Решение № 1624 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9076/2020 г.

Решение № 1624 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9076/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Шопов от гр. Велинград, чрез пълномощник, против решение № 356/24.06.2020 г., постановено по адм. д. № 367/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалбата на Шопов срещу решение рег. № 367 р-3587/19.02.2020 г. на началника на РУ - Велинград за отказ да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 1 – 3 АПК. Според него съдът погрешно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, като твърди, че оспореният отказ е нищожен като издаден от орган без материална компетентност. Твърди също, че съдът не е обсъдил всички възражения и поддържа становище, че административният акт не е мотивиран, тъй като не е изяснено какво е основанието за издаването на отказа, поради което актът противоречи на законовите изисквания за форма. Изложени са съображения за постановяването на оспорения отказ в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът е следвало да укаже на заявителя, за констатираните нередовности за подаденото заявление и да му предостави срок за тяхното отстраняване. Твърди, че в заявлението е посочена причина за издаване на исканото разрешение, а именно с цел самоохрана. Мотивира извод, че административният орган е следвало да даде възможност на заявителя да представи доказателства, обосноваващи твърдените от него обстоятелства. С оглед изложеното счита, че органът не е събрал убедителни доказателства, за да обоснове фактическите си установявания. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. В условие на алтернативност иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд или на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на РУ - Велинград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № 367000-650/21.01.2020 г. на Б. Шопов за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Констатирал е, че към заявлението са приложени всички документи, изисквани съответно по раздел трети, глава четвърта от ЗОБВВПИ. Приел е, че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ издаване на разрешението. В хода на проверката органът не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Въз основа на обсъдените от административния орган факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е решил делото в едно заседание, без да попълни преписката с всички относими доказателства и не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. С разпореждане № 1251 от 18.05.2020 г. е разпределил доказателствената тежест в процеса, но дадените указания на ответника са общи. За да отхвърли жалбата на Б. Шопов, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, въпреки че по делото не са представени доказателства, обосноваващи направения извод. Съдът се е позовал на публичното оповестяване на официалната интернет страница на ОД на МВР - Пазарджик, в която за началник на РУ - Велинград е посочен Д. Бараков, и е приел това за публично известен факт, който не подлежи на доказване. В сочената интернет страница не фигурира оповестяване за момента, от който лицето заема съответната длъжност, поради което е невъзможно да се формира обоснован извод за компетентността на органа към момента на издаване на оспорения административен акт. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не указал на ответната страна, че не ангажира доказателства, удостоверяващи неговата компетентност, липсата на които обосновава нищожност на обжалвания административен акт. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4 АПК на страната за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая съдът е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл. 171, ал. 4 АПК с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна е съществено за правилността на съдебното решение. Съдът не е проявил процесуална активност по делото сам да изиска и събере относими за спора доказателства. Не е указал на административния орган за кои обстоятелства от значение за делото не е посочил доказателства. По делото липсват доказателства, обосноваващи компетентността на издателя на административния акт. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти. Липсата на фактически установявания за тези обстоятелства в обжалваното решение препятства възможността на касационната инстанция да прецени прилагането на материалния закон. Тъй като установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на оспорения акт, а съдът не е проявил процесуална активност за това, то обжалваното решение е неправилно поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът да събере и обсъди всички релевантни доказателства. Само по този начин може да се гарантират правата и интересите на страните в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд