Решение № 3050 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2014 г.

Решение № 3050 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 914/04.04.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2094 по описа за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 241106473/15.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на "Балкан черис" ЕООД за д. п. м. 06.2011 г. по 8 бр. фактури, издадени от "Агро-М" ЕООД и са определени лихви за забава в размер 3 731.07 лева. Доводите на органа по приходите са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Сочи опущения при оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Твърди, че не е доказано осъществяването на доставките, по които е упражнено правото на приспадане, поради което признаването на това право от съда е в противоречие с материалния закон. Доколкото предмет на доставките са череши, сочи несъответствия във вида и качеството на стоките продавани на предходния доставчик и тези продавани от него на прекия и съответно на ревизираното лице; отбелязва разминавания във времето на предаване на черешите от земеделските производители физически лица и датите на фактурите; твърди отсъствие на доказателства, подкрепящи изводите на съда за осъществена транзитна продажба. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Като ответник по касация "Балкан черис" ЕООД, чрез поверениците си адв. Милушев и адв. Диклиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на направените в касационното производство разноски. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт е коригиран декларирания от "Балкан черис" ЕООД резултат за данъчен период м. 06.2011 г. от данък за възстановяване в размер 175 31592 лева на данък за възстановяване в размер 117 460.40 лева заради отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 57 855.52 лева, упражнено по 8 бр. фактури издадени от "Агро-М" ЕООД с предмет "аванс за доставка на череши" /по 5 бр. фактури с последователни номера от 0...038/13.06.2011 г. до 0...042/22.06.2011 г./ и с предмет "доставка на череши" /по фактури № № 0...043/24.06.2011 г.; 0...044/26.06.2011 г. и 0...045/29.06.2011 г./. Изводите по фактите и правото на приходната администрация и се основават на насрещни проверки на прекия и предходните на него по веригата доставчици и представените от тях и РЛ писмени доказателствени средства, включително такива за начина на счетоводно отразяване на доставката. По установяванията на администрацията предходен на "Агро-М" ЕООД доставчик е "Грейпс бул" ЕООД, което е купило черешите от 11 физически лица земеделски производители и от ЗКПУ "Твърдица 2005". За превоза на стоките са ползвани наети от "Грейпс бул" ЕООД превозни средства, а водачи са лица, с които са сключени граждански договори /към гражданските им договори са приложени сметка за изплатени суми, служебна бележка и РКО/. При насрещните проверки на физическите лица всички са потвърдили, че са продавали череши на предходния доставчик, като предаването на черешите е ставало на място в градините при плащане с РКО, с амбалаж на купувача; всички притежават или са наели площи с черешови дървета. Съмненията на ревизиращите в осъществяването на доставките са основани на отбелязванията в товарителниците на "Агро-М" ЕООД като получател и за транспорта с крайна дестинация с. Християново, където складова база има ревизираното лице, поради което остава неясно къде и кой е получил стоките от негово име. Като разколебаващи доказването на доставките са възприети разминаванията между обясненията на предходния доставчик относно качеството на изкупуваните череши и описанието от едно от физическите лица на характеристиките на продадените от него; твърде големият добив от декар, който надвишава средния за страната. При оспорването по административен ред е направено обобщение, че представените пътни листове, товарителници, кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи установяват предаване на количествата череши от "Грейпс бул" ЕООД на "Агро-М" ЕООД, но не и от последното на РЛ. Общото правно основание, за да се отрече данъчното предимство на "Органик..." ЕООД са разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да отмени РА, съдът е ценил обясненията на РЛ, прекия и предходния доставчик, като е обосновал извод за обвързаност на "Агро-М" ЕООД и "Грейпс бул" ЕООД от договор за транзитна продажба, в чието съдържание е включено задължението на продавача да предаде стоките в складовите бази на "Балкан черис" ЕООД в с. Християново. При наличието на транспортни документи за превозването на стоките да с. Християново се е постигнало едновременно изпълнение на задължението на предходния към прекия доставчик и от него към жалбоподателя, за което и са издадени процесните фактури. Като доказателства за осъществяване на доставките са възприети фактите на плащането и на последваща реализация на получените стоки. По плащането не се спори и то е установено още в извънсъдебната фаза на производството, а за последващата реализация е ценено заключението на ССЕ. Решението е недопустимо в частта, с която е разпоредена отмяна на РА относно установените задължения за лихва в размер 3 731.07 лева. Ревизионен акт № 241106473/15.03.2012 г. не съдържа разпоредителна част за определяне на акцесорно задължение за лихва. При липса на предмет на оспорването не съществува правото на съдебно производство с корелативното му задължение на съда да разреши отнесения пред него правен спор /арг. чл. 159, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Постановената отмяна на несъществуваща част от РА е удар в празно пространство. Възприемането на обсъждания порок на съдебния акт се дължи служебно при действието на чл. 218, ал. 2 от АПК. Изправянето на порока на тази част от решението се осъществява с обезсилването й и прекратяване на делото в тази част - чл. 221, ал. 3 от АПК. Решението е правилно в допустимата част. Без да се отразява на правилността на съдебния акт, основателен е касационният довод, че към правоотношенията по веригата от доставките от предходния доставчик към "Балкан черис" ЕООД са неприложими правилата на института на транзитната продажба по чл. 329 от Търговския закон. Не съществуват информационни източници за предаване на стоките от "Грейпс бул" ЕООД на "Балкан черис" ЕООД, което да погаси чрез изпълнение едновременно както задължението на "Грейпс бул" ЕООД към "Агро-М" ЕООД, така и на последното дружество към ревизираното лице. Обратно. Товарителниците, установяващи превоза до с. Християново, имат за получател "Агро-М" ЕООД, т. е нито е уговорено получаването на стоката от трето лица по реда на чл. 329, ал. 1 от ТЗ, нито е извършено съобщаването по ал. 2 с изпращане на препис от придружаващите стоката документи. Ако удостоверяването в товарителниците не е невярно /а те не са подложени на съмнение включително в касационната жалба/, то черешите са пристигнали в с. Християново, където, според обясненията на доставчиците по веригата и на получателя, са получени в складова база на "Балкан черис" ЕООД. Писмените обяснения за допустимо доказателствено средства /вж. чл. 56 и чл. 57 от ДОПК/ и доказването с тях е убедително. Не съществуват информационни следи за своене от прекия доставчик на склад в с. Християново, нито за последващо разпореждане от него със стоката в полза на лице различно от "Балкан черис" ЕООД. В същото време е доказано плащането по веригата от доставките, което при функционалната връзка на насрещните задължения по двустранните договори е индиция за изпълнение на задължението на продавача. Доказването на доставките не е разколебано от факта на съществуването на период от време между предаването на стоките от земеделските производители на предходния доставчик и датите на фактурите. Начисляването на данъка, елемент от което е и издаването на фактурата, е задължение на доставчика. От неспазването на срока за фактуриране по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС не следва да се правят изводи във вреда на получателя. Не страните по доставките, а вещото лице по ССЕ, е търсило привръзка между фактурите за аванс и приемо-предавателните протоколи и товарителниците. Анализът на фактурите сочи, че последните три са обвързани с конкретно количество череши, а първите пет по време с факта на плащането, като във фактура № 0...043/24.06.2011 г. е приспаднат аванса по първите пет фактури/. Предхождащото възникването на данъчното събитие плащане е квазиданъчно събитие, доколкото има за последица изискуемост на данъка при получаването на плащането и за размера му /чл. 25, ал. 7 от ЗДДС/. При установеното извършване на доставките и определеността на резултата по тях в последващ момент /в края на месец юни 2011 г./, правомерно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит и по фактурите за аванс - чл. 69, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДДС. Дори страните да са пропуснали някои формални изисквания по документирането на доставките, отказът на данъчен кредит би противоречал на принципа на данъчен неутралитет /вж. т. 63 от решението на Съда по съединени дела С-95/07 и С-96/07/. В съответствие с националното позитивно право, но противоречащи на съюзното право са доводите на директора на Дирекция ОДОП за правното значение на индивидуализирането на родово определените вещи по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, като условие за преминаване на правото на собственост върху тях. По интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. Аргументите за това разрешение се съдържат в т. 32, изр. 2 от решението на Съда по дело С-185/01, според което: "Целта на Шеста директива би могла да се наруши, ако предпоставките за доставка на стоки - което е една от трите облагаеми сделки - се различава от една държава-членка в друга, както условията, ръководещи прехвърлянето на имущество съгласно гражданското право.". Преценката във всеки индивидуален случай дали по дадена сделка става прехвърляне на правото да се разполага с имуществото като собственик е за националния съд /така т. 63 от решението на Съда по дело С-63/04/, като е мислимо осъществяването на доставка на стоки дори когато според националните правни системи повече от едно лица държат правото на разпореждане като собственик /т. 66 от решението по дело С-63/04/. В случая правото на разпореждане е придобито и упражнено от ответника па касация. Първоинстанционния съдебен акт следва да бъда обезсилен в недопустимата част и оставен в сила в останалата част. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 2 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение