Решение № 3049 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13168/2009 г.
ВАСI отделение09.03.2010 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1066 от 23.07.2009 г. по адм. дело № 1532/2008 г. на Пловдивския административен съд, ХII състав. Осъжда Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Интертрейд - 2003" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. "Веселин Стайков" № 1, представлявано от Ерол Рафетов Онбашиев, съдебни разноски в размер на 1200 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3049 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13168/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция УОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1066 от 23.07.2009 г. по адм. дело № 1532/2008 г. на Пловдивския административен съд, ХII състав, в частта, в която е отменен РА № 1300-800063/15.04.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Пазарджик, изменен с Решение № 482 от 1.07.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за доначислен ДДС от 9035,80 лв. на 7529,83 лв. и лихви за забава от 1690,82 лв. на 1409,02 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Интертрейд - 2003" ЕООД гр. Пещера, чрез процесуалния си представител адв. Божикова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмена защита. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание представя 6 бр. международни товарителници /CMR/ в оригинал и в превод на български език. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени процесния РА, АС - Пловдив е установил следното: През ревизираните периоди м. 10., м. 11 и м. 12.2006 г. "Интертрейд - 2003" ЕООД е издало 8 бр. фактури с предмет "Международен транспорт" с получател "Фрутлита" - гр. Вилнюс, Република Литва, които са отразени в дневника за продажби и в справките-декларации по ЗДДС, като сделки за износ за съответните данъчни периоди. Ревизиращите органи са приели, че независимо, че дружеството притежава валидна лицензия за превоз на товари, същия не е представил и не притежава документите, визирани в чл. 13, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС (отм.) за доказване на международен транспорт на стоки по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.), с оглед на което е изведен извода, че извършените доставки на услуги са облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС (отм.), поради което за ДЗЛ е възникнало задължение за начисляване на ДДС на основание чл. 55 от с. з. За опровергаване на констатациите в РА, дружеството - жалбоподател е представило Международни товарителници /CMR/, по отношение на които съдът е приел, че не следва да бъдат обсъждани, доколкото в случая съдържанието на представените такива по делото /включващо освен цифрени и буквени знаци/ е на чужд език. От представените по делото и неоспорени от страните Карнети ТИР, АС е установил, че жалбоподателя, в качеството му на превозвач притежава превозни документи, издадени от международната организация АЕБТРИ, на негово име, в които е вписан като титуляр по смисъла на т. 14 от Конвенция ТИР. Данните за стоките в тези документи и манифестите към тях, в превод на български език, съответстват на данните за стоките в митническите декларации с изпращач Алата Гида - Турция и получател ЗАД "Фрутлита" - Литва, като карнетите ТИР, съдържат и изискуемата информация, както за контрола, осъществен в началото на превоза, така и за извършените заверки от митническите органи в съответните митнически учреждения, през които е преминала стоката до завършването на операцията ТИР. Съобразно горното, съдът е приел, че Карнетът ТИР представлява международен превозен документ по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС (отм.), а именно "друг международно признат превозен документ", доказващ извършен международен транспорт по смисъла на чл. 16, т. 1 от ЗДДС (отм.), дори и без оглед представените международни товарителници. Анализирайки и всички останали доказателства - митнически декларации, фактури, митнически манифести, справки на митническите органи относно регистриране на транспортните средства, отразени в митническите декларации в съответните митнически пунктове на страната, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е обосновал извода, че през процесните периоди жалбоподателят реално е осъществил сделки за износ по процесните фактури по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 16, т. 3 от ЗДДС (отм.) - "международен транспорт" на стоки от Република Турция до Република Литва. Така постановеното решение е правилно. Основният спорен въпрос в случая, както правилно е приел АС е относно характера на процесните сделки, обективирани с издадените от "Интертрейд - 2003" ЕООД 8 бр. фактури с предмет "Международен транспорт", а именно дали същите представляват сделки за износ по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 16, т. 3 от с. з. или са облагаеми по смисъла на чл. 32 от ЗДДС (отм.). Даденият отговор на този въпрос от административния съд е правилен и се споделя изцяло от ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗДДС (отм.) "международен транспорт" по смисъла на този закон е превозът на стоки или пътници от място в страната до място извън нея, от място извън страната до място на територията на страната, между две места извън страната и между две места в страната, когато той е част от международен превоз. Международният транспорт по смисъла на чл. 16 е износ, съобразно с чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и данъчната ставка е нула - чл. 54 от ЗДДС (отм.). За доказване на международен транспорт, доставчикът на услугата следва да разполага с лиценз за извършване на международния превоз и международни превозни документи - чл. 13, ал. 1 от ППЗДДС. Безспорно в случая е установено, че дружеството /сега ответник по касационната жалба/ притежава валидна Лицензия № 4103 за превоз на товари, издадени от МТС на 27.08.2003 г. и със срок на валидност до 2.11.2007 г. При анализ на всички представени по делото доказателства, в това число и представените в касационното производство 6 бр. международни товарителници /CMR/ в оригинал и в превод на български език, както и други международни транспортни документи, съгласно Конвенция ТИР, митнически декларации, фактури, митнически манифести, справки на митническите органи относно регистриране на транспортните средства, отразени в митническите декларации в съответните митнически пунктове на страната, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за наличието на посоченото кумулативно условие за ползване на данъчната преференция по чл. 54 от ЗДДС (отм.), т. е. наличие на сделки за износ по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 16, т. 3 от с. з. Като е стигнал по същите съображения до изводи за незаконосъобразност на обжалвания РА, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в доказания размер - 1200 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.02.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, I А отделение,