Решение № 237 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6448/2007 г.

Решение № 237 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6448/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.).

Образувано е по касационна жалба на П. Н. А., З. Й. М. и Н. Н. М. срещу решение № 558 от 16.10.2007 г. по гр.д. № 537 от 2007 г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 471 от 4.05.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на П. районен съд за признаване за установено на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на касаторите, че договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 1* том II, рег. № 3* по нот.д. № 337 от 27.12.2002 г., по силата на който П. Н. А. продава на сестра си З. Й. М. недвижим имот, е относително недействителен спрямо Г. Т. Г. и в полза на последния са присъдени разноски по делото в размер на 57,40 лв.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК /отм./. Твърди се, че искът е неоснователен, тъй като към датата на сключване на договора за продажба /27.12.2002 г./ вземането на Г. Г. спрямо П. А. все още не е било възникнало- нямало влязло в сила решение, с което А. да е бил осъден да заплати на Г. сумата 14 000 лв. Освен това, ищецът, чиято била доказателствената тежест, не доказал наличието на умисъл у П. А. и сестра му З. М. за увреждане на Г. при прехвърлянето на имота. Съгласно чл. 135, ал. 3 от ЗЗД ищецът е следвало да докаже и че купувачката З. М. е знаела, че купувайки имота от брат си, уврежда кредитора му. Въз връзка с това възражение на ответниците въззивният съд не изложил мотиви. На следващо място се твърди, че длъжникът П. А. имал и други земеделски имоти, от които кредиторът можел да се удовлетвори.

В срока по чл. 218г от ГПК (отм.) не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Г. Т. Г.

Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касаторите основания да обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока за касационно обжалване по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението за уважаване на предявения срещу касаторите иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителна по отношение на ищеца Г. на договора за продажба от 27.12.2002 г., въззивният съд е приел, че към тази дата Г. е бил кредитор на продавача по сделката П. А., че продажбата е увредила Г. и че съгласно презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД следва да се приеме за установено, че купувачката по сделката З. М. /сестра на продавача А. /, е знаела за увреждането на кредитора.

Това решение е валидно, допустимо и правилно. С влязло в сила решение по гр.д. № 1* от 2000 г. на П. ОС, със сила на присъдено нещо между страните е установено, че на 4.07.2000 г. касаторът П. А. непозволено е увредил ищеца Г. Г. В хода на гражданското дело по предявения от Г. Г. срещу П. А. иск за обезщетяване на вредите от това непозволено увреждане, с договор, обективиран в нотариален акт № 172 от 27.12.2002 г., П. А. е продал на сестра си З. М. свой недвижим имот. При тази установена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до правилен и обоснован извод за относителна недействителност по отношение на ищеца Г. на сделката, по силата на която П. А. е продал на З. М. по време на брака й с Н. М. свой недвижим имот. Налице са били всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД:

1. Към датата на извършване на продажбата /27.12.2002 г./ ищецът Г е имал качеството "кредитор" на продавача по сделката П. А. От 4.07.2000 г. /датата на причиненото от А. непозволено увреждане на Г. / в полза на Г. е възникнало вземане срещу А. за обезщетение на претърпените имуществени вреди от това непозволено увреждане. Издадените впоследствие съдебно решение и изпълнителен лист на основание влязлото в сила съдебно решение по предявения от Г. срещу П. А. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД само констатират вече възникналото още при причиняване на вредите качество на кредитор на Г. Поради това неоснователно е поддържаното от касаторите становище, че към момента на сключване на договора за продажба П. А. все още не е бил длъжник на ищеца, тъй като нямало влязло в сила решение по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД. По аргумент от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД вземането на ищеца за обезщетение на причинените му вреди от непозволено увреждане е възникнало, а с това и качеството "кредитор", още към момента на осъщественото от касатора А. непозволено увреждане - на 4.07.2000 г.

1. Договорът за продажба от 27.12.2002 г. уврежда ищеца, тъй като с отчуждаването на недвижия имот, предмет на тази продажба, длъжникът П. А. е намалил актива си и с това е затруднил удовлетворяването на кредитор. Неоснователно и недоказано в тази връзка е възражението на касаторите, че П. А. разполагал с друго имущество, достатъчно да удовлетвори кредитора му. В тежест на П. А. е било да ангажира доказателства, ако твърди, че разполага с друго имущество, достатъчно да удовлетвори Г. Г. Такива доказателства не са представени по делото. Напротив, от намиращата се на стр.71 от делото на РС декларация, изходяща от П. А., се установява точно обратното- че единственият недвижим имот, който той е притежавал е имотът, който е продал на сестра си с договора, чиято относителна недействителност се претендира да бъде прогласена.

1. Към момента на сключване на договора за продажба /27.12.2002 г./ касаторът П. А. /продавач по този договор/ е знаел за причиненото от него непозволено увреждане на Г., тъй като още през 2000 г. Г. е предявил иск срещу него за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди от непозволеното увреждане. Тъй като купувачът по сделката З. М. е сестра на продавача, с оглед не оборената от нея презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД правилно е прието от въззивния съд, че тя също е знаела, че купувайки имота от брат си, уврежда кредитора му.

Неоснователен е касационния довод за немотивираност на решението на въззивния съд по направеното от ответниците възражение за приложението на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, съгласно който когато атакуваната сделка е извършена преди възникване на вземането на кредитора, тя е недействителна, само ако е била предназначена от длъжника и приобретеля по сделката да увреди кредитора. В решението на въззивния съд са изложени мотиви относно това, защо съдът не приема това възражение на касаторите. Правилно и обосновано съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, тъй като продажбата от 27.12.2002 г. е извършена след, а не преди възникване на задължението на П. А. да обезщети понесените от Г. имуществени вреди от непозволеното увреждане, извършено на 4.07.2000 г.

Неоснователно е и възражението, че ищецът не бил доказал умисъла на страните по сделката за увреждането. За уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД е достатъчно да бъде доказано, че сделката обективно уврежда кредитора и знанието на страните по сделката за това увреждане, а не и наличието на пряк или евентуален умисъл за такова увреждане. Каква е била целта /основанието/ на длъжника да продаде имота си е без значение. В случая, такова обективно увреждане на кредитора е налице, тъй като пряка последица от продажбата, чиято относителна недействителност се претендира, е намаляването имуществото на длъжника П. А., от което кредиторът Г. би могъл да се удовлетвори.

По изложените по-горе съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) решението на П. окръжен съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия