Решение № 15045 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2020 г.

Решение № 15045 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Стоянов, чрез пълномощника му адв. Е. Бояджийска, срещу Решение № 1129 от 19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10024/2018 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощника си, поддържа становището си за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред първостепенния съд е инициирано от Г. Стоянов, който е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който претендира обезщетение в размер на 18 000 лева за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконното задържане на СУМПС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. С обжалваното решение съдът е отхвърлил така предявения иск, като в мотивите си е приел, че ищецът не е доказал наличието на две от комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно незаконосъобразно бездействие и причинна връзка между бездействието на ответника и претърпените вреди. С оглед на това е приел, че отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата правна норма прави иска неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е изложил обосновани и съответни на приложимия материален закон правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и към които тя препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон следва ищецът да докаже, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, действие/бездействие на административния орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната му дейност; вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на който и да е от тези елементи води до отхвърляне на иска, като неоснователен. Доказателствената тежест е на ищеца. В конкретния случай съдът обосновано и законосъобразно е направил извод за отсъствие на първия от гореизброените елементи, а именно незаконосъобразно правно/фактическо бездействие на административния орган. За да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие следва да е установено по несъмнен и категоричен начин, че административния орган или негови длъжностни лица, са имали законово задължение за извършване на определено фактическо/и действие/я, но не са го направили. В случая обосновано съдът е приел, че такова задължение, при наличните доказателства, не е налице за ответника независимо от влязлото в сила решение на съда, тъй като за невръщането е налице "друго правно", но по-силно, "основание", което съдът не може да не съобрази, а именно изтекъл, на 24.03.1998 г., срок на валидност на СУМПС, което от гледна точка на настоящата инстанция е достатъчно, за да се приеме, че не е налице незаконосъобразно, а законосъобразно, "бездействие". Нещо повече – при наличните данни - писмо рег. № УРИ № 433200-754 от 03.01.2019 г., че ищецът е бил уведомен за пореден път за това, че: 1. броят на отнетите му контролни точки е възстановен на осн. чл. 158, ал. 1, т. 2 и ал. 2 вр. чл. 157 ЗДвП; 2. СУМПС № 1571715 е невалиден образец по стандарта на БДС и подлежи на унищожаване; 3. ново СУМПС следва да бъде издадено по реда и при условията на Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, Раздел ІІ, Глава трета, действията по "връщане" на СУМПС с изтекъл срок на валидност биха били незаконосъобразни, за което органът би носил отговорност. При така изложените съображения касационната жалба е неоснователно, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение