Решение № 12066 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11777/2015 г.

Решение № 12066 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11777/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. З. от град С. срещу решение № 115/21.07.2015 г., постановено по адм. д. 107/2015 г. по описа на Административен съд - С.. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, допълнително излага съображения за необоснованост на съдебния акт - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед № 227/5.03.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд/ДФ/ "Земеделие". Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", представляван от юрк. Брайкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 115/21.07.2015 г., постановено по адм. д. 107/2015 г. по описа на АС-С. е отхвърлена жалбата на С. А. З. против Заповед № 227/5.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът приема, че оспорената Заповед № 227/5.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадена от компетентния административен орган. Самата заповед е издадена в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг, поради което заключението на административния съд, че изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл са спазени, кореспондира със закона. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Административният акт е издаден при спазване на административно производствените правила и след осъществяване на материалноправните основания за постановяването му. Служебното правоотношение на С. З. е прекратено след като получава при атестиране възможно най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на заеманата от него длъжност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че атестирането е извършено в съответствие с условията на Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) като обхваща едногодишен период, с включването на отделни етапи по изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, провеждането на междинна среща и определяне на годишната оценка на изпълнението. Законосъобразни са и изводите, че атестирането е извършено в съответствие с Наредбата - работният план е съгласуван с оценявания (формулярът в тази част е подписан от последния), междината среща е проведена в посочения в наредбата период, като резултатите са отразени във формуляра, заключителната среща също е проведена съгласно нормативните изисквания, след което е изготвена и общата оценка. Последната включва изпълнението на длъжността по конкретни показатели и оформяне на обща оценка, като конкретните показатели са оценени отделно и мотивирани писмено от оценяващия. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че работният план е съставен в нарушение на НУРОИСДА, защото целите не са формулирани конкретно, а сочените изисквания/критерии/за изпълнението, описани във формуляра - според касатора поставят фактически неизпълними задачи. Също така счита, че липсват определени измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, което изцяло опорочава процедурата. Неоснователни доводи. Принципно, същите са поддържани и пред първоинстанционния съд и са разгледани от последния. Във формуляра за оценка на изпълнението са формулирани седем цели, които напълно отговарят на изискванията на чл. 9 от Наредбата, според който изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се извършват съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като се отчитат основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания. В индивидуалния работен план се определят целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода. Целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Броят на целите в индивидуалния работен план не трябва да надвишава 7. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че формулираните цели, поставени пред касатора, са съобразени именно със спецификата на заеманата от З. ръководна длъжност, като съвпадат с функционалните задължения, заложени именно в длъжностната му характеристика и които по своето естество съставляват организационни, координационни и контролни дейности. Общата оценка е изготвена съобразно преобладаващите оценки по отделните показатели, общите постижения и поведението на оценявания, с което е спазена и нормата на чл. 18 от Наредбата, а атестирането е отразено във формуляр по образец, който е подписан от оценяващия и оценявания и е предаден на контролиращия ръководител в срока по чл. 20 от Наредбата. Обоснован е извода на съда, че оценката на З. е съобразена и с констатациите от протокол от 3.07.2014 г. на комисия, назначена със Заповед № 03-РД/1662 от 30.06.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- установяващи конкретни нарушения от страна на З. през оценявания период, свързани с неосъществен контрол при разсрочване на краткосрочните инвестиционни кредити; неизпълнение на нарочна заповед във връзка с архивната дейност; бездействие от страна на З. при събирането на изискуемите вземания на дирекцията и неефективен контрол при осъществяване на кампания "ДПП от 2014 г." за двойно заявени площи. Правилен е извода на АС-С., че тези констатации са мотивирали оценяващия ръководител да постави възможно най ниската оценка, при наличието на обективни данни за липса на добра организация в оглавяваната от З. областна дирекция; при неефективен контрол върху ръководителите на отдели. В съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд, приема че процедурата по атестиране на служителя е изпълнена и не са допуснати нарушения, които да опорочават определената обща оценка. Горният извод, както и получената от жалбоподателя най-ниска възможна оценка при атестирането за последния годишен период, обосновават и крайното заключение на административния съд, че предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл са изпълнени и са налице основания за освобождаване на служителя от заеманата длъжност, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводите на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че заповедта е издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административно производствените правила. На таза база е и заключението, че е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение, е упражнено законосъобразно. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на АС-С. е постановено в съответствие със събраните доказателства. При наличие на доказателства за обстоятелството, че оспорената заповед е издадена от оправомощено лице, закономерно съдът стига до извода, че административният акт е постановен от компетентния орган, в рамките на нормативно установените правомощия. Представените по делото формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на задълженията на служителя и възражение относно оценката обосновават изводите на съдебния състав, че процедурата за атестиране на служителя по Наредбата е спазена, а служебното правоотношение на С. З. е прекратено при наличие на основанието, посочено в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - най-ниска обща оценка при атестиране и следователно правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено съгласно закона. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че не е оценяван обективно, доколкото оценката му е поставена от лица, не познаващи пряко дейността му, заели са длъжностите си около месец преди това. Напротив, както приема и първоинстанционния съд- в конкретния случай субективният подход е изцяло изключен, доколкото е налице подробен и обективен анализ на конкретни факти, водещи до неизпълнение на целите, поставени пред З. и касаещи ръководената от него областна дирекция. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на АС-С. е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане С. З. дължи разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение,