Решение № 354 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 64/2008 г.

Решение № 354 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 64/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. против въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 897 от 15.05.2007 г. по гр. д. № 185/2007 г., с което като отменил решение № 321 от 27.12.2006 г. по гр. д. № 459/2006 г. на Мездренския районен съд в частта, с която е бил уважен иска с правно основание чл. 135 ЗЗД по отношение на ответницата М. С. Д. за 1/2 идеална част от дарения недвижим имот, въззивният съд отхвърлил иска на И. Г. С. за обявяване за недействителен по отношение на него сключения на 18.04.2006 г. договор за дарение с нотариален акт № 124/2006 г. на Мездренския районен съдия, с който М. С. Д. е дарила на дъщеря си А. С. Д. своята 1/2 идеална част от празно дворно място в с. К., съставляващо парцел **** от кв. 27 по плана на селото, а съгласно скица № 93/10.04.2006 г. недвижим имот № IV, пл. № 224 в кв. 33 по кадастрален и регулационен план на с. К., одобрен със заповед № 22/6.02.1998 г. на Кмета на Община гр. Р. с жилищно предназначение и площ 1720 кв. м и оставил в сила решението в частта, с която е обявен за недействителен по отношение на ищеца И. Г. С. договор за дарение сключен с нотариален акт № 124/2006 г. на Мездренския районен съдия, с който С. А. Д. е дарил на дъщеря си А. С. Д. своята 1/2 идеална част от описания по-горе недвижим имот. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон с искане за неговата отмяна в частта, с която иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен. Ответниците И. Г. И., М. С. Д. и С. А. Д. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението в частта, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи конститутивния иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищеца е доказал качеството си на кредитор по отношение на първия ответник - негов длъжник по договор за заем, вземането по който е възникнало преди длъжника да дари процесния недвижим имот с оспорената сделка на третата ответница, негова низходяща. Съдът е посочил, че прехвърлителят е знаел, че като намалява имуществото си уврежда своя кредитор, а презумпцията за знание у трето лице приобретател по договора - негова дъщеря не е оборена. По възражението на ответниците, че кредитора би могъл да се удовлетвори от друго имущество, извън оспореното с отменителния иск е прието, че предложените от длъжника вещи към настоящият момент нямат установена пазарна цена и чрез това имущество - земеделски имот съсобствен на втората ответница с други лица и лек автомобил закупен през 1995 г. сега на стойност около 40 деноминирани лева не доказват възможността за удовлетворяване на кредитора без затруднения. Основно възражение в касационната жалба, което е било поддържано и в процеса на делото е оспореното качество кредитор на ищеца с твърдение, че първият ответник е погасил задължението си по сключен между тях договор и анекс към него, според който ищецът има вземане в размер на 1770 щатски долара с падеж за издължаване 6.01.2002 г. В тази връзка решаващият съд е обсъдил характера на представен разходен касов ордер за погасяване на посочения дълг, приемайки че е опровергана доказателствената му сила на официален документ, поради липсата на необходимите за това реквизити. Изложени са и оплаквания за неправилност на решението, с което не е възприето възражението на ответниците, като основание за отхвърляне на иска, че кредиторът може да се удовлетвори от друго имущество на длъжника. Възраженията са неоснователни. Съдът, който е сезиран с иск по чл. 135 ЗЗД не може в това производство да преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор - в случая дали страните продължават да са обвързани от облигационни отношение по договор за заем. Тези отношения могат да бъдат преценявани в друго производство. Това произтича от същността на отменителния иск и правните последиците при уважаването му, свързани с относителната недействителност на оспорения договор. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на "увреждащата" сделка в отношенията между страните, които са я сключили. Страните продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на такъв иск. "Увреждащата" сделка се смята несъществуваща (непротивопоставима) единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това му качество. Ако впоследствие това негово качество отпадне или бъде отречено непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор на ищеца. В този смисъл е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, с което да се удовлетвори кредитора- ищец (по възражението, че кредитора може да се удовлетвори от друго длъжникова имущество), тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да бъде обезсмислена (преодоляна), като длъжникът изплати задълженията си към кредитора, или ако иска за връщане на дадения заем бъде отхвърлен. Изложеното дава основание да се приеме, че решението в частта, с която иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен за 1/2 идеална част от прехвърления имот (за другата 1/2 идеална част искът е отхвърлен, като съдът се е позовал на чл. 26, ал. 3 СК, тъй като имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а отменителния иск касае задължение само на единия съпруг) е постановено при правилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, поради което решението в обжалваната му част следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.