Решение № 6125 от 22.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от А1 България ЕАД и Национална агенция за приходите срещу решение 3017/11.05.2021 г., постановено по адм. дело 7759/2020 г. по описа на Административен съд - София-град. Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 280 789, 73 лева, ведно със законната лихва от 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане обезщетение за причинени имуществени вреди, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. А1 България ЕАД, чрез пълномощника му адвокат В. Драмов, обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за причинени имуществени вреди във връзка с предоставени консултантски услуги, като постановено в противоречие с материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск във връзка с предоставените консултантски услуги. Претендира направените пред АССГ разноски до пълния размер, както и разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Националната агенция за приходите и неоснователност на жалбата на А1 България ЕАД. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от А1 България" ЕАД срещу Национална агенция за приходите (НАП) иск за обезщетение на претърпени от дружеството имуществени вреди от частично отменен по съдебен ред ревизионен акт (РА) в общ размер на 515 248,37 лева, представляващи сбора от направените разходи във връзка с предоставяне на обезпечение под формата на банкови гаранции - 425 959,08 лева, заедно с разходите, които дружеството е направило във връзка с предоставените консултантски услуги - 355 667,69 лева, умножена по процентното отражение на отменената част на ревизионния акт, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения от А1 България ЕАД иск за сума в размер на 280 789, 73 лева, при приетото за установено наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за направените разходи по издаване и поддържане на банкови гаранции, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата му част го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат административният съд е приел, че искът за имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с учредените банкови гаранции е основателен, като е определил размера на вредите пропорционално на размера на отменената част на РА и е отхвърлил иска за вреди, представляващи възнаграждения по договори за услуги с консултантски дружества, оказани от одиторски и адвокатски дружества, съответно от адвокат, поради липса на пряка причинна обусловеност с частично отменения РА. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в ЗОДОВ ред. Изведения от закона сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че по делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността налице е частично отменен по съдебен ред ревизионен акт. Правилно е прието в обжалваното решение, че разходите, формиращи исковата сума във връзка с издаването на банковите гаранции представляват пряка и непосредствена последица от увреждането. Разходите свързани с издаването и поддържането на банковите гаранции са причинили увреждане в имуществената сфера на дружеството, довело до намаляване на неговия патримониум, именно в резултат на незаконосъобразния ревизионен акт. Основният извод, който следва да се направи е, че ако не беше извършена ревизията и не беше издаден ревизионен акт, дружеството не би направило разходите, свързани с издаването и обслужването на банковите гаранции. Следва изрично да се посочи, че пряка и непосредствена причинно-следствена връзка не означава, че по веригата между противоправното поведение и резултата от него е изключено да има други юридически факти, а че тези юридически факти не трябва да са от такъв вид, че да прекъсват тази верига. Изборът на данъчно-задължено лице какво поведение в рамките на закона да предприеме при наличие на подлежащ на изпълнение, но невлязъл в сила ревизионен акт, не прекъсва причинно-следствената верига, както е и в случая. Изцяло се споделят мотивите на Административен съд - София-град за липса на пряка причинно-следствена връзка между намаляването на имуществото на дружеството с разходи за правни и консултантски услуги и частично отменения ревизионен акт. Избор на А1 България ЕАД е колко и какви консултанти да ангажира в рамките на сферите на своята дейност, но този избор не може да бъде противопоставен на държавата, когато става въпрос за ангажиране на нейната отговорност. Правилно административният съд приема, че този избор в случая прекъсва причинно-следствената верига и изключва отговорността на държавата. Освен това въпросът за осчетоводяване на активите клиентска база и търговска марка, който е бил спорен по няколко данъчни дела във връзка с издадени за различни данъчни периоди ревизионни актове на дружеството, не е само предмет на данъчни спорове и по-конкретно на данъчния спор по делото, в рамките на което е частично отменен процесният ревизионен акт. Този въпрос е поставен още преди започване на данъчните ревизии и е свързан с желанието на самото дружество за осчетоводяване на въпросните активи по определен изгоден за него начин, така че да бъде намален резултатът му за данъчни цели във връзка с корпоративно подоходно облагане. Този въпрос е предмет на спор и по други данъчни дела, във връзка с което са заведени и отделни производства по ЗОДОВ. При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски по делото са неоснователни Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение