Решение № 8240 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2382/2009 г.

Решение № 8240 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2382/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 784 от 19.12.2008 год., постановено по адм. д. № 2551/06 год. Варненският окръжен съд, адм. отд., пети състав, е отменил ревизионен акт № 1800861/20.09.2006 год., издаден от данъчен орган при ТД на НАП-Русе, потвърден в обжалваната част с решение № 873 от 17.11.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта, в която на "Маринекс" - ООД - гр. Русе, представлявано от управителя Илия Борисов Илиев е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 686 лв. по фактури издадени от "Гимли" - ЕООД и е признал на дружеството право на данъчен кредит. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на "Маринекс" - ООД - гр. Русе разноски по делото в размер на 750 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Бисерка Ганчева Василева в качеството й на зам. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Маринекс" - ООД чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея, а поради това, че издаденият РА е нищожен и следва да бъде прогласен за такъв. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея. С решението си Варненският окръжен съд е отменил ревизионен акт № 1800861/20.09.2006 год., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 873 от 17.11.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта му, в която на "Маринекс" - ООД - гр. Русе е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 686 лв. по фактури издадени от "Гимли" - ЕООД за данъчни периоди 09, 10, 11 и 12 на 2004 год. Съдът е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка по отношение на процесния доставчик, както и основанието на органа по приходите да не признае право на данъчен кредит - липса на реални доставки. След като е направил тълкуване на разпоредбите на ЗДДС (отм.) относно кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит окръжният съд е направил изводът, че наличието на реални доставки действително е условие за възникване на правото, като въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, е прието, че наличието на реални доставки е доказано и като незаконосъобразен РА следва да бъде отменен. Решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради допуснато нарушение на процесуалния закон. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В конкретния случай окръжният съд не е спазил тази разпоредба и не е извършил проверка дали обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Видно от данните по делото, процесната ревизия е по ЗДДС (отм.) и обхваща периода от 1.09.2004 год. до 31.12.2004 год. Ревизията е възложена със Заповед № 521 от 13.04.2006 год., издадена от началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП - гр. Русе - л. 642 от адм. преписка, като е изменена със заповед № 861 от 13.07.2006 год., издадена от началник сектор "Ревизии и проверки 2" в отдел "Контрол" при ТД на НАП - гр. Русе - л. 643 от адм. преписка. Като доказателства по делото са представени данъчни-актове за прихващане или връщане (л. 109 и сл. от делото) съответно № 275/03.11.2004 год., № 652/02.12.2004 год., № 871/17.12.2004 год. и № 71/19.01.2004 год., всичките издадено от ТДД - гр. Русе, с които на ревизираното дружество е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди 09, 10, 11 и 12 на 2004 год. Съгласно чл. 134, ал. 1 от ДОПК заповедта за възлагане на ревизия на определени с влязъл в сила акт се издава от директора на съответната териториална дирекция на НАП. Макар в закона - чл. 133, ал. 1 от ДОПК да е употребен изразът "определено с влязъл в сила ревизионен акт", в съдебната практика се приема, че до изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ, бр. 108 от 2007 год., влезлите в сила актовете за прихващане също следва да бъдат изменяни по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая този ред не е бил спазен от приходната администрация, тъй ката заповедта за възлагане на ревизията е издадена не от директора на ТД на НАП - гр. Русе, а от друго лице. Доколкото става въпрос за специална компетентност, тя не може да бъде делигирана, поради което допуснатото нарушение е съществено и води до нищожност на издадения РА. Като е приел друго - че издаденият РА е действителен и поражда правни последици, поради което е разгледал спора по същество е отменил същия като незаконосъобразен, Варненският окръжен съд е постановил едно неправилно решение. Това обуславя необходимостта от неговата отмята по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК и вместо него постановяване на друго решение, с което издаденият ревизионен акт № 1800861/20.09.2006год., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - Русе, потвърден в обжалваната част с решение № 873 от 17.11.2006 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна бъде прогласен за нищожен. Тъй като за жалбоподателя и в двата случая - отмяна на РА като незаконосъобразен или прогласяването му за нищожен, крайният резултат е един и същ, то решението следва да бъде оставено в сила в частта му разноските. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,