Решение № 6649 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3737/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция Охрана , против решение 330/19.01.2023 г., постановено по адм. дело 7276/2018 г. по описа на Административен съд - София-град в частта, с която е осъдена да заплати на Е. Д. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 лева, ведно със законната лихва. Излагат се твърдения за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния закон и недоказаност на исковата претенция, поради и което се иска отмяната му в осъдителната част и отхвърляне изцяло на подадения иск. Ответната страна - Е. Д. М., чрез адвокат И. Ю. с писмено становище, и лично в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че обжалваната част от решението е неправилна, поради и което следва да бъде отменена. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от нея част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Настоящото производство е второ по ред касационно, след като с решение 9264/06.07.2018 г., постановено по адм. дело 6449/2017 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, е отменено решение 2031/27.03.2017 г., постановено по адм. дело 10239/2015 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по искова молба, подадена от Е. Д. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], против Главна дирекция Охрана (ГДО) към Министерството на правосъдието и Министерство на правосъдието за заплащане на сума в размер на 20 000 лева от всеки ответник, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени му на 18.06.2015 г., вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители от ГДО, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. М. посочил, че неимуществените вреди са причинени от изключително лошите хигиенни и битови условия в ареста в Районен съд гр. София, който бил под земята. От лошите условия там на М. му станало лошо, като това довело до психическо разстройство, депресия и цял месец след това не можел да се храни, имал болки в стомаха и сънувал кошмари. Като цяло помещението за временно задържане 4 в СРС било непочистено и не били осигурени нормални хигиенно-битови условия. От фактическа страна по делото е установено, че по повод провеждането на съдебно заседание в СРС, Е. Д. М. е пребивавал на дата 18.06.2018 г. в помещение за настаняване в сградата на съда 4, тип арестно помещение, в периода от 08 часа до 11:40 часа. Съгласно Заповед АС-230/22.11.2011 г. на председателя на СРС за нуждите на ГДО са предоставени помещения, прилежащи към сградата на съда, находящ се на адрес [улица], арест две помещения, коридор, тоалетна и килии в сутерена на сградата. Със Заповед ЛС-04-857/06.06.2012 г. на министъра на правосъдието е възложено на председателя и административен ръководител на Софийски районен съд стопанисването на сградата на СРС, находяща се на горепосочения адрес. Посочено е, че в Раздел III, чл. 15, ал. 2 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД Охрана към Министерство на правосъдието е посочено, че за осъществяване на конвойна дейност се осигуряват сгради и помещения за служители на ГДО, както и помещения за временен престой и изолация на конвоираните лица, по изисквания съгласно Приложение 3 от същите. В чл. 15, ал. 3 е посочено, че в сградите на съдебната власт се осигуряват помещения за служители и временен престой и изолация на конвоирани лица, съгласно Наредба 4 от 10.01.2008 г. Като доказателства по делото са приети докладни записки както от постовия служител на ГДО на процесната дата в арестното помещение на СРС, така и от инспектор към конвоя, който е посочил, че по време на дежурството му на 13.06.2015 г. в помещенията е била извършена дезинсекция. Приета е и докладна записка, рег. 8541/15.07.2019 г., от главен инспектор към конвоя към РД Охрана-София , където е посочено, че помещенията за временен престой и изолация (ПВПИ) на СРС, към 18.06.2015 г., са били почиствани два пъти седмично от изпълнител чистач , назначен в РД Охрана София през 2012 г. Установено е, че към 18.06.2015 г. назначеният служител е изпълнявал служебните си задължения и не е отсъствал. Освен множеството писмени доказателства, с цел установяване на фактите по делото от административният съд е разпитал и четирима свидетели двама от страна на М. и двама от страна на ГДО. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че искът на М., насочен против Министерство на правосъдието е недопустим, като насочен против ненадлежен ответник, поради и което исковата молба в тази ѝ част е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. По отношение на иска на М. против ГДО АССГ приел, че по делото безспорно е установено, че за времето от 08.00 ч. до 11.40 ч. на 18.06.2015 г. ищецът е бил конвоиран и настанен в арестните помещения, в сградата на СРС на [улица]. От показанията на свидетелите, призовани от М., съдът приел за установено, че ПВПИ били мръсни, с неприятна миризма и слабо осветление, със следи от фекалии и урина. Прието е, че осигуреното почистване на ареста не е било съобразено с интензитета на ползване на процесните помещения и не е било достатъчно за поддържане на необходимата хигиена, като също така санитарното помещение, предвидено за ползване на задържаните лица, през процесния период е било изключително мръсно, като не са били осигурявани необходимите санитарни материали и хигиенизиращи средства. Първоинстанционният съд приел, че в процесния случай е установено нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, изразяващо се в поставяне на М. в условия, които са несъвместими с уважението към човешкото достойнство, и са довели до стрес и неприятни изживявания с интензитет, който надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането. Така съобразявайки чл. 52 ЗЗД съдът определил дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди на М. в размер от 100 лева, която и сума присъдил в полза на ищеца, като за разликата над този размер искът е отхвърлен. За пълнота следва да се посочи, че против отхвърлителната част от решението е подадена и касационна жалба от страна на Е. Д. М., но поради неотстранени нередовности по нея същата е върната на подателя т.е. в отхвърлителната и прекратителната част решението на АССГ е влязло в законна сила. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната осъдителна част като постановено в нарушение на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая, неправилно административният съд е приел, че са налице предпоставките за основателност на иска, подаден от М. за присъждане на неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на служители от ГДО във връзка с лошите условия в помещение 4 на СРС, където ищецът е престоял на 18.06.2015 г. за по-малко от 4 часа. Настоящият състав счита, е по делото не е доказано наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на служители към ГДО, извършени по време на престоя на М. в ПВПИ 4 на СРС. По делото не е доказано незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ГДО по време на настаняването в ПВПИ на СРС за участие в съдебно заседание на 23.11.2018 г. на М., както и по време на престоя му там. Настоящият състав счита, че твърденията му за изтезание, изразяващо се в психическо разстройство депресия, невъзможност да се храни и да спи в продължение на един месец, причинени му от престоя му в ПВПИ 4, находящо се в СРС, в мазето, под земята, при нечовешки условия, без въздух, без тоалетна, без вода, без светлина, не са подплатени с нужните доказателства. При настаняването на ищеца в ПВПИ 4 на СРС за участие в съдебно заседание, той не е бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Няма нарушение на нормативните изисквания относно проветряването, размера, осветлението, чистота, достъпа до санитарен възел и течаща вода на ПВПИ, в което е бил настанен М.. Горното твърдения се доказва както от свидетелските показания, така и от доказателствата по делото. От представените докладни записки безспорно е установено, че няколко дни преди исковата дата ПВПИ 4 е било обработено против насекоми и гризачи т.е. извършена е дезинсекция на помещенията. Отделно от това, доказано е и че помещението е било почиствано от човек, нает именно за тази дейност. Това се доказва както от докладна записка рег. 8541/15.07.2019 г. на главен инспектор К., така и от разпита на свидетеля на ответника по иска И. И., служител към ГДО. Същият при проведеното на 19.12.2022 г. открито съдебно заседание по процесното дело на АССГ е бил подробно разпитан от страните, като е посочил, че има жена, която почиства помещенията, като също така когато е бил постови в СРС, което се е падало горе-долу един път в седмицата, е виждал жената, която почиства. Даже да въпрос от страна на М. Всеки път ли сте виждал, когато сте бил постови? т.е. всеки път ли е виждал жената, която почиства помещенията, И. е отговорил Да . По отношение на твърденията за неприятната миризма в помещенията И. е посочил, че е имало такава, но тя е била свързана с лошата хигиена на някои от лицата, пребиваващи в помещенията, ползвани от ГДО като арестни. По данни на другия свидетел на ГДО В. А., помещенията за престой, където са били настанявани задържаните, са били почиствани и дезинфекцирани редовно, като почистването се е случвало поне два пъти седмично. По отношение на показанията, дадени от свидетелите на ищеца, прави впечатление, че и двамата не са били с М. на процесната дата в ПВПИ 4 на СРС, като също така те дават обща информация, но не и конкретика по отношение на помещението, в което е пребивавал ищеца. Не става ясно в кое помещение има прозорец и в кое не. Следва да се посочи още, че помещенията за временен престой и изолация, каквото е помещението в СРС, в което лицата изчакват повикване за съдебно заседание, не са помещения, в които се изтърпява наказание лишаване от свобода или се изпълняват мерки за неотклонение задържане под стража . Те не са резгламентирани в ЗИНЗС като такива. Помещенията за временен престой и изолация са регламентирани в Наредба 4 от 10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт (обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2008 г.), където в чл. 7, ал. 1, т. 4 се посочва, че за осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт се обособяват и обозначават с табели зона за сигурност с ограничен достъп - за задържани и принудително доведени лица, в тази зона се проектират и изграждат помещения за временен престой и изолация на задържани. Тази наредба установява задължение за обособяване и обозначени с табели на зони за сигурност около сградите, с цел осигуряване на безопасността и охраната в обектите на съдебната власт от ГДО, но не и задължения за дирекцията за поддържане на обособените зони. В Приложение 3 към чл. 15 от Наредбата са разписани изискванията и оборудване на помещенията за временен престой и изолация на конвоираните лица. Реално помещенията нямат статут на арестни, но се охраняват като такива, защото задържаните и осъдените лица престояват в тях до представянето им пред органите на съдебната власт и след приключване на делата, до момента на конвоирането им до местата за лишаване от свобода. Не на последно място, настоящата инстанция счита, че Е. М. не е установил и доказал по безспорен начин наличието на твърдяните неимуществени вреди. Безспорно на 18.06.2015 г. М. е пребивавал по-малко от 4 часа в ПВПИ 4. Самият факт на престоя му в това помещение не може да обоснове извод, че той е понесъл такива сериозни вреди за здравето му, които да доведат до заключението, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. Престоят му в помещението, където е бил настанен, е било за много кратък период от време и не може да обоснове директен извод за нечовешко или унизително отнасяне, съгласно чл. 3 ЕКЗПОС. Въз основа на горното, и при положение, че твърдяната неимуществена вреда не е доказана, искът се явява неоснователен и недоказан, поради и което следва да бъде отхвърлен. С оглед гореизложеното, решението в частта, с която е осъдена Главна дирекция Охрана да заплати на Е. Д. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди на 18.06.2015 г. за времето от 08:00 ч. до 11:40 ч. от престоя му в ПВПИ 4, находящо се в сградата на СРС в размер от 100 лева, като неправилно, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и за този размер. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,