Решение № 4425 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2008 г.

Решение № 4425 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Момчил Момчилов от гр. Созопол е обжалвал решението от 03.06.2008 г. постановено по адм. д. № 286/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменена заповед № 1348/ 18.11.2005 г. на кмета на Община- Созопол като незаконосъобразна. Ответникът Марио Захариев чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Останалите ответници не изразяват такова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените доводи по чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, окръжният съд е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването основание, с която на основание чл. 190, ал. 6 от ЗУТ е наредено да се прокара временен път през неурегулиран поземлен имот № 006006, м"Буджака", землището на гр. Созопол до реализиране на предвидената с ПУП улица (о. т. 329- 331- 617) за осигуряване на достъп до УПИ III - 6007. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за липсата на приложимост на разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ. След като по безспорен начин е било установено, че преди издаване на обжалваната заповед е започнало изграждането на на предвидената улица и по - точно е била реализирана недопустимо е било административния орган да нарежда прокарването на временен път пред поземления имот № 006006. Хипотезата на чл. 190 ЗУТ урежда законен сервитут и за да се прокара временен път е налице влязъл в сила ПУП, съобразно който урегулирания поземлен имот да има лице само по проектирани улици, които да не открити. Наред с това заповедта не е съобразена и с вида на имота т. е. дали той е съществувал в същия вид. Данните са сочили, че собствеността върху него е била прекратена по силата на извършена делба. При това положение приемайки изводите за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, решаващия състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и същото е постановено въз основа на тях и закона, поради което е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК решението следва да се остави в сила. При този изход процеса на касаторът Момчил Момчилов следва да заплати на Марио Захариев Захариев от гр. Созопол направените от него разноски в размер на 560.00 лв. адвокатско възнаграждение за положената от пълномощника му защита. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.