. С това ИМП 4 са заявени за плащане отново разходите за възнаграждения и свързаните с тях разходи Единна ставка" за Т. Станева и А. Ангелов в размер на 1864,66 лв., които са били предмет на ИМП 1 и ИМП 3 (за м.12.2019г.); разходи в размер на 6093,44 лв., заявени с предходното ИМП 3 (за период м.01- м.03.2020г.) и са предявени за първи път с това искане за финансиране разходи за двете лица Т. Станева и А. Ангелов общо в размер на 6093,44 лв. за отчетен период от м.април 2020г. до м. юни 2020г. (включваща разходи за цитирания период по б.р. 1.1 разходи за трудови възнаграждения по КТ, възнаграждения по ЗДСл") на Т. Станева и А. Ангелов общо в размер на 4 352,46 лв. и съответните им разходи по б.р. 2 Единна ставка" общо в размер на 1 740,98 лв.). По това искане ответникът се е произнесъл със свое Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане BG05M90P001-2.053-0001/16 от 26.08.2020 г., в т. 1 от което е определил общ размер на верифицираните разходи от 45 644,41 лв. и в т.2 от него е определил общ размер на неверифицираните разходи от 7 958,10 лв., от които разходи в размер на 1864, 66 лв. (за м.12.2019г.) и в размер на 6093,44 лв. (за период м.01- м.03.2020г.) С т. 3 от решение от 26.08.2020 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административното производство е спряно по верификацията за разходите в размер на 6093,44 лв. за отчетен период от м.април 2020г. до м. юни 2020г. Това решение от 26.08.2020 г. на УО е обжалвано пред АСВТ, който с Решение 333 от 01.11.2021г. по адм. дело 556 по описа на АСВТ го е отменил в частите му по т.2.1; т.2,2; т.2,3 и т.2,4, с които е отказано верифициране на разходи в общ размер от 7958, 10 лв. С Определение 359/14.10.2020г. по адм. дело 561/2020г, по описа на АСВТ жалбата против т. 3 от решение 26.08.2020 г., с която е спряно административното производство по ИМП 4/02.07.2020г. за верификацията на разходите в размер на 6093,44 лв. за лицата за отчетен период от м.април 2020г. до м. юни 2020г., е оставена без разглеждане като нередовна.

На 07.10.2020г. сдружение Приятели на Горски Сеновец" е депозирало искане за междинно плащане 5, с което са поискани за верифициране и плащане направените по програмата за Т. Станева разходи по б.р. 1.1 (разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл) общо в размер на 2 176,23 лв. и 870,49 лв. (по б.р. 2 Единна ставка") за отчетен период от м. юли до м.септември. Производството по верификацията им е било спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК с т. 2 от Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане с peг. BG05М90Р001-2.053-0001/22 от 24.11.2020г., необжалвано и влязло в сила.

На 21.12.2020г. сдружение Приятели на Горски Сеновец" е депозирало искане за междинно плащане 6/21.12.2020г. с предявени за верифициране и плащане направените по програмата за Т. Станева разходи общо от 1 741,32 лв. (по б.р. 1.1 разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл) и 693,53 лв. (по б.р.II Единна ставка") за отчетен период от м. октомври и м.ноември. За тези разходи, административното производство по верификация също е спряно на основание чл. 54, ал, 1, т. 5 от АПК, с т. 2 от Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с per. BG05M90P001-2.053-0001/25 от 1б.02.2021г., което е влязло в сила.

УО е преценил, че не е налице висящ правен спор между бенефициера и УО относно допустимостта на разходите, касаещи лицата Т. Станева и А. Ангелов, и поради липсата на процесуални пречки, на основание чл. 55 от АПК с Решение за верификация на постъпи искания за плащане BG05M9OP001-2.053-0001/41 от 16.12.2021 г. е възобновил административните производства по верификация относно: т. 3 от Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане 3 с peг. BG05M90P001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г.; т. 3 от Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане 4 с peг. BG05M90P001-2.053-0001/16 от 26.08.2020 г.; т. 2 от Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане 5 с peг. BG05M90P001-2.053-0001/22 от 24.11.2020 г; т. 2 от Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане 6 с peг. BG05M90P001-2.053-0001/25 от 16.02.2021 г., след което е преценено, че за отчетния период от м. януари до м. ноември 2020г. заявените в ИП 3, ИП 4, ИП 5 и ИП 6 разходи за тези лица не следва да се верифицират на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕФСУ и е определен допълнителен размер на неверифицираните разходи общо в размер 17 671,45 лв., от които разходи от 12 622,47 лв. по б.р. 1.1 разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл" и 5 048,98 лв. по б.р. 2 Единна ставка". С цел процесуална икономия, УО е препратил към мотивите на вече издадените от него Решение BG05M90P001-2.053-0001/1 от 10.04.2020г. и Решение BG05M90P001-2.053-0001/29 от 20.05.2021г. Посочено е, че двете лица не попадат в целевите групи по програмата към момента на включване в проектните дейности, поради което е налице недопустимост на предявените за плащане разходи за тях, а изначална недопустимост при включването им като представители на целевите групи, към които те не принадлежат, се разпростира върху всички разходи предявени за тях, за цялото им участие в програмата.

От правна страна съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но решаващият съд е приел, че административен акт е незаконосъобразен. В мотивите си той е посочил, че е налице съществено процесуално нарушение поради разминаването между фактическите установявания и правната норма, под които са подведени, тъй като не е ясна волята на административния орган при отказа за верификация на кое точно основание е отказано, като по този начин съдът е лишен от възможност да извърши преценка дали е спазен материалния закон. Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства са налице конкретни данни, че и за двете лица Т. Станева и А. Ангелов, към датата на включване в програмата са били налице предпоставките за причисляването им в допустима по програмата група, макар и не в първоначално заявената, поради което и разходите извършени за тях по подадените искания за плащане се считат за допустими.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Както правилно е приел административният съд, основният предмет на спора се свежда до това дали заявените за плащане разходи от Сдружение Приятели на Горски Сеновец" са допустими и следва да бъдат верифицирани, за да се възстановят чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициера. Верифицирането на извършените разходи по изпълнението на проекта е вид проверка, която се прави с цел одобряване или отказ да бъдат изплатени същите суми. Резултатът е обусловен от преценката на тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на извършените разходи с нормативно регламентираните условия.

Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - 68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право - на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57-58 от ЗУСЕФСУ, като с чл. 59 от закона се допуска конкретни национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за програма по чл. 3, ал. 2 от с. з., да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.

За да откаже верификация на разходи в размер на 17 671,45 лв. органът се позовава на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕФСУ. Като фактически основания сочи, че лицата не отговарят на изискванията за целеви групи утвърдени в раздел Допустими целеви групи" от Условията за кандидатстване по операция МИГ Лясковец-Стражица Мярка МИГ05 "Насърчаване развитието на местна социална икономика и нови работни места в социални предприятия", а недопустимите разходи се определят чрез аритметично изчисление на 40 на сто спрямо определените недопустими разходи за персонал.

В посочената част от оспорения акт, органът не е изложил мотиви за допуснато нарушение на приложимото право, относимо към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕФСУ. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че липсва анализ на относимостта на посочените правни норми към конкретния случай, което го прави издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложените лаконични фактически основания не обосновава соченото от органа правно основание. Индивидуалният административен акт изисква индивидуално мотивиране - конкретно посочване на фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на сочената правна норма. Решение за верификация на постъпили искания за плащане от 16.12.2021 г., в обжалваната му част няма годно правно основание, въз основа на което органът отказва верификация на процесните разходи. Липсата на фактически и/или правни основания представлява съществено нарушение на изискването за форма и е самостоятелно основание за отмяна на акта.

По отношение на посочените в решението неверефицирани разходи, настоящата съдебна инстанция намира следното:

С т. 3 от Решение BG05M90P001-2.053-0001/6 от 25.06.2020 г.; с т. 3 от Решение BG05M90P001-2.053-0001/16 от 26.08.2020 г.; с т. 2 от Решение BG05M90P001-2.053-0001/22 от 24.11.2020 г. и с т. 2 от Решение BG05M90P001-2.053-0001/25 от 06.02.2021 г. на УО на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г." на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК спира производството по верификация на предявените за плащане разходи за възнаграждение и осигурителни вноски на лицата Т. Станева и А. Ангелов за отчетния период от м.януари до м. ноември 2020г. във връзка с подадени от жалбоподателя съответно ИП 3/01.05.2020 г., ИП 4/02.07.2020г., ИП 5/07.10.2020 г. и ИП 6/21.12.2020 г. С процесното решение от 16.12.2021г. на основание чл. 55, ал. 1 от АПК тези административни производства са възобновени и е определен допълнителен размер на неверифицираните разходи в общ размер на 17 671,45 лв., както следва:

• с т. 2 от процесното решение е определен допълнителен размер на неверифицираните разходи по ИП 3 общо в размер на 6 093,44 лв., представляващи възнаграждения и осигурителни вноски за лицата Т.Станева и А. Ангелов за отчетен период м.януари - м.март 2020г.;

• с т. 4 от същото решението е определен допълнителен размер на неверифицираните разходи по ИП 4 също в размер на 6 093,44 лв., представляващи възнаграждения и осигурителни вноски за лицата Т. Станева и А. Ангелов за отчетен период м.април - м.юни 2020г.;

• с т. 6 от процесното решение е определен допълнителен размер на неверифицираните разходи по ИП 5 общо в размер на 3 046,72 лв., касаещи възнаграждения и осигурителни вноски за лицето Т. Станева за отчетен период м.юли - м.септември 2020г.;

• с т. 8 от решението е определен допълнителен размер на неверифицираните разходи по ИП 6 общо в размер на 2437,85 лв., касаещи възнаграждения и осигурителни вноски за лицето Т. Станева за отчетен период м.октомври и м.ноември 2020г.

Предмет на настоящото производство са допълнително определеният размер на неверифицираните разходи по т.2, т.4, т.6 и т. 8 от Решението от 16.12.2021г.

Не е спорно обстоятелството, че на 29.11.2019г. в програмата за заетост са включени лицата Т. Станева, с която е сключен трудов договор 15/29.11.2019г., и А. Ангелов, с който е сключен трудов договор 05/29.11.2019г. Не е спорно и обстоятелството, че в първоначалния пакет документи към техническия отчет в подкрепа на допустимостта на посочените лица са представени попълнени и подписани от тях декларация за принадлежност към целевата група и карта за участие, от съдържанието на които се установява, че двете лица са отбелязали, че са безработни лица до 6 м. и двамата със средно образование и се самоопределят като неактивно лице". Поискано е представянето на допълнителни документи за доказване на принадлежността към целевата група на включените в програмата лица и те са представени, като в декларацията и карта за участие на А. Ангелов и Т. Станева същите се самоопределят като безработно лице до 6 м" и със средно образование.

Според Раздел 6 Допустими целеви групи" от Условията за кандидатстване по процедура BG05M90P001-2.053 допустими целеви групи по процедурата са както следва: 1. Лица, заети в институции и организации, свързани със социално предприемачество; 2. Хора с увреждания; 3. Лица в неравностойно положение на пазара на труда и други социално изключени лица. Посочено е, че за целите на процедурата към третата целева група ( лица в неравностойно положение на пазара на труда и други социално изключени лица") се причисляват неактивни или безработни лица с по-ниска конкурентоспособност на пазара на труда, измежду които са безработни с основно или по - ниско образование и без професионална квалификация" и друга група безработни лица - зависими". Съгласно Законът за заетост § 1. т. 1 "Безработен" е лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". В утвърдените от Ръководителя на Управляващия орган на програмата "Въпроси и отговори" по процедурата е пояснено, че "неактивно" лице е това, което няма регистрация към дирекция "Бюро по труда", т.е дали едно лице е "безработно" или "неактивно" лице зависи от това дали е регистрирано в Дирекция "Бюро по труда". Фактът на безработица може да бъде доказан като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП за конкретен период или чрез регистрация в бюрото по труда като безработен.

Правилно първоинстанционният съд намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства са налице конкретни данни, че и за двете лица - Т. Станева и А. Ангелов, към датата на включване в програмата към 29.11.2019г., са били налице предпоставките за причисляването им в допустима по програмата група, макар и не в първоначално заявената, което кореспондира с представените по делото писмени доказателства.

Противно на твърденията в касационната жалба, са фактите и обстоятелствата, причисляващи двете лица към целевите групи по проекта и процедурата, че са последващи, т.е. възникнали след извършването на проверката.

За да бъдат лицата представители на допустимата целева група по проекта, следва към искането за плащане, предвидено в чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ да се приложат документи в подкрепа на искането т.е. документи, че лицата за които се претендира изплащане на разходи попадат в целевата група, в конкретния случай, че тези лица са безработни, според дадената легална дефиниция в ДР на ЗНЗ, които следва да бъдат обект на проверка от съответния орган. Установява се от приложената по делото преписка, че ведно още с искането за междинно плащане 1 са представени документи касаещи принадлежността на лицата към съответната целева група.

По отношение на А. Ангелов, от ангажираните по делото доказателства, в т.ч. и писмо от Дирекция Бюро по труда [населено място] се установява, че лицето е регистрирано като безработно, както и обстоятелството, че към датата на включване в програмата е имал основно образование, съгласно представено Свидетелство за основно образование. Тези фактическо обстоятелства са били налични още към момента на сключване на трудовия договор с лицето, като обстоятелството, че се е самоопределил като неактивно лице със средно образование, съставлява нередовност, която в последствие е отстранена от страна на бенефициера. В съответствие с тези фактически установявания, обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че Ангелов изначално е отговарял на допустимата за подпомагане целева група безработно лице , доколкото към момента на включването му в заетостта е бил регистриран като безработен в бюрото по труда и е лице с основно образование.

По отношение на Т. Станева също е установено, че макар и да не попада в първоначално заявената от нея целева група неактивно лице , същата отговаря на условията за включване в друга целева група други групи безработни лица зависими , които условия са били налични още към момента на включването й в програмата по заетост. От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че към момента на сключване на трудовия договор, Станева е била регистрирана като безработно лице в Бюрото по труда . В допълнено представените още в хода на административното производство писмени доказателства амбулаторен лист, Становище от МЦ Аркус Медикъл АД и Удостоверение от психолог и психотерапевт, безспорно се установява, че от години лицето Т. Станева е с доказана алкохолна зависимост, която поражда психически и поведенчески разстройства на лицето. С оглед на това законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че още към датата на включване в програмата, регистрацията, като безработно лице и дългогодишната алкохолна зависимост на Станева са били налице и макар и установени на по-късен етап са свързани с допустимост към целевата група други групи безработни лица зависими .

В съответствие с горните доводи, безспорно лицата са отговаряли на изискванията за целеви групи, а именно безработни лица Ангелов е бил регистриран в съответното бюро по труда, към момента на включването му в програмата, а Станева също е била безработна с прояви на алкохолна зависимост.

Настоящата инстанция потвърждава изводите на първоинстанционният съд, че не е налице твърдяната изначалната недопустимост на лицата като представители на някоя от целевите групи по програмата към момента на включването им в заетост, поради което и разходите извършени за тях по б.р. 1 разходи за трудови възнаграждения по КТ и по б.р.2 Единна ставка" по подадените от Сдружение Приятели на Горски Сеновец" искане за плащане 3, 4, 5 и 6 се считат за допустими съгласно чл. 57, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕФСУ, т.14.3 от Условията за кандидатстване по програмата и чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 35, ал. 1, т. 1 от Постановление 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г.

Противно на твърденията в касационната жалба, за обосноваване на конкретния отказ са изложени както фактически, така и правни основания, преценени от административния съд като незаконосъобразни, чийто извод настоящата съдебна инстанция изцяло споделя.

Формата и мотивите на административния акт имат ключово значение за неговата действителност, а наличието им позволява извършването на последващия съдебен контрол за законосъобразност. Задължението за мотивиране на административните актове произтича от изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и обвързва административния орган с излагане на съвсем конкретни съображения при произнасянето си както фактически, така и правни. Липсата на фактически основания, които се субсумират в сочените от органа правни норми, винаги води до незаконосъобразност на акта. До същия извод е достигнал и административният съд, от което следва, че е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В съответствие с така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция приема, че оспореният административен акт е неправилен и необоснован, а подадената против него жалба е основателна. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1060 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,