Решение № 9016 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2017 г.

Решение № 9016 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Г. М. К. и А. К. М. против решение № 410/5.12.2016 г., постановено по адм. д. № 581/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т. (АС-В. Т.). Касаторите оспорват съдебното решение като твърдят, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважена подадената от тях жалба. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът директора на Регионална дирекция на горите - В. Т. (РДГ-В. Т.) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Останалите ответници Г. И. М., Н. К. Т., М. М. М., "Б. лес" ЕООД, Г. И. М., редовно призован и Г. Г. К., редовно призовани за съдебно заседание, не са явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Не претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 410/5.12.2016 г., постановено по адм. д. № 581/2016 г. по описа на АС-В. Т. е отхвърлена жалбата на Г. К. и А. М. срещу Заповед № 143/22.07.2016 г. на директора на РДГ-В. Т., с която е обезсилено позволително за сеч № 0313486/21.07.2016 г., издадено за отдел 108, подотдел "з" по молба на съсобственици на имот с кадастрален № 427010 на село С., общ. Севлиево и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма и наличието на посочените в нея материалноправните предпоставки. Според решаващия съд от съществено значение е обстоятелството, че позволителното за сеч е обезсилено по искане на повече от половината съсобственици на имота, което установено от приетите по делото: удостоверение за наследници с изх. № 45/5.05.2016 г., удостоверение за наследници с изх. № 1000-3218/20.04.2016 г. - 2 бр. и удостоверение за наследници изх. № 1595/18.04.2016 г., съдържащи информация за наследниците на К. Г., починал на 14.07.1946 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение детайлно са проследени наследствените правоотношения при съобразяване с датата на откриване на наследството на К. А. Г., на чийто наследници е възстановен недвижимия имот, за който е издадено позволителното за сеч. Съдът подробно е обосновал приетите за установени от него квоти в наследството като е съобразил приложимите редакции на Закона за наследството. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение Настоящият съдебен състав намира за основателно основното оплакване в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което в случая е възможно да оказва съществено значение върху изхода на спора. С молба вх. № 5511/14.11.2016 г. Г. К. и А. М. са представили удостоверение за наследници с изх. № 138/4.11.2016 г. и са поискали да бъде прието като доказателство. В съдебно заседание, проведено на 23.11.2016 г. тази молба е докладвана и приложеното към нея удостоверение за наследници е прието като доказателство по делото, но при установяване на относимите към спора факти не е взето предвид. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение АС-В. Т. е обосновал изводите си относно кръга на наследниците на К. А. Г. само въз основа на другите приети по делото удостоверения за наследници, в които не е включена неговата дъщеря Р. Н. К., респективно нейните наследници описани в удостоверение за наследници № 70/25.10.2016 г., което е цитирано като част от удостоверението от 4.11.2016 г. и също се намира в кориците на адм. д. 581/2016 г. Издаването от едно и също длъжностно лице на О. С. на две удостоверения за наследници на едно лице на 20.04.2016 г. и 5.05.2016 г., които се различават по начина на подреждане вероятно е причината решаващият съд да не забележи, че последното удостоверение от 14.11.2016 г., издадено от същото длъжностно лице е и с различно съдържание. Различното съдържание на удостоверенията е следвало да бъде обсъдено и фактическата обстановка да бъде установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, а не само на част от тях. Необсъждането на част от доказателствата, които са събрани за относими към спора факти представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е довело до необоснованост на направения правен извод относно притежаваните от страните в спора имуществени права. С оглед забраната по чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав няма правомощие да установява нови фактически обстоятелства, каквото се явява броя на децата на К. А. Г., но този факт следва задължително да бъде установен по категоричен начин. Съгласно чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му, но при направения анализ е пропуснато едно от събраните по делото доказателства, което с оглед характера на това доказателство в конкретния случай се явява съществено нарушение и е довело до необоснованост на правните изводи. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно основното оплакване в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички събрани доказателства, включително и чрез проверка относно тяхната достоверност, независимо от липсата на оспорване, поради наличието на явно противоречие между различните удостоверения за наследници. Съдът следва при обосноваване на крайните си правни изводи да съобрази правилно разпределената с разпореждане от 21.09.2016 г. доказателствената тежест в процеса, извършено при първото разглеждане на спора от първата инстанция. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение