Решение № 6015 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2015 г.

Решение № 6015 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Георгиева, против решение № 393/25.06.2015 г. по адм. д. № 65/2015 г. по описа на Административен съд Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, "Телекабел" АД, оспорва касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорванe. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея извърши на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, констатира: Предмет на оспорване по жалба на "Телекабел" АД в първоинстанционното производство е Заповед № 83/23.03.2012 г., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен строеж "Въздушна кабелна мрежа Велинград, кв. Лъджене, група, улици 2". С постановеното по делото решение Административен съд Пазарджик е уважил оспорването с отмяна на заповедта в частта относно кабелната мрежа, изградена от "Телекабел"АД, оставил е без разглеждане жалбата в останалата й част и е прекратил производството по делото в тази част. Решаващият правен извод за издаването на заповедта в нарушение на материалния закон е възприет след обсъждане доказателствата, представени от станите, вкл. писменото заключение на назначената по искане на оспорващия съдебно-техническа експертиза. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с приобщаване на писменото заключение към доказателствения материал по делото, което прави обжалваното решение необосновано и препятства касационната проверката относно спазването на материалния закон. Съдът е приел заключението без да изслуша вещото лице, което се установява от протокола от съдебното заседание на 26.05.2015 г. В това съдебно заседание страните са били представлявани от надлежно упълномощени процесуални представители, адв. Митрев и юрк. Георгиева, вещото лице не се е явило поради личен ангажимент, във връзка с което е депозирало молба с дата 25.05.2015 г. Процесуалните представители на страните са заявили, че нямат въпроси към вещото лице, не държат за разпит на експерта и нямат въпроси към него. След тези изявления съдът е постановил определение, с което е приел заключението на вещото лице, разпоредил е изплащане на определеното и внесено като депозит възнаграждение, и изрично е посочил, че с оглед становищата на страните няма пречка заключението да бъде прието в отсъствие на вещото лице. Тези действия на съда са в нарушение на процесуалните правила относно включването на заключението на назначената съдебна експертиза в доказателствения материал по делото. Писменото заключение е вид доказателствено средство, чието събиране е регламентирано с императивните норми на Раздел V "Вещи лица" от Глава четиринадесета "Доказателства" от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложими в съдебно административното производство субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Императивно изискване за приобщаване на заключението към доказателствения материал по делото, съгласно чл. 200 ГПК вр. с чл. 144 АПК, е вещото лице да бъде изслушано от съда, след снемане самоличността му и предупреждание за отговорността, която носи за невярно заключение. Не е предвидена процесуална възможност за приемане на заключение без изслушване на вещото лице от съда, независимо от причините за това. Становището на страните по този въпрос и изявленията им, че не държат на разпита на вещото лице, са без значение. Неизслушването на вещото лице е равнозначно на липса на доказателственото средство, тъй като то не е събрано по предвидения в процесуалния закон ред. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, предл. 2 АПК не намира приложение в случая, тъй като тя се отнася само до разпита на вещи лица, изготвили експертизи в административното производство. Допуснатото от съда нарушение на цитираното съдопроизводствено правило е съществено, тъй като касае решаващия правен извод за отмяна на обжалваната заповед, чието съответствие с материалния закон не може да проверено. Предвид горното обжалваното решение като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по основателността на оспорването след като включи в материалите по делото писменото заключение на съдебно техническата експертиза по установения процесуален ред и го обсъди в съвкупност с останалите доказателства и доводите на страните. Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за тази инстанция следва да бъде предмет на преценка по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,