Решение № 130 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 768/2009 г.

Решение № 130 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 768/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор е направил искане да се възобнови внохд № 487/09 г. на Окръжния съд - гр. Пазарджик, отмени постановеното по него решение от 15.09.2009 г. и потвърдената с него присъда по нохд № 737/09 г. на Районния съд - гр. Пазарджик в частта относно определяне на типа на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода на осъдения Р. Т. К., а делото - върне за ново разглеждане на ПРС. Възразява се наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият и защитата му намират искането за неоснователно. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда по нохд № 737/09 г. ПРС осъдил подсъдимия К на основание чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 7 във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК на 1 г. лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието от 1 г. лишаване от свобода, наложено на К. с присъда по нохд № 1732/05 г. на ПРС, като е постановено то да се изтърпи изцяло и отделно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С решение № 164 от 15.09.2009 г. по внохд № 487/09 г. ПОС, по жалба на подсъдимия, потвърдил първоинстанционната присъда. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - основателно. При определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и типа на затворническото заведение съдът е нарушил закона като е приел, че К. е осъден за първи път на лишаване от свобода по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. При решаване на въпросите относно първоначалния режим и типа на затворническото заведение съдът по същество следва внимателно да разграничи приложното поле на чл. 59, ал. 1 от този на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, като съобрази § 1 и 3 от допълнителните разпоредби на същия закон. Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение