Решение № 43 от 8.06.2009 г. на ВКС, по н. д. № 774/2008 г.

Решение № 43 от 8.06.2009 г. на ВКС, по н. д. № 774/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия Т. Б. Т. против въззивно решение № 406/20. Х.2008 г. по внохд 619/2008 г. на АС-София с доводи за допуснати нарушения на материалния закон - чл. 15 НК и за съществени процесуални нарушения. Съображенията са, че доказателствата са изопачени и преценявани необективно, че е проявен обвинителен уклон спрямо подсъдимия и оправдателен спрямо независимия съпричинител на резултата Н., че правото да защити интересите си по предявения иск от пострадалите е ограничено, защото се оказва единствено отговарящ по претенцията на гражданските ищци. Исканията са в алтернатива - след отмяна на въззивното решение, да бъде оправдан със съответните последици, или решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци не вземат отношение по жалбата, а прокурорът от ВКП е на становище решението да остане в сила, поради неоснователност на жалбата. След преценка доводите и становищата на страните и проверка въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК, ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимият Т. Б. Т. е признат за виновен по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК и на основание чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 НК и чл. 305, ал. 5 НПК не му е наложено наказание за извършеното от него престъпление, а именно: на 18.VII.1999 г. в с. Г., обл. Враца като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при управление на МПС - мотоциклет, в нарушение направилата за движение - чл. 23, ал. 1 ЗДП (отм.), по непредпазливост причинил смъртта на Е. Хр. Ц.; осъден е да заплати на гражданските ищци по 20000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Наведените доводи с касационната жалба и по същите съображения са предмет на въззивната и теза на защитата на подсъдимия в това производство. Обсъдени са внимателно и са посочени основанията, поради които не са възприети, така че нормата на чл. 339 НПК е спазена. Няма никакви основания отново да се отговаря на тези доводи, след като при обсъждането им от въззивния съд няма нарушения на закона - процесуалния и материалния. Известно е, че решаването на гражданските отношения между страните в наказателния процес не може и не е основание за отлагане решението в наказателната част, както и че последната се определя от обвинителния акт. Проблемите по гражданските правоотношения, които не са предмет на предявен иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес се решават по правилата на гражданските закони. Ако се касае до солидарна отговорност това са чл. 53 и чл. 54 ЗЗД. Правилно е и изразеното в решението становище, че при разглеждане на гражданския иск в наказателното производство не се допуска участието на трети лица. Ако ищецът иска това следва да предяви претенцията си по общия ред пред граждански съд. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът