Решение № 14234 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8147/2009 г.

Решение № 14234 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8147/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Теодора Василева, в качеството й на процесуален представител (пълномощно на стр. 487 от съдебното досие) на Мария Василева Щеркова, управител на "Фебус" ЕООД, срещу решение № 425 от 6.04.2009 г. по адм. дело № 554 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, с оглед на чл. 211 от АПК и от надлежна страна, с оглед на чл. 210 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 2100378 от 2.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с решение № 127 от 21.02.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 11., м. 12.2003 г.; м. 05. и м. 10.2005 г. и в изпълнение на отменително решение № 697 от 25.07.2007 г. на същия административен орган. С обжалвания акт е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 11 829.76 лв. и е начислена лихва за забава по доставки, за които са издадени 3 броя фактури от "Вива груп 05" ЕООД (за м. 05.2005 г. в размер на 1 860.00 лв. с предмет "проектиране и проучване"), на основание чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.); 4 броя фактури, издадени от ЕТ "Тирфор - Митко Спасов" (2 828.36 лв. с предмет "транспортни услуги и услуга с фадрома"), на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.); 11 броя фактури, издадени ЕТ "Дивен - Тодор Цветанов" (за м. 11 и м. 12.2003 г. в размер на 7 141.40 лв. и с предмет "строителни материали, баластра, транспортни услуги, услуга с фадрома и багер"), на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), по отношение 2 броя фактура, а за останалите, на основание чл. 6, чл. 64, ал. 1, т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). По съдебен ред няма жалба по повод отказано право на данъчен кредит по доставки, за които са издадени 3 броя фактури от ЕТ "Кибо-Кирил Божков" за данъчен период м. 11.2003 г. и по повод 2 броя фактури, издадени от ЕТ "Михаил Динев-Дино ММ" за данъчен период м. 12.2003 г. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, възраженията на жалбоподателя, правните основания, на които се е позовал административният орган. Направена е преценка за законосъобразност на обжалвания РА. В хода на административното производство е направено ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК на "Вива груп 05" ЕООД и на ЕТ "Тирфор - Митко Спасов". Доставчикът ЕТ "Дивен - Тодор Цветанов" е намерен на адреса за кореспонденция, но не са представени исканите доказателства. В хода на съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства относно спорните правнорелевантни факти като начисляването на данъка, реалността на доставките, предходните доставчици и др., посочени в чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Обжалваното решение е правилно, като съдът е следвало и е обсъдил посочените правни основания, поради което е отказано правото на данъчен кредит. Направените от него изводи съответстват на целта на ЗДДС (отм.), приложим към процесните данъчни периоди, както и на неговия дух. Същите съответстват на установената съдебна практика по повод тълкуваните на същите при тяхното прилагане. Касационното възражение, че съдът служебно не е изследвал въпроса относно нищожността на РА, поради издавани АПВ за същите данъчни периоди, с оглед компетентността на органа, който е възложил ревизията по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, е неоснователно. В проведеното съдебно производство жалбоподателят не е участвал в нито едно от проведените пет открити заседания, не е ангажирал никакви доказателства, въпреки дадените от съда указания в заседанието от 8.05.2008 г., че негова е доказателствената тежест с оглед твърдяните от него факти. Действително съдът следи служебно за нищожността на обжалвания пред него административен акт, в изпълнение на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. В случая такава нищожност може да се обоснове само при наличие на данни за издавани АПВ за същите данъчни периоди, какъвто довод следва да бъде обоснован от задълженото лице - жалбоподател в жалбата, понеже по делото няма данни за такива актове. Съдът следи за компетентността на органа в рамките на чл. 112 от ДОПК. Второто касационно възражение относно необоснованост на обжалваното съдебно решение, поради неправилна преценка на фактическата обстановка, която се обосновава от неизяснената такава в административното производство също е неоснователно. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата страна по спора, така както е установена в административното производство, а след като жалбоподателят я оспорва и не е ангажира никакви доказателства, то тя не може да бъде различно установена. В тази връзка е неоснователен и аргументът, че съдът е следвало да издири данъчното досие на бившия собственик на ЕТ "Дивен - Тодор Цветков", поради обстоятелството, че фактурите за процесните доставки са издадени от него. Жалбоподателят е следвало при твърдяни нарушения на административнопроизводствените правила да ангажира доказателства за правнорелеванти факти, каквито счита, че са били осъществени и неправилно установени в резултат на това. Не може да се обоснове реалност на процесните доставки само въз основа на твърдение за "работещо" предприятие, каквото е задълженото лице, без да се осъществи проверка и установят посочените факти в административното или съдебното производства. Позоваването на решението от 22.01.2009 г. по делото "Булвест" АД срещу РБългария на Европейския съд по правата на човека в Страсбург е неотносимо, понеже не касае идентичен с процесния случай спор. В решението на съда изрично е посочено, че спорът е относно късното начисляване на ДДС, а не на липса въобще на начисляване, както и няма спор относно реалността на доставката, поради което това решение не може да послужи като съдебна практика и за процесния случай. Неоснователно е и позоваването на противоречие с Директива 2006/112 (ЕС относно общата система на ДДС, понеже ревизираните процесни периоди са преди присъединяването на Р. България към ЕС. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, съдебни разноски не се следват на касатора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение