Решение № 6597 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13542/2015 г.

Решение № 6597 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13542/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Г. Б. срещу Решение № 101/02.10.2015 г., постановено по адм. д. № 77/2015 г. по описа на Административен съд Кюстендил, като се иска отмяна на същото и да се прогласи нищожността на оспорената заповед на началника на СГКК - Кюстендил. Ответниците по жалбата вземат становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 18 - 1364/18.02.2015 г. на началника на СГКК - Кюстендил. За да постанови решението си съдът е приел, че наведеното възражение за нищожност на оспорената заповед, като издадена след наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и между същите страни, КАС не възприема за основателно. Действително по силата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от АПК се въвежда абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за повторно провеждане на административно производство между същите страни и със същия предмет, за което вече има влязъл в сила административен акт. Събраните писмени доказателства в настоящото производство в този аспект не установяват, според съда, повторност на развилото пред началника на СГКК - Кюстендил административно производство, приключило с атакуваната заповед № 18-1364/18.02.2015 г., а оттук и до извод за нищожност на акта. Съгласно писмо на СГКК - Кюстендил изх. № 20-32712/12.06.2015 г., съдът приема, че по отношение имот 68789.18.349 по КК на гр. Дупница няма проведено административно производство, финализирано със заповед за одобряване изменение на КК или отказ. В този смисъл писмото на службата от 2006 г., адресирано до В. Й., се явява изолирано писмено доказателство в насоката, която жалбоподателя цели да му придаде и не обосновава категоричен извод за нищожност на оспорената заповед на началника на СГКК - Кюстендил. Неприложима е и санкцията към ответника по чл. 161 във вр. с чл. 190, ал. 2 от ГПК, доколкото страната не е създала пречки за събиране на доказателства за проведено административно производство през 2006 г. със същия предмет и страни - установено е, че такива не съществуват, поради което и твърденията на жалбоподателя в тази връзка се явяват недоказани, а релевираното основание за нищожност на заповедта - неоснователно. Оспорената заповед представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към нормата на чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗКИР - отстраняване на непълнота или грешка. В този смисъл е посочено дължимото правно основание за издаване на акта, което се намира в единство със съдържанието му. Ето защо и наведеното в този аспект основание за отмяна е неоснователно. Актът е издаден от орган с материална и териториална компетентност /арг. чл. 54, ал. 4 от ЗКИР/. При служебната проверка се констатира и спазване на административно производствените правила, доколкото административното производство се е развило след промяната на ЗКИР с изменението, обн. ДВ № 49/13.06.2014 г. Органът е сезиран на 10.10.2014 г. със заявление от заинтересовано лице по см. на § 1, т. 13 от ДР ЗКИР и е спазена процедурата съгласно действаща редакция на закона след 13.06.2014 г. Представени са писмени доказателства за установяване несъответствия в данните /границите/ на недвижимите имоти в КК спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР и проект за изменение на кадастралната карта, изразяващо се в промяна границите на ПИ. Производството е приключило с издаването на скица- проект № 15-382837/23.10.2014 г. и заповед № 18-1364/18.02.2015 г. Тук съдът отбелязва, че не счита за съществено процесуално нарушение неспазването на изискването за едновременно издаване на заповедта и скицата-проект, така както твърди жалбоподателя. Нормата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР предвижда, че заповедта се придружава от скица-проект, като законът предвижда съобщаване на заповедта на заинтересованите лица. Следователно предварителното издаване на скицата-проект и съобщаването й отделно от заповедта на лицата по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР не опорочава административното производство, доколкото и двата акта са сведени до знанието на засегнатите от промяната лица и изложените фактически обстоятелства в заповедта се припокриват със съдържанието на скицата-проект, т. е. налице е единство между словесното съдържание на заповедта и графичното оформление в скицата. С оглед приложението на материалния закон, съдът счита оспорената заповед за законосъобразна, като постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗКИР. Законодателят регламентира измененията в КККР като дейност на АГКК по поддържането на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1 от ЗКИР. В случаите на чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР СГКК отразява промените в основните кадастрални данни за имотите въз основа на представени от заинтересованите лица документи, установяващи юридически факти, настъпили след влизането в сила на КККР. В тези случаи не се издава заповед, а се прави съобщаване за извършената промяна. А съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, КККР се изменят при установяване на непълноти и грешки, т. е. при несъответствия в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР с оглед дефиницията по § 1, т. 16 от ДР ЗКИР. Във връзка с установената фактическа обстановка по делото съдът счита, че в настоящия казус е относима именно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Т. е. чрез оспорената заповед на началника на СГКК - Кюстендил е извършено изменение на КК на гр. Дупница чрез отстраняване на непълноти и грешки, изразяващи се в промяна границите на съществуващи обекти в КККР. Налице са писмени доказателства - решение на КОС по адм. д. № 303/1999 г., потвърдено с решение № 8570/27.09.2002 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2002 г., с което е отменена заповед № 1093/19.08.1999 г. на кмета на Община Дупница в частта, с която е одобрено попълване на кадастралната основа с вярната имотна граница между имот с пл. № № 5155 и 5154 в кв. 178 по плана на гр. Дупница и се променя дворищната регулация между парцели ХХII-5154 и III-5155 в кв. 178 по новозаснетата имотна граница, без да се променя предвиденото застрояване; скица на Община Дупница, отразяваща действащия регулационен план, утвърден със заповед № 164/20.02.1991 г. за имот III-5155 в кв. 178; както и проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице /чл. 51, ал. 5 от ЗКИР/. В съвкупност тези писмени доказателствени средства удостоверяват, че са налице несъответствия в данните за ПИ с идентификатори 68789.18.348 и 68789.18.349 спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР със заповед № 300-5-56/30.07.2004 г., а именно несъответствие между имотните граници на ПИ по КК и действащия регулационен план на гр. Дупница, одобрен със заповед № 164/20.02.1991 г. В подкрепа на този извод на КАС е и заключение вх. № 1661/02.06.2015 г. на в. л. Л. В., от което се установи безспорно, че промяната на имотната граница между ПИ с идентификатори 68789.18.348 и 68789.18.349 е в съответствие с границата между УПИ III-5155 и УПИ ХХII-5154 по действащия регулационен план на гр. Дупница от 1991 г. и представените съдебни решения. Застъпването между имотите се дължи на обстоятелството, че имотните граници по КК не съвпадат с тези по дворищната регулация /видно от комбинираната скица към заключението - л. 96/. В аспекта на гореизложеното съдът счита, че безспорно от анализа на събрания доказателствен материал, се доказва обективно несъответствие между отразеното в КК на гр. Дупница и действителното положение на ПИ с идентификатори 68789.18.348 и 68789.18.349 към датата на одобряване на КККР /действащия регулационен план е от 1991 г., а КККР е одобрен през 2004 г./. Одобрявайки проекта за изменение на КК със заповед № 18-1364/18.02.2015 г., на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗКИР, началника на СГКК - Кюстендил е издал законосъобразен административен акт. При отсъствие на отменителните основания по чл. 146, т. 1, 2, 3 и 4 от АПК жалбата се явява неоснователна и ще бъде отхвърлена. Решението е правилно. Както пред първата, така и пред тази инстанция, се прави възражение за нищожност на оспорения административен акт, тъй като е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В подкрепа на това се сочи писмо № 392 от 15.03.2006 г. от службата по кадастър - гр. Кюстендил до ответника по касационната жалба В. Й. Видно от съдържанието на писмото е налице изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197 АПК, а не отказ по смисъла на чл. 21, ал. 1, предл. последно АПК. Затова с писмото изх. № 20-32712 - 12.06.2015 г. същата служба отговаря до съда, че не е открита информация за извършено административно производство по отношение на имот 349 по одобрената карта на гр. Дупница, със заявител В. Й. Налично е единствено записване относно изпращането на представеното по делото писмо. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице повторност на развилото се пред началника на СГГК - Кюстендил производство по изменението на КК, като основание за прогласяване нищожност на издадения от него индивидуален административен акт. Не са основателни и останалите касационни оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обусловени от допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, които съдът не е взел предвид. Пред администрацията са представени писмени доказателства за исканото изменение, съобразно чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Касаторът е уведомен с писмо изх. № 24 - 19899 - 23.10.2014 г. и му е дадена възможност в рамките на производството пред административния орган да защити правата си и след това, да стори същото пред съдилищата. Издаденият административен акт е законосъобразен, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил неоснователната жалба, поради което решението му следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение