Решение № 401 от 22.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 633/2026 г.

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия П. Г. П., подадена чрез защитника му адв. В. и допълнена от последния, от адв. А. и от адв. Г., срещу решение № 47 от 06.04.2026 г., постановено по ВНОХД № 396/2025 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, с релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Атакува се законосъобразността на направения от апелативния съд доказателствен анализ, като се подчертават пропуски, довели до неправилно приложение на материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и причинения съставомерен резултат, като се акцентира на нарушенията, допуснати от самия пострадал. Излагат се доводи и относно несправедливостта на наказанието и на отсъденото обезщетение за причинени на наследниците на починалия неимуществени вреди. Иска се от касационната инстанция да отмени решението и да оправдае подсъдимия или да върне делото за ново разглеждане, при което да се преодолеят посочените пропуски. Алтернативно се претендира корекция на наказанието и на удовлетворената гражданска претенция.

С постъпило писмено възражение от повереника на частните обвинители Т. М.-М., Ж. М., В. М. и Р. М. – адв. Й., се изразява несъгласие с твърденията за наличие на трите касационни основания. Подчертава се, че фактите по делото са изяснени коректно, законът е приложен правилно, а наказанието е справедливо. Прави се искане за оставяне в сила на решението в наказателно-правната му част, но се претендира корекция на същото досежно уважената част от гражданските искове, като се моли касационната инстанция да постанови решение, с което да удовлетвори изцяло претенцията на доверителите му.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. П. – адв. Г., заявява, че поддържа касационната жалба и допълненията към нея относно неправилното приложение на материалния закон, изведено от твърденията за незаконосъобразно препращане към нарушени правила за безопасност, липса на причинна връзка между действията на подсъдимия и съставомерния резултат и отсъствие на виновно поведение поради незнанието на подзащитния ѝ, че по захранващия комплектната разпределителна уредба кабел протича ток. Защитава се тезата, че щом подсъдимият е оправдан за това да е нарушил разпоредбата на чл. 480, ал. 1 от Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), то няма как да е носител на задължение по ал. 2 на същия текст. Отказът на съда да удовлетвори доказателствено искане за разпит на свидетел – представител на „К. К. Т. С.. Т.. А.Ш.“, се интерпретира като нарушение на принципа за обективност и всестранност на разследването и се представя като допуснато съществено процесуално нарушение, рефлектирало негативно върху правото на защита на подсъдимия. Развива се тезата, че едностранният, според касатора, доказателствен подход е довел и до неправилно приложение на материалния закон. Явната несправедливост на наказанието защитата съзира в самия факт на осъждане на подсъдимия за престъпление, което не е извършил. Прави се възражение и по отношение на размера на уважените граждански искове.

Подсъдимият не се явява пред касационната инстанция и не взема лично становище по жалбата си.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Ж. М., И. М. и Т. Е. – адвокат А. С., не споделя оплакванията на защитата. Предлага решението да бъде оставено в сила като законосъобразно и справедливо.

Представителят на Върховната прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Подчертава, че фактите са изяснени правилно на базата на коректен доказателствен анализ, довел и до законосъобразно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 123 от НК. Подчертава, че субект на престъпленията по чл. 123, ал. 1 от НК могат да бъдат не само преките изпълнители на правнорегламентираната дейност, но и лицата, които имат ръководни и организаторски функции по осъществяването на такава дейност, когато правилното ѝ извършване е свързано с правилното ръководство, организация и контрол на същата. Подсъдимият П., в качеството си на управител на „Е. 98“ О. и притежавайки висока квалификация за работа с високоволтови електрически мрежи, е познавал правилата за безопасното осъществяване на дейност по монтаж и пускане в експлоатация на електрически уредби – средно и високо напрежение. Имал е знанието за това, че дейността има нормативен регламент, свързан с правила за нейното осъществяване, както и знание относно необходимите действия за осигуряване на безопасни условия на труд. Прокурорът оспорва тезата на защитата, че от подсъдимия не са били давани указания за прикачване на кабелите към разпределителната уредба, като противопоставя твърдения, че поставената задача е включвала цялостната дейност по прокарване и закачане на кабелите, и уточнява, че инцидентът е станал по време на обработката на кабелите за поставяне на кабелните накрайници, а не по време на прикачването им към разпределителната кутия. Не е съгласен и с възражението на касатора, че подсъдимият не е знаел за подаденото напрежение по т.нар. „времянка“. Що се отнася до справедливостта на наказанието и на определеното обезщетение, прокурорът не намира основание за тяхното намаляване. Пледира за оставяне в сила на решението на въззивния съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становищата на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 53 от 19.09.2025 г., постановена по НОХД № 1303/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, подсъдимият П. Г. П. е признат за виновен в това, че на 10.12.2013 г. в [населено място],[жк], „И. з.“, в новостроящо се разширение на завод за плоско стъкло на „Т. Г. Б.“ ЕАД – [населено място], в качеството си на управител на „Е.-98“ О. – [населено място], и „отговорен ръководител“ по смисъла на § 3, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ДВ, бр. 19/2005 г.) – (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), е причинил смъртта на работника в същото дружество В. И. М. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност: работа в електрическа разпределителна уредба с напрежение над 1000 V при подвеждане (оразмеряване и поставяне на кабелни накрайници) на кабели 6,3 kV, свързващи прилежащия към разширението на завода за плоско стъкло трансформатор № 7 и клетка № 10 на част „средно напрежение“ /СН/ на комплектната разпределителна уредба /КРУ/, намираща се в част „баня“ на изграждащото се разширение на завода за плоско стъкло, като не е спазил изискванията на чл. 18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл. 5 от Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ) – допуснал е бригада от работници на „Е.-98“ О. – [населено място], да започне работа без да е осигурил с писмена договореност с „Т. Г. Б.“ ЕАД – [населено място], и „К. К. Т. С.. Т.. А.Ш.“ здравословни и безопасни условия на труд за взаимно информиране за рисковете при работа и координиране на дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове; по чл. 480, ал. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ – не е издал наряд (нареждане за извършване на работата) в помещението на изграждащата се КРУ; по чл. 480, ал. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ – допуснал е извършване на работа без наряд, свързан с дейност, изискваща влизане в клетките на КРУ; по чл. 469, ал. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ – допуснал е работа по съоръжения в КРУ, без да е изключено напрежението в тоководещите части, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 55 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

Подсъдимият П. е осъден да заплати на гражданските ищци:

• Т. В. М.-М., Ж. В. М., В. В. М. и Р. В. М. – обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на по 100 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до предявените претенции от по 200 000 лева.

• Ж. В. М. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата до 40 000 лева.

• И. И. М. и Т. И. Е. – обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на по 15 000 лева за всеки, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата до 20 000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

С решение № 47 от 06.04.2026 г., постановено по ВНОХД № 396/2025 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е осъществил деянието в качеството си на „отговорен ръководител“ по смисъла на § 3, т. 10 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, както и за нарушение на правилото на чл. 480, ал. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ за това, че не е издал наряд/нареждане за извършване на работата в помещението на изграждащата се КРУ.

Присъдата е отменена в частта, в която подсъдимият П. е осъден да заплати на гражданските ищци И. И. М. и Т. И. Е. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на по 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г., като гражданските искове в уважената им част са отхвърлени като недоказани.

Отменена е присъдата и в частта, в която подсъдимият П. е осъден да заплати държавна такса за сумата над 17 200 лева до 18 400 лева. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК:

Предопределящото значение на изводите относно твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила налага разглеждането им на първо място. В обобщен вид оплакванията на касатора се свеждат до твърдения за необективност при доказателствения анализ, превратно тълкуване на гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К. и Х. и обясненията на подсъдимия, както и отсъствие на отговори на направени от защитата възражения именно в тази насока, което според него води до липса на мотиви към атакувания съдебен акт. Прави се възражение за формиране на фактически изводи на основата на доказателствен дефицит – поради това, че не са били разпитани представители на дружеството „К.“, което е довело и до нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Превратна интерпретация на доказателствата се твърди и относно изводите на съда, че подсъдимият е нарушил чл. 18 от ЗЗБУТ поради липсата на съвместна договореност с „Т. Г. Б.“ ЕАД. Посочва се, че не е установено да има други подизпълнители, за да се сключва и с тях такъв договор. Оспорва се причинно-следствената връзка между евентуалното нарушение на тези разпоредби и настъпилия съставомерен резултат.

Тъй като доводите за отсъствие на изложени съображения по направените от страна на защитата възражения се припокриват с изтъкнатите пред втората инстанция аргументи, касаещи обективността на доказателствения анализ, касационната инстанция ще разгледа оплакванията за допуснати съществени процесуални пропуски в светлината на възраженията срещу пълнотата и законосъобразността на мотивите на въззивния съд.

Не може да се сподели недоволството на касатора, че поставените пред съда въпроси в посочения по-горе смисъл не са получили отговор. Те касаят основно установените от предходните инстанции факти, свързани с това какъв обем от конкретни задачи е поставил подсъдимият на служителите си – св. К., св. Х. и пострадалия М. в деня на злополуката, както и знаел ли е за това, че по т.нар. „времянка“ протича електричество, и засягат мотивите на съда относно кредитираните от него доказателствени източници.

Начинът, по който съдът е подходил, оценявайки достоверността на гласните доказателствени средства, е бил предмет на обсъждане пред апелативния съд. За пореден път настоящата инстанция трябва да отбележи, че изборът на съда да се довери на едни и да не даде вяра на други доказателства е въпрос на негово вътрешно убеждение. При условие че това е сторено аргументирано, с ясно изразена позиция и при интерпретиране на доказателствата съобразно действителното им съдържание, настоящата инстанция не може да коригира решението относно кредитирането на доказателствения материал. Факт е, че пред съдебните инстанции е стоял въпросът кои от дадените показания, респективно обяснения на подсъдимия, да се ценят – тези от досъдебното производство (ДП), приобщени чрез използването на законодателната техника по чл. 279 и чл. 281 от НПК, или депозираните пред съда. Достатъчно аргументирано въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че дадените в хода на ДП показания и обяснения, с оглед на тяхната пълнота, изчерпателност и правдивост, могат да се ползват с доверие. С подробно изложени съображения на стр. 10 и 11 от решението апелативният съд е отговорил на възраженията на защитата и е обосновал виждането си по повдигнатия въпрос. Критики в тази насока не могат да се отправят, доколкото съдържанието на въпросните гласни доказателствени средства е обсъдено според вложения смисъл и във връзка с останалия доказателствен материал. С нужната пълнота е защитен изводът на съда, че на инкриминираната дата на тримата работници – К., Х. и пострадалия М., е била възложена от техния работодател (подс. П.) работа, която не е включвала само изтегляне на кабели, но и оразмеряване, поставяне на кабелни накрайници и прикачването им към разпределителната уредба (кабели, свързващи прилежащия към разширението на завода за плоско стъкло трансформатор № 7 и клетка № 10 на част „средно напрежение“ на КРУ, намираща се в част „баня“ на това разширение), като дейността е включвала работа както на втория, така и на третия етаж на сградата, в непосредствена близост до КРУ.

Критика към аналитичната дейност на съда се отправя и по повод мотивирането на заключението, че подсъдимият е знаел, че по т.нар. „времянка“ е подадено електричество. И това обстоятелство е било предмет на внимание от двете предходни съдебни инстанции, които с нужната прецизност са подходили при изясняването му. Несъгласието на касатора с извода, че въпросният факт е бил известен на подсъдимия, не се основава на упреци по отношение на процесуалната допустимост на доказателствата или невярната им интерпретация, а представя собствено виждане на защитата за това кои доказателства следва да се ценят, за да се направят изводите, които защитата счита за правдоподобни. Същевременно в касационната жалба се отправя упрек за недоказване на обвинението по несъмнен начин, който е относим към обосноваността на съдебния акт, а проверката ѝ не е в компетентността на касационната инстанция.

Доводите, че са отхвърлени доказателствени искания на защитата, не могат да се интерпретират в конкретния случай като процесуален пропуск. Съдът не е игнорирал задълженията си за всестранно изясняване на делото и е сторил необходимото за разкриване на обективната истина, въпреки че не е уважил искането на защитата за разпит на служител от фирма „К.“ с цел установяване на факти, касаещи протичането на ток по „времянката“. Заключението за осведомеността на подсъдимия е направено въз основа на кредитирани от съда доказателства, относими към самото монтиране на кабела, извършено от фирмата, ръководена от подс. П., и проведените преди датата на деянието няколко проби на машините, инсталирани в новоизграждащата се част на завода – изпитване, което без наличието на електричество не би било възможно. Не е пренебрегнато от съда и обстоятелството, че подсъдимият е предупредил работниците да внимават при работа до въпросното КРУ именно защото може да е под напрежение.

По изложените съображения касационният съд не споделя оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви към атакуваното решение, липса на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, порочно извършен доказателствен анализ и нарушено право на защита. Фактите по делото са изяснени правилно въз основа на процесуално допустими и вярно интерпретирани доказателствени източници, като мотивите на решението напълно отговарят на критериите, заложени в чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК. В резултат на това и материалният закон е приложен правилно.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК:

Неоснователно е възражението на касатора, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл. 18 от ЗЗБУТ във вр. с чл. 5 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Сключването на визираните в този текст на закона и правилника договори има за цел осигуряване на безопасни условия на труд за работещите, включително чрез информиране, което работодателите – страни по договора, следва да си осигуряват взаимно за рисковете при работа и за координиране на дейностите си за предпазване на работниците от тези рискове. Формалното наличие на договор между „Т. Г. Б.“ ЕАД и „Е.-98“ О., представлявано от подсъдимия, определен като такъв по чл. 18 от ЗЗБУТ, обаче не включва уреждането на изискуемите от тази разпоредба въпроси, по които двете страни трябва да се споразумеят, за да осигурят безопасността на работниците и служителите. Това се потвърждава и от цитирания от касатора в жалбата анекс към въпросния договор, подписан след инцидента, с който са се уредили въпросите по издаване на наряд, уведомяването между страните и графиците за работа. Обстоятелството, че този анекс е подписан впоследствие, не ползва защитата в искания от нея смисъл и не подкрепя тезата, че до подписването му подсъдимият не е знаел за подаденото напрежение към КРУ, тъй като не е имал подобно задължение. По въпроса за знанието му, което е относимо и към виновното му поведение, вече бе взето отношение в настоящото решение. Фактът, че сключеният договор по чл. 18 от ЗЗБУТ не е съдържал клаузи относно безопасността при работа, извършвана от служителите на „Е.-98“ О. в условията, при които е станал инцидентът, е очевиден. Дори да се сподели твърдението на касатора, че на мястото на новоизграждащата се част към завода е нямало множество подизпълнители, не е опровергано обстоятелството, че освен работници на дружеството възложител е имало и такива от дружеството, ръководено от подсъдимия. Следователно при наличието на поне двама работодатели на въпросното място, по силата на чл. 18 от ЗЗБУТ, те е следвало да съгласуват действията и работата си така, че да осигурят безопасни условия на труд за работниците си.

Не могат да се споделят аргументите на защитата, че нарушение на материалния закон е допуснато и с признаването на подсъдимия за виновен за нарушаване на разпоредбите на чл. 480, ал. 2 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, при условие че е бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил чл. 480, ал. 1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Апелативният съд законосъобразно е оправдал подсъдимия с оглед на това, че той не е носител на задължението за наряд по ал. 1, но това не води до отпадане на отговорността му за нарушаване на ал. 2. Докато разпоредбата на ал. 1 предвижда, че работата в комплектни разпределителни уредби (КРУ) се извършва с наряд, то ал. 2 очертава случаите, в които се допуска работа без наряд – когато тя е по съоръжения и апарати без влизане в клетките на КРУ. И тъй като подсъдимият не е бил оправомощен да издава наряд, той е можел да възлага единствено работа, която се извършва по съоръжения и апарати без влизане в тези уредби. Възложената на свидетелите К., Х. и на пострадалия М. работа обаче не е било възможно да се извърши без достъп до клетката на КРУ. С възлагането на работа на свидетелите по подвеждане, оразмеряване и връзка на кабелите, подсъдимият е допуснал извършване на работа, изискваща влизане в КРУ или работа в непосредствена опасна близост, без наряд.

Подробни съображения въззивният съд е изложил и във връзка с допуснатото нарушение на чл. 469, ал. 1, изр. 1 от Правилника. Поставеният от защитата и тук въпрос относно знанието на подсъдимия за това дали се подава електричество по „времянката“ вече беше анализиран.

Не може да се сподели възражението на адв. Г., направено в допълнението към касационната жалба, че съдът е пропуснал да изследва въпроса кои още разпоредби биха били нарушени. Произнасянето на съдебните инстанции е ограничено от рамката на обвинението, като се дължи мотивиран отговор на въпросите, касаещи нарушението на задължения, произтичащи от други нормативни актове. А по отношение на описаното поведение на служители от „Т. Г. Б.“ ЕАД, което би могло да се приеме за допринасящо за причиняване на резултата, същото не изключва виновното поведение на подсъдимия. Нарушените от последния разпоредби от ЗЗБУТ и ПБЗРЕУЕТЦЕМ са в пряка причинно-следствена връзка с причинения съставомерен резултат. Невключването в договора за безопасност на важни и определящи за сигурността на работниците клаузи, свързани с начина на взаимно осведомяване и издаването на наряд, както и поставянето на задачи на свидетелите за извършване на работа, включваща дейности по КРУ, без да е изключено напрежението по тоководещите части, е довело до злополуката, при която пострадалият е загубил живота си именно в резултат на токов удар по време на работа.

Правилно установените факти сочат за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, каквато е приетата от съда правна квалификация. Отговорността за безопасното протичане на работния процес при работа под електрическо напрежение е на подсъдимия в качеството му на управител на фирма „Е.-98“ О., отговорен за безопасността на служителите си, на които лично е възложил работа по подвеждането, оразмеряването и свързването на кабелите. Не самоволното решение на тримата работници да се качат на третия етаж и да започнат работа по подготовката на вече изтеглените кабели за свързване с КРУ, а поставената им от подсъдимия такава задача е довела до злополучния инцидент.

Деянието е извършено по непредпазливост, под формата на небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на съставомерния резултат, но е бил длъжен (съобразно правилата за безопасност) и е могъл (съобразно своите знания и натрупания опит от дългогодишна работа) да го предвиди. Установените факти, че подсъдимият е предупредил работниците да внимават, не изключват виновното му поведение. Устното предупреждение няма абсолютно никаква оправдателна стойност, а е довод за пряко съзнаване на реалната опасност от страна на подсъдимия. Изпращането на работници в близост до КРУ само с предупреждението да внимават, без писмено уредени отношения с възложителя за изключване на тока, подкрепя тезата, че подсъдимият е предприел действия, пренебрегвайки нормативните изисквания за безопасност.

Може да се обобщи, че наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК е ангажирана законосъобразно и оплакванията на касатора не намират опора в доказателствения материал.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК:

Възраженията в жалбата включват твърдения за несправедливост на наказанието, тъй като е наложено при неправилно осъждане на подсъдимия. С оглед на изложените вече мотиви за нетърпящата критика процесуална дейност на въззивния съд и правилното приложение на материалния закон може да се отбележи, че и наказанието на подсъдимия е наложено законосъобразно и справедливо. На формално изказаното твърдение за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК настоящата инстанция може само да отговори, че няма основание да отправи упрек към мотивите на апелативния съд относно индивидуализирането на наказанието. Отчетени са всички относими факти, като съдебните инстанции са мотивирали необходимостта наказанието на подсъдимия да се реализира при условията на чл. 55 от НК и да се редуцира до девет месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което да се отложи по реда на чл. 66 от НК. Не се констатира явна несправедливост, която да налага още по-съществено намаляване на наказанието.

Относно възраженията срещу размера на уважените граждански искове, касаещи гражданските ищци Т. В. М.-М., Ж. В. М., В. В. М. и Р. В. М.:

Въззивният съд е изпълнил точно задълженията си, като е извършил конкретна, а не абстрактна преценка на фактите, касаещи обезвредата на неимуществените вреди, причинени на съпругата на починалия работник и трите им деца. Размерът от по 100 000 лева обезщетение не е произволен. Справедливостта изисква съобразяване с житейските критерии и моралните норми, а загубата на баща и съпруг води до необратими душевни страдания, лишаване от морална опора, грижа и родителско напътствие. Касаторът не сочи доводи, които да установяват липса на емоционална връзка в семейството, която да оправдае по-нисък размер на обезщетението. Сумата от по 100 000 лева за загуба на човешки живот напълно кореспондира с актуалната съдебна практика и е реален опит за парично възмездяване на най-тежката възможна вреда – смъртта.

За първи път в депозираното възражение срещу касационната жалба на подсъдимия повереникът на гражданските ищци Т. В. М.-М., Ж. В. М., В. В. М. и Р. В. М. – адв. Й., прави искане за коригиране на въззивното решение в неговата гражданскоправна част. Претендира се изменение на решението в насока удовлетворяване в пълен размер на претенцията на гражданските ищци за обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Искането на повереника, обективирано в молбата от 10.09.2026г., по същество разкрива белезите на касационна жалба срещу частта от въззивното решение, с която съдът се е произнесъл по основателността и размера на уважените граждански искове. Като такава тя е следвало да бъде подадена в указания в чл. 350, ал. 2 от НПК срок. Предвид датата на депозирането ѝ същата се явява просрочена. Поради това касационният съд следва да остави без разглеждане направеното искане за преразглеждане на въпроса за увеличаване на размерите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди.

Водим от гореизложеното, касационният съд намира, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, наказанието не е явно несправедливо, а присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди не се нуждаят от промяна, за да се постигнат критериите за справедливост.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение