Решение № 3062 от 22.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пазарджик подадена от адв. С. Велчев, против решение 746 от 13.10.2022г. постановено по адм. дело 317/2022г. на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се извежда довод за неправилност на съдебното решение. По изложените съображения моли ВАС да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и отхвърли протеста на прокурора. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Прокурор в Окръжна прокуратура Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Преценява обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отменил решение 15, взето с Протокол 2 от редовно заседание на Общински съвет Пазарджик, проведено на 24.02.2022г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е взето при спазване на разпоредбата на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, същото изхожда от компетентен орган, в необходимата писмена форма, но при липса на мотиви. Административния съд въз основана приложените по делото доказателства е установил, че по предложение на кмета на община Пазарджик, общинският съвет е приел решение за промяна характера на имоти от публична общинска собственост в частна такава, както и че е възложено изпълнението на това решение на кмета на Община Пазарджик. Предложението на кмета е обосновано с обстоятелствата, че съгласно действащия Общ устройствен план на Община Пазарджик, имотите попадат в зона с допустима промяна на предназначението, както и че видно от начина на трайно ползване Гори и храсти в земеделска земя определени съгласно Класификатора за начин на трайно ползване на поземлените имоти, определен в Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г., за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и показателите на зоната, в която попадат, съгласно Общия устройствен план на Община Пазарджик, поземлените имоти с идентификатори 65468.103.12, 65468.103.13, 65468.103.14 по КККР на с. Сбор не задоволяват обществените потребности на населението и същите са загубили публичния си характер на ползване, поради което е отпаднало предназначението им по чл.3, ал.2, т. 3 от ЗОС. Административния съд при извършен подробен правен анализ е установил, че законодателят свързва възможността за промяна на характера на общинската собственост от публична в частна единствено с промяна на нейното предназначение, съгласно чл.3, ал.2 от ЗОС. С разпоредбите на Закона за опазване на земеделските земи е посочено предназначението на земеделската земя. При извършване на промяна на начина на трайно ползване на земеделската земя от това за паша на добитък в изоставена нива, означава че земята ще се ползва съгласно чл.2, ал. 2 от ЗОЗЗ. Съдът е приел, че с промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя води до възможността за промяна на характера на нейната собственост, което представлява заобикаляне на закона, с цел общинските земеделски земи да бъдат отчуждавани, което е нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗОЗЗ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. В касационна жалба са развити доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото според касатора, съдът не е обсъдил представените писмени доказателства. Настоящият състав не споделя така развитите доводи, счита, че съдът е постановил решението си след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, в съответствие с приложимата правна уредба, а направените от него изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. В случая, дали формираните от съда изводи са правилни и обосновани е въпрос по съществото на правния спор, а не съставлява съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОС, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Няма спор, че решението на ОбС - Пазарджик за промяна на вида собствеността се взема в качеството му на колективен орган на местното самоуправление и в този случай ОбС упражнява властническа компетентност по управление на имота. Обаче, в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗОС, общинския съвет е взел решение за промяна характера на собствеността от публична в частна върху имота, без да е изложил мотиви за промяна на предназначението му, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗОС. С прието Решение 15 от Протокол 2/24 февруари 2022г. на основание чл. 21, ал.1, т. 8, във връзка с ал. 2 от ЗМСМА и чл. 6, ал. 1 от ЗОС са обявени за частна общинска собственост недвижими имоти находящи се в с.Сбор, местност Капанищата с идентификатори 65468.103.12, 65468.103.13, 65468.103.14. За да се приеме това решение е посочено, че предложението на кмета на Община Пазарджик е мотивирано с начина на трайно ползване на имотите, както и че показателите на зоната, в която попадат съгласно Общия устройствен план на Община Пазарджик не задоволяват обществените потребности на населението, предвид което същите са загубили публичния си характер на ползване, поради тази причина е отпаднало предназначението им по чл. 3, ал.2, т. 3 от ЗОС. От така изложените мотиви за вземане на това решение е видно, че не е извършено дори препращане към определени документи, съдържащи се в преписката, за да може да се извърши преценка дали е налице съответствие и връзка между взетото решение и мотивите, съдържащи се в останалите съпътстващи документи- ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС. По този начин липса на мотиви не може да бъде попълнена с фактическите основания, съдържащи се в приложената административна преписка, нито с представените в настоящото касационно производство удостоверения. Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, следва да са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. В случая в оспорения административен акт не са изложени конкретни мотиви, въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че следва да бъде променен вида на собствеността на цитираните по-горе имоти. На следващо място правилно административния съд е приел, че възможността за промяна на характера на общинската собственост от публична в частна е свързано с промяна на нейното предназначение, очертано в чл.3, ал.2 от ЗОС, както и че съгласно чл.2, ал.2 от Закона за опазване на земеделските земи, предназначението на земеделските земи е за растителна продукция и за паша на добитък, като промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя от това за паша на добитък в изоставена нива обосновава извода, че земята ще се ползва съгласно чл.2, ал. 2 от ЗОЗЗ. Правилно административния съд е приел, че с промяната на начина на трайно ползване на земеделската земя позволява за определен времеви период да се ползва за земеделска земя, но това не изключва възможността същата тази земя да се ползва отново като пасище, мера. Правилно административния съд е достигнал до извода, че с промяна на начина на ползване на земеделската земя води до промяна на характера на собствеността, което дава възможността чрез заобикаляне на закона, общинските земеделски земи да бъдат отчуждени. На последно място настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд, че съобразно представените доказателства е извършена промяна на начина на трайно ползване на земеделската земя , като процедурата не е завършена. Приемайки оспорването на прокурора за основателно и доказано, Административен съд Пазарджик е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в решението на административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Ответника по касация не е претендирал присъждане на разноски по настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,