Решение № 205 от 8.4.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002100435/2025 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 34939/03.12.2024 г. по регистъра на РС Стара Загора, подадена от М. Х. М., чрез адв. Ф. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 1076/15.02.2024г., поправено с решение № 203/05.03.2024г., по гр. д. №1955/2023 г. по описа на РС Стара Загора, І ви състав. С последното е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, че молителят дължи на М. Б. Н. сумата 23000 лева по запис на заповед от 15.04.2019г., ведно със законната лихва от 12.12.2022г. и са присъдени разноски. В молбата за отмяна се твърди, че в следствие на нарушение на чл.39, ал.1 ГПК молителят е бил лишен от възможност да участва по делото и не е бил надлежно представляван в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Сочи, че в заповедното производство е упълномощил адв. Г., чрез когото е следвало да бъде призоваван и в исковото производство по чл. 422 ГПК. Вместо това призовките са изпращани до постоянния му адрес, където не е открит, и по месторабота, където служител на предприятието ги е получавал, но не е уведомил молителя. Насрещната страна по молбата – ищецът М. Б. Н., я оспорва чрез адв. Р. като неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с постановено по делото определение № 820/20.02.2024г. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото във връзка с изложеното в молбата основание за отмяна, приема, че оплакванията на молителя за накърнени процесуални правила, гарантиращи участие и защита в процеса са неоснователни. Съображенията са следните: Молителят е ответник по гр.д.№ 1955/23г., РС - Стара Загора, приключило с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Исковото производство се е развило след заповедно – ч.гр.д. № 5536/22г., РС –Стара Загора, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №2490/13.12.2022г. Последната е връчена на длъжника М. М. лично на 06.03.2023г. на адрес [населено място], [улица], ет..., ап.... Същият адрес е посочен от длъжника М. във възражението по чл. 414 ГПК. В последното като негов пълномощник е посочен адв. Ф. Г., за когото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Предмет на договора е „мнение, изготвяне и подаване на възражение до РС Стара Загора на основание чл. 414 от ГПК по ч.гр.д.№ 5536/22 по описа на РС – Стара Загора“, а пълномощното е за представителство и защита по ч.гр.д.№ 5536/22 по описа на РС – Стара Загора. Като ответник по гр.д.№ 1955/23г., РС - Стара Загора молителят М. е призоваван от адрес - [населено място], [улица], ет..., ап..., който е посоченият в исковата молба и установеният от съда при извършена служебна справка постоянен и настоящ адрес на ответника. На този адрес е било залепено уведомление по чл. 47 ГПК и след като М. не се е явил да получи книжата в срока на уведомлението, съдът е извършил справка за адреса му по месторабота. На този адрес – в [населено място], [улица], „Трайков транс“ ЕООД, където М. работи като шофьор, са изпращани адресираните до него съобщения и призовки по делото и всички те са получавани от служител – специалист ТРЗ Л. Н. –У. срещу подпис. Гореустановеното предпоставя извод, че призоваването на ответника по гр.д.№ 1955/23г., РС - Стара Загора е било редовно, надлежно осъществено при спазване разпоредбите на чл. 46, ал.2 ГПК и чл. 49 ГПК. Твърденията по молбата за отмяна, че лицето У. не е известила, нито предала призовките на М. са останали недоказани от молителя, чиято е тежестта. Хипотезата на чл. 39 ГПК, на нарушение на която се позовава молителят, е неприложима за случая, тъй като адв. Г. не е бил нито съдебен адрес, нито адвокатски пълномощник на ответника М. по гр.д.№ 1955/23г., РС - Стара Загора. Адв. Г. е имал надлежно учредена представителна власт от М. единствено в производството по ч.гр.д. № 5536/22г., РС –Стара Загора, поради което за съда в исковото производство по чл. 422 ГПК не е съществувало задължение да връчва съобщенията и призовките до ответника на адв. Г. или на неговия адрес. С оглед изложеното, съдът приема, че призоваването на молителя като ответник в производството по гр.д.№ 1955/23г., РС - Стара Загора не е в нарушение на процедурата по чл. 39 ГПК, поради което молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна. Предвид изхода от спора, на М. Б. Н. следва да се присъдят сторените разноски от 750 лева за адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото производство. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС