Решение № 6969 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8371/2012 г.

Решение № 6969 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8371/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Милков Илиев от гр. Пловдив против решение № 2108/20.04.2012 г. по адм. дело № 11630/2011 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Ответникът - председателят на Комисия за защита на потребителите (КЗП) оспорва касационната жалба чрез процесуалния представител юрк. Петкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на V отделение намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля като неоснователна жалбата на Веселин Милков Илиев заповед № 1442 ЛС/15.12.2011 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получаване на възможно най-ниската обща оценка при атестиране. За да постанови този резултат, съдът приема, че процедурата по атестирането протича при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА отм.), а именно изработването на работен план, провеждането на междинна среща и заключителна среща с оценяващия ръководител. Счита, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 ЗДСл., поради което органът по назначаване законосъобразно прекратява служебното правоотношение с касатора. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията, изтъкнати в касационната жалба, че първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбите за атестиране на държавни служители приема процедурата за спазена. Обосновано и в съответствие с данните по делото съдът приема за установено, че атестирането на касатора е извършено в съответствие с изискванията на НУРАСДА. Изводът на решаващия съд за наличие на работен план, проведена междинна и заключителна среща, след което и за изготвена обща оценка, се подкрепя от приложения по делото формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността. Оценяваният е запознат с оценката. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че неправилно административният съд приема за компетентни оценяващия и контролиращ ръководители по смисъла на чл. 4 и чл. 5 от наредбата (отм.). В конкретния случай Илиев е оценяван от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, който според Устройствения правилник на КЗП е ръководителят на когото служителят е непосредствено подчинен (чл. 4, ал. 1 НУРАСДА (отм.). Съобразно тази йерархична зависимост и по силата на чл. 5, ал. 1 от наредбата правилно и в съответствие с материалния закон, решаващият съд приема, че контролиращ ръководител е директорът на Главна дирекция "Контрол на пазара", на когото са подчинени шест дирекции, между които и тази в рамките на която касаторът упражнява служебните си задължения до прекратяването на правоотношението. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. С НУРАСДА (отм.) се определят условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация. При периодичното оценяване на изпълнението на длъжността се отчитат професионалната квалификация като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на задълженията, както и изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Крайната обща оценка, одобрена от контролиращия ръководител, получена в резултат на атестирането, показва степента на изпълнение на длъжността. В конкретния случай Веселин Милков Илиев, заемащ длъжността "старши инспектор" в Регионална дирекция за областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора получава най-ниската оценка - 5, която означава, че оценяваният системно изпълнява работата си под нивото на изискванията за длъжността. Това мотивира административният орган да прекрати служебното правоотношение със служителя на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, който е органът по назначаването, в предвидената форма и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Според посочената разпоредба органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране. В случая атестирането е извършено в рамките на ежегодната оценка за изпълнението на служебните функции от страна на държавните служители, уредено съгласно чл. 76 ЗДСл. При оценяване на жалбоподателя е спазен редът за атестиране, а що се отнася до обективността и правилността на оценката, съдът не разполага с правомощие да се произнесе по същата, в какъвто смисъл са възраженията в жалбата. При наличие на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка съставлява и материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. По изложените съображения, обжалваното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Крайният извод обуславя уважаване на искането на процесуалния представител на КЗП за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради което Веселин Милков Илиев следва да бъде осъден да заплати на Комисия за защита на потребителите 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК