Решение № 2719 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2020 г.

Решение № 2719 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ чрез юрк. Енева против решение № 1742/14.10.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 579/2020 г., с което е отменена негова заповед № ФК-121-0027506/11.02.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С твърдения за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Валенти 66" ЕООД против оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски /юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция/ съгласно представения списък на разноските. Ответникът по касационната жалба - "Валенти 66" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Димитър Талев" № 13, ет. 1 – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Апрахамова по съображения, изложени в писмени бележки, и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била заповед № ФК-121-0027506/11.02.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС вр. чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г. / и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – фризьорски салон, находящ се в гр. Хисаря на бул. "Генерал Гурко" № 1, стопанисван от "Валенти 66" ЕООД, и е постановена забрана за достъп до него за 7 дни. Според мотивите на заповедта при извършена проверка в обекта на 04.02.2020 г. в 18: 10 ч. е констатирано, че при извършена контролна покупка на 1 бр. спрей балсам за боядисана коса е издаден фискален бон от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство, който не съдържа реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г. и по-конкретно наименование на стоката /съдържа код на данъчна група, количество и стойност/. Според приетото от първостепенния съд по делото не е налице спор между страните за това, че дружеството в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. е извършило установеното при проверката нарушение. Чрез приетите по делото писмени доказателства, приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза и свидетелските показания безспорно също така е установено, че веднага на следващия ден след проверката, а именно на 05.02.2020 г., сервизната фирма, обслужваща касовия апарат, е осъществила въвеждане на допълнителни департаменти. Според вещото лице, изготвило експертизата, видът на стоката не попада в данните, които се подават до НАП и не препятства отчетността на реализирания оборот. За да отмени заповедта, съдът е приел, че след като не е налице нарушение и към датата на издаване на заповедта за налагане на мярката – 11.02.2020 г., ПАМ не може да постигне нито една от регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели – предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Налагането й е в противоречие с принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като тя ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, възпрепятствайки го да упражнява търговската си дейност. В случая ПАМ има характер на наказание, а такава функция не й е присъща. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че ПАМ, наложена след преустановяване на нарушението, няма как да постигне целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административното нарушение. Не са посочени конкретни вредни последици от нарушението, които ПАМ цели да предотврати и преустанови. Съгласно чл. 12 ЗАНН по принцип с налагането на административните наказания се цели да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. Дори и да се приеме, че като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на законово регламентираните задължения, то характерът и видът на нарушението са такива, че не изискват 7-дневен срок за промяна в организацията на дейността в конкретния обект, както е посочено в мотивите на заповедта. Фактът, че нарушението е отстранено на следващия ден след проверката, потвърждава това, а след отстраняването му вероятността за повторно извършване е много малко вероятна. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 500 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1742/14.10.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 579/2020 г. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Валенти 66" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Димитър Талев" № 13, ет. 1 разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. /петстотин лева/. Решението не подлежи на обжалване.