Решение № 8487 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3290/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. П. П. от гр. Видин, чрез пълномощника й адв. В. Василева, срещу решение 187 от 30.01.2024 г., постановено по адм. дело 224/2023 г. на Административен съд - Видин. Релевирано е касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени процесната заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник-кметът на община Видин представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но с резултат, различен от претендирания. Съображенията са следните: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РД-02-11-1212/12.09.2023 г. на заместник кмета на Община Видин, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Н. П. П. като собственик, да премахне незаконен строеж масивна сграда с обща застроена площ от 67 кв.м., изградена в ПИ с идентификатор 10971.502.735 по КК на гр. Видин. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 ЗУТ, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на процедурата по чл. 225а, ал.2 ЗУТ и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материални закон и с целта на закона. Сочи се, че процесният строеж е извършен в нарушение на изискванията на чл.137, ал.3 ЗУТ и чл. 148, ал. 1 ЗУТ в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, поради което е незаконен. Разгледана е хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и с оглед данните за времето на деклариране на масивната сграда /през 1948г./, е прието, че не е търпим строеж, поради това, че не е предвидена в ПУП, одобрен през 1948 г., както и в действащия ПУП. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Неправилни с оглед приложимия закон и необосновани от събраните доказателства са решаващите правни изводи на съда за отсъствие на предпоставките по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. При установяване налице ли са релевантните факти за приложението на посочената разпоредба, следва да се изложат мотиви за допустимост на незаконния строеж както по действащите ПУП и правила и норми на ЗУТ, така и по действащия правен режим към момента на изграждане на строежа, вкл. за съответствие с действащия тогава градоустройствен план. В обжалваното решение съдът е констатирал, че за имота, в който се намира процесната сграда, не е предвидено застрояване с такъв строеж съгласно ПУП-ПР, одобрен през 1948г. и съгласно действащия ПУП ПРЗ, одобрен през 2004г. Мотивите в изложения смисъл са формирани само на основание приложени по делото скици извадки от посочените планове, данните в които са непълни, а и съдът е възприел изцяло интерпретацията на същите на ответника, без да ги провери и установи с допустимите от закона доказателствени средства. Освен това, във връзка с периода на изграждане на строежа, е прието, че е съществувал преди 1948 г., което съответства на отразеното в приложените по делото декларация на собствениците на сградата от ЗОЕГПНС и решение на комисия по чл.11 от ЗОЕГПНС от 15.09.1948г., но няма конкретни данни относно годината на строителство, а последната е от съществено значение за преценката за допустимост според предвижданията на плана, действащ именно към тази година. Видно е, че съдът е обсъждал ПУП-ПР от 1948 г. без яснота дали е относимият за случая. От изложеното следва, че като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед без да са изяснени относимите към спора факти и обстоятелства и без да събере необходимите за това доказателствени средства, съдът е постановил оспореното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваният съдебен акт подлежи на отмяна с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който следва да установи, включително с използване на специални знания на вещо лице, към кой период е построена процесната сграда, като провери данните в планове, предхождащи декларирането ѝ през 1948г., съответно да установи изпълнението на изискванията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ съобразно правилата и нормите по устройство на територията към момента на построяването ѝ. Следва да се има предвид и неограничения кръг на допустимите доказателствени средства, включително и гласни доказателства, за установяване на периода на строителство. След изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Изложеното обуславя изводи за основателност на касационната жалба. Обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на административния съд за ново разглеждане, от друг състав. При новото разглеждане, съдът следва да събере доказателства по поставените въпроси, вкл. чрез назначаване на СТЕ. При този изход по спора разноските, поискани от страните, ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение