Решение № 13236 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13619/2012 г.

Решение № 13236 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13619/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на Столична община против решение от 3.09.2012 г., постановено по адм. дело № 4059/2012 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Цветана Георгиева Гочева от град София оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил решение № 09-ЗДОИ-41/19.03.2012 г. на заместник-кмета на Столична община /СО/, в частта по т. 1, 3 и 4 от заявление за достъп до обществена информация № 09-ЗДОИ-90/21.04.2011 от Цветана Георгиева Гочева, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление № 09-ЗДОИ-90/21.04.2011 г. Гочева е поискала от кмета на СО да й бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител относно следното: т. 1 от заявлението: всички договори /анекси и др./, сключени между СО е Венцислав Лазаров Григоров; по т. 3 от заявлението: какъв е квалификационният ценз на Венцислав Григоров и от какво се потвърждава; по т. 4 - размерът на трудовото възнаграждение на Григоров/ и допълнително такова, премии, парични и/или друг вид награди, поощрения и др./ С решение № 09-ЗДОИ-41/19.03.2012 г. на заместник-кмета на Столична община /СО/, е отказан досъп до исканата информация с мотиви, че тя засяга трето лице, което не е дало съгласие за предоставянето й. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа е задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ да съхранява исканата информация със завлението и да я предостави на заявителя. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е кметът на СО е длъжен да предостави съхраняваната в СО обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Целта на ЗЗЛД е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В случая правилно АССГ е приел, че гробищните паркове са са обществените терени със специално предназначение, че те са публична общинска собственост по силата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОС. Поддържането и управлението на същите е общинска дейност, а извършването на погребални услуги и погребална дейност е делегирана от държавата на територията на общината. В тази връзка Столичният общински съвет е приел Наредба за гробищните паркове на територията на Столична община и е създадено Общинско предприятие "Гробищни паркове" на основание чл. 52 - 55 от Закона за общинската собственост като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Всяка година в бюджета на Столична община се определят и отпускат средства за издръжка и капиталови разходи на Общинско предприятие "Гробищни паркове", вкл. за заплати и осигуровки на персонала, т. е. и за дейността на директора на предприятието. Независимо дали тези средства за съответната година са само общински, предвид създадената преди години финансова децентрализация, или са допълнени от държавни субсидии, субвенции, безлихвени заеми или посредством други трансфери между разпоредителите с бюджетни кредити, след като и бюджетът на Столична община е част от консолидирания държавен бюджет, то и дейността както на самото Общинско предприятие "Гробищни паркове", което е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, така и на неговия директор, който получава възнаграждение от същия този бюджет, е финансирана от консолидирания държавен бюджет. Обосновани са изводите, че венцислав Григоров не е "трето лице" по смисъла на чл. 31 от ЗДОИ относно дейността му като директор на Общинско предприятие "Гробищни паркове", а задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, съответно исканата информация по т. 1, т. 3 и т. 4 от заявлението е обществена по своя характер /с изключение на частта от нея, която представлява лични данни/, поради което не е необходимо да се иска неговото съгласие за предоставянето й. Правилно АССГ е приел, че след като директорът на ОП е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този, е изпълнена първата от алтернативно поставените в чл. 31, ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ хипотези, изключващи задължението на административният орган на иска съгласие за предоставянето й, съответно даващи му основание за отказ при липса на такова. Касационната инстанция не споделя правните изводи на АССГ относно неприложимостта на хипотезата на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно които "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая е налице именно хипотезата на повишаване прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, какъвто е общината и нейните органи. Следователно надделяващият обществен интерес произтича от необходимостта гражданите да следят начина на управление на общинското имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица или злоупотреба с власт, и по този начин да се разкрият, съответно опровергаят подобни твърдения, както и да се повиши прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Въпреки различните мотиви на АССГ в тази част, те не обосновават различен краен резултат на решението. Предвид на изложеното решението на АССГ като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационната ответница не са претендирани, както и не са представени доказателства за такива пред касационната инстанция, поради което не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение