Решение № 2414 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12961/2009 г.

Решение № 2414 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12961/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Атанасов Котрулев, от с. Калища, област Перник против решение № 47/09.07.2009 г. по адм. дело № 30/2009 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение - касационни основания по чл. 209 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е заповед № РД-70 от 15.12.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, с която Илия Атанасов Котрулев е лишен от социални помощи по чл. 2 Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за срок от две години. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на обжалвания индивидуален административен акт не са налице визираните по чл. 146 от АПК пороци. Настоящият състав на Върховния административен съд намира съдебното решение за правилно. По делото е установено, че Илия Атанасов Котрулев има регистрация като едноличен търговец с фирма " И А К - Илия Котрулев " по ф. д. № 30544/1992 г. по описа на Софийски градски съд, която не е заличена и това обстоятелство не е декларирано при подаването на молбата - декларация за отпускане на социалната помощ за отопление. Редът и условията за предоставяне на целеви помощи за отопление е определен с Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за отпускане на целева помощ за отопление. В чл. 2, ал. 1 от същата е посочено, че право за получаване на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППСЗП). С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ППЗСП е прието, че месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителни условия, между които и да не са регистрирани като еднолични търговци. Наличието на регистрация като едноличен търговец е пречка за отпускане на социални помощи, а недекларирането на този търговскоправен статут сочи недобросъвестно поведение при отпускане на целевата помощ. Съгласно чл. 14, ал. 5 от Закона за социално подпомагане лицата недобросъвестно получили социални помощи се лишават от тях за срок от две години. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено. Същото е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства и проявен субективизъм при изследване нарушенията, допуснати във връзка с основанията за лишаване от социални помощи. Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорената заповед № РД-70 от 15.12.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин. Заявените касационни основания за нищожност и недопустимост са неналични при проверката на оспореното съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение