Решение № 12277 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12392/2015 г.

Решение № 12277 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12392/2015 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Н. от гр. С. против решение № 5518 от 10.08.2015 г. по адм. д. № 2696/2015 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-70/16.03.2015 г. на кмета на Столична община - район "И.". В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяната на заповед № РД-09-70 от 16.03.2015 г. Ответникът по касационната жалба - кмета на Столична община - район "И.", редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за основателност на касационната жалба поради допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който не е конституирал като заинтересовани страни на основание чл. 154, ал. 1 от АПК, членовете на семейството на касатора, също адресати на обжалваната заповед по чл. 65 ЗОС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, пред вид следните съображения. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на С. К. Н. срещу заповед № РД-09-70 от 16.03.2015 г. на кмета на СО - район "И.", с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. "С. Т.", бл. ... А, вх. ..., ет. ..., ап. ..., състоящо се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, АОС № 252 от 07.01.1989 г. на СО-район "И.", от Н. и членовете на семейството й, които го държат без правно основание.. В хода на съдебното производството съдът е установил, че с предходна заповед № РД-09-40 от 17.02.2015 г. на кмета на район "И.", на основание чл. 46, ал. 1 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НУРУРОЖТСО, е отменена заповед за настаняване № ЖН-77-С-2 от 26.04.1989 г. на кмета на район "И." и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем на жилището с касатора. Съгласно разписка върху заповед № РД-09-40 от 17.02.2015 г., същата е била залепена на входната врата от служителка на район "И." на 17.02.2015 г. С констативен акт от 09.03.2015 г. комисия при район "И." - СО е установила, че С. К. /Г./ Н. и членовете на семейството й не са освободили заеманото от тях общинско жилище в срока за доброволно освобождаване /04.03.2015 г./. На основание чл. 65 ЗОС и чл. 34 НУРУРОЖТСО е издадена процесната заповед № РД-09-70/16.03.2015 г. за изземване на общинското жилище от С. К. Н. и членовете на семейството й. Първоинстанционният съд е приел, че не се установява, заповедта за прекратяване на договора за наем да е била обжалвана, нито да съществува друго правно основание за държането на общинското жилище. Съдът е приел, че заповедта за изземване на общинското жилище е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби на закона. Предвид това съдът е отхвърлил оспорването срещу заповедта. Настоящата инстанция съобразно наведените конкретни оплаквания, очертаващи предмета на касационна проверка, намира, че решението на АССГ е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Административният орган има задължението да връчи издадения от него административен акт по един от посочените в чл. 61, ал. 2 начини - чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез ел. поща или факс, ако страната е посочила такива. Ако адресът на заинтересованото лице не е известен или лицето не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на административния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Поставянето на обявление на таблото в административната сграда на общината също се допуска, само ако адресът на заинтересованото лице не е известен или ако то не бъде намерено на посочения от него адрес. В. отсъствие от адреса не е основание за прилагане на изключението от правилото за уведомяване на заинтересованата страна чрез устно или писмено съобщение. Доказателства за съобщаването на заповед № РД-09-40/17.02.2015 г. за отмяната на заповедта за настаняване и за прекратяване на наемното правоотношение с касаторката са необходими за извършване на преценка дали тази заповед е влязла в сила и ако е влязла в сила - от коя дата е започнал тече 14-дневният срок за доброволно освобождаване на общинското жилище, както и дали същият е бил изтекъл към момента на издаване на процесната заповед за изземване на жилището № РД-09-70/16.03.2015 г. на кмета на СО-район "И.". В административната преписка по делото във връзка с оспорения акт не са представени доказателства, удостоверяващи надлежно съобщаване по реда на чл. 61 от АПК на касаторката на заповед № РД-09-40/17.02.2015 г., с която е отменена заповед за настаняване № ЖН-77-С-2 от 26.04.1989 г. на кмета на район "И." и е прекратен договора за наем на жилището с Н. и членовете на семейството й. Първоинстанционният съд не е събрал доказателства относно редовността на съобщаването на жалбоподателката по реда на чл. 61 от АПК на заповедта за прекратяване на договора за наем за общинското жилище, нито е дал указания на ответната страна да представи такива. Това осуетява възможността за извършване на преценка относно момента на влизане в сила на тази заповед и от кога е прекратено наемното правоотношение с касаторката. Поради неизясняването на тези обстоятелства, съдът не е установил по безспорен начин, дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за изземване на общинско жилище съобразно изискванията на чл. 65 от ЗОС. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. След отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане следва да се укаже на кмета на СО-район "И." да ангажира доказателства относно съобщаването по реда на чл. 61 от АПК на жалбоподателката на заповед № РД-09-40/17.02.2015 г. на кмета на СО - район "И.". Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане, на касационната жалбоподателка следва да се присъдят заплатените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на: 5 лева за държавна такса и 150 лева за адвокатско възнаграждение, общо сумата от 155 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,