Решение № 16516 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6468/2019 г.

Решение № 16516 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6468/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Велико Търново при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Русева, срещу решение № 49 от 09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 52/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в частта в която ревизионен акт (РА) № Р-04000417001052-091-001 от 09.10.2017 г., е отменен и Дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението в оспорената му част. Счита, че съдът се е произнесъл свръх петитум относно определените задължения по ЗДДС за м. 01. 2013 г. Съдът неправилно е приел, че в случая липсват данни за укрити приходи, защото не е доказана реалността на доставките на стоки чрез интернет продажби, осъществени от ЕТ "И. – И. Янков". Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че РА е законосъобразен в спорната част. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "И. – И. Янков", чрез адв. Бадев, в писмено становище претендира за неоснователност на касационната жалба, както и за заплащане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението в обжалваната част, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. С ревизионен акт (РА) № Р-04000417001052-091-001 от 09.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1 от 02.01.2018 г. на директор дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, на ЕТ са определен допълнително ДДС за внасяне в размер на 53 056. 47 лв. за данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 12.2012 г., м. 01.2013 г., м. 12.2013 г., м. 12.2014 г. и м. 10. 2015 г. и лихви върху него в размер на 23 072. 19 лв.; определен е допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 973. 04 лв. и лихви в общ размер на 581. 80 лв.; вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 80. 94 лв. и лихви 83. 48 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 31. 13 лв. и лихви в размер на 32. 11 лв.; вноски за ЗО за 2009 г., 2012 г. и 2014 г. в общ размер на 290. 73 лв. и лихви в размер на 102. 01 лв. С първоинстанцонното решение е отменен по жалба на И. Янков, като едноличен търговец (ЕТ) с фирма "И. - И. Янков" РА № Р-04000417001052-091-001 от 09.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден след обжалване по административен ред с решение № 1 от 02.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в следните му части: 1. с която е начислен допълнително данък върху добавената стойност (ДДС), както1 следва: за м. 12. 2011 г. в размер на 20 726. 22 лв., за м. 12. 2012 г. в размер на 11 490. 09 лв., за м. 01. 2013 г. в размер на 1 199. 93 лв., за м. 12. 2013 г. - 4 900. 73 лв., за м. 12. 2014 г. в размер на 6 027. 40 лв., за м. 10. 2015 г. в размер на 9 912. 03 лв. лихви за забава в размер общо на 23 072. 19 лв.; 2. с която е начислен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. в размер на 336. 04 лв.; за 2011 г. в размер на 376. 36 лв. и за 2012 г. в размер на 260. 65 лв. и лихви в размер общо на 581. 80 лв.; 3. с която са определени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 80. 94 лв. и лихви 83. 48 лв.; 4. с която са определени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 31. 13 лв. и лихви 32. 11 лв.; 5. с която са определени задължения. за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2009 г. и 2014 г., размер общо на 255. 08 лв. и лихви 85. 96 лева; в останалата част е отхвърлена жалбата на И. Янков, като ЕТ "И. - И. Янков" срещу РА № Р- 04000417001052-091-001 от 09.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, с която на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за авансови месечни осигурителни вноски за здравно осигуряване за месец 08. 2012 г. – 15. 40 лв. и за месец 11. 2012 г. – 20. 25 лв., и лихви за забава, вкл. за невнесени в срок авансови вноски, в размер общо на 16. 05 лева; Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на И. Янков, като едноличен търговец с фирма "И. - И. Янков" разноски по делото в размер на 3 197. 89 лева; И. Янков, като едноличен търговец с фирма "И. - И. Янков" - [населено място] е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 4. 34 лева. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. Янков, като ЕТ "И. - И. Янков", срещу РА № Р-04000417001052-091-001 от 09.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, както и в частта, с която е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото. Решението в тази част е влязло в сила. Предмет на настоящият спор е решението в, частта с която РА е отменен по отношение на: 1. начисления допълнително ДДС, както следва: за м. 12. 2011 г. в размер на 20 726. 22 лв., за м. 12. 2012 г. в размер на 11 490. 09 лв., за м. 01.2013 г. в размер на 1 199. 93 лв., за м. 12.2013 г. в размер на 4 900. 73 лв., за м. 12.2014 г. в размер на 6 027. 40 лв., за м. 10. 2015 г. в размер на 9 912. 03 лв. лихви за забава в размер общо на 23 072. 19 лв.; 2. с която е начислен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. в размер на 336. 04 лв.; за 2011 г. в размер на 376. 36 лв. и за 2012 г. в размер на 260. 65 лв. и лихви в размер общо на 581. 80 лв.; 3. с която са определени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 80. 94 лв. и лихви 83. 48 лв.; 4. с която са определени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 31. 13 лв. и лихви 32. 11 лв.; 5. с която са определени задължения. за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2009 г. и 2014 г., размер общо на 255. 08 лв. и лихви 85. 96 лева. Решението е оспорено и в частта, с която Дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски по делото. По делото не е било спорно, че през ревизирания период, задълженото лице е извършвал търговия с компютри, периферни устройства за тях, програмни продукти и друга техника. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От "Спиди" АД са представени договор, анекси и на технически носител е представен файл с информация за всички извършени куриерски и пощенски услуги към ЕТ. От "Еконт експрес" ООД е представен договор с ревизираното лице, анекс, споразумение за изплащане на наложени платежи и 74 бр. РКО за изплатени суми на задълженото лице. На технически носител е представен файл с информация в табличен вид за извършени куриерски услуги към ЕТ. От "Лео експрес" ООД са представени договор за куриерски услуги, сканирани РКО, товарителници и справка на електронен носител. За да отмени РА в горепосочената част, съдът е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства не се доказват доставки на стоки, за които да не са отчетени съответните приходи от продажби. В РА и РД не са посочени конкретните контрагенти по продажбите, а изводите на приходните органи са базирани основно на извършения анализ на представените данни в табличен вид от всяко куриерско дружество, както и на представените РКО. От представените доказателства не могат да се установят лицата направили плащанията, във връзка с изплатените на ЕТ наложени платежи от куриерските дружества. Съдът е направил извод, че липсва подробна съпоставки на данните за евентуалните контрагенти представени от куриерските фирми, с тези от счетоводството на ЕТ, при което не става ясно дали въпросните данни касаят единствено продажби, неотчетени от ЕТ или и такива, намерили отражение в неговото счетоводство. По делото не са представени документи за приемо-предаване на стоките, поради което съдът е счел, че не може да се направи извод за реално извършени продажби. По изложените съображения съдът е отменил РА като незаконосъобразен по отношение на допълнително начислените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 12.2012 г., м. 12.2013 г., м. 12.2014 г. и м. 10.2015 г. При недоказаното наличие на неотчетени продажби, съдът е приел, че неправилно поради липса на основание, са увеличени декларираните от лицето финансови резултати с печалбата от такива продажби за данъчни периоди 2009 г., 2011, г. и 2012 година, както и неправилно са начислени допълнителни ЗОВ във връзка с тези продажби, поради което РА е отменен и в тези части. Обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили в частта, с която е отменен РА по отношение на начислен допълнително ДДС за м. 01.2013 г. в размер на 1 199. 93 лева. От решението на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП е видно, че е потвърден РА, с който е начислено допълнително ДДС общо в размер на 53 056. 47 лв., в т. ч. за м. 12.2011 г. в размер на 20 726. 22 лв., за м. 12.2012 г. в размер на 11490. 09 лв., за м. 12.2013 г. в размер на 4 900. 73 лв., за м. 12.2014 г. в размер на 6 027. 40 лв. и за м. 10.2015 г. в размер на 9 912. 03 лв. Като е отменил данъчно задължение за за м. 01.2013 г. в размер на 1 199. 93 лв, сбора от общо отменените суми възлиза на 54 256, 40 лв. Поради изложеното е основателно оплакването на касатора, че съдът се е произнесъл свръх петитум и в тази част решението следва да се обезсили. Решението е правилно в останалата обжалвана част. Съдът правилно е преценил всички събрани по делото доказателства. Фактическите констатации в ревизионния акт, който е издаден по общия ред, а не по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, са направени въз основа на получените данни от третите лица "Еконт експрес", "Спиди" и "Лео Експрес", но само в табличния им обобщен вид, при липса на първичните доказателства – товарителници относно изпращането на стоки и РКО. В този смисъл верен е изводът на първоинстанционния съд, че доказателствената тежест относно извършването на конкретни облагаеми доставки с точна стойност и конкретен контрагент в процесния случай е на приходната администрация. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи от съда се явяват правилни. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от лицето, какъвто документ не е нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самия технически носител. По делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи и извършени сделки по смисъла на ЗДДС, както правилно е приел и административния съд. Само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи. Верни са и мотивите на съда относно неустановеността на плащания по сделките, на част от отконтрагентите, липсата на основание за начисляване на задължения само за данъчните периоди м. 12 от съответната година и т. н., които мотиви настоящата инстанция споделя и към които препраща. Въз основа на гореизложеното съдът правилно е отменил РА по отношение на установените задължения по ЗДДС за м. 12. 2011 г. в размер на 20 726. 22 лв., за м. 12.2012 г. в размер на 11 490. 09 лв., за м. 12.2013 г. в размер на 4 900. 73 лв., за м. 12.2014 г. в размер на 6 027. 40 лв., за м. 10.2015 г. в размер на 9 912. 03 лв. лихви за забава в размер общо на 23 072. 19 лв.; 2. с която е начислен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. в размер на 336. 04 лв.; за 2011 г. в размер на 376. 36 лв. и за 2012 г. в размер на 260. 65 лв. и лихви в размер общо на 581. 80 лв.; 3. с която са определени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 80. 94 лв. и лихви 83. 48 лв.; 4. с която са определени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 31. 13 лв. и лихви 32. 11 лв.; 5. с която са определени задължения. за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2009 г. и 2014 г., размер общо на 255. 08 лв. и лихви 85. 96 лева. Решението на административния съд е правилно в горепосочената част и следва да се остави в сила. С оглед изгода на спора първоинстанционното решение е правилни и в частта, с която Дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски по делото. При този изход на спора в полза на ревизираното лице и в тежест на приходните органи следва да се присъдят разноските в размер на 1 000 лева за заплатен адвокатски хонорар за касационна инстанция, така както са поискани и съобразно доказателства за плащане и списък на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение