Решение № 11745 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13848/2014 г.

Решение № 11745 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13848/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Георги Иванов Ценов, представляван от адв. Анета Генова, против решение № 5060 от 21.07.2014 г. по адм. дело № 11315/2013 г. на Административния съд - София-град. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за неоснователност на предявените искове. Възразява, че Столичната община не му е оказала съдействие за предоставянето на социални услуги, а му е отговорила, че такива може да получи в общината, където е адресно регистриран. Позовава се на чл. 2 от Протокол 4 към ЕКПЧОС, съгласно който всеки гражданин на държава, ратифицирала конвенцията, има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство. Достатъчно е човек да заживее някъде, за да бъде адресно регистриран. С оглед на това касационният жалбоподател претендира, че след като желае да се установи и живее в гр. София, Столичната община следва да му предостави исканите социални услуги. По втория изложен от него довод, оспорва извода на съда, че назначаването на настойник е било в съответствие с изискванията на закона. Несъгласен с този извод, Ценов сочи, че в нарушение на закона настойникът не е от кръга на близките му и не е бил назначен настойнически съвет. Липсвал е контрол от Столичната община на действията на настойника, поради което Ценов е живял в лоши условия и му е било нарушено правото на личен живот. Излага като съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказа на съда да назначи по делото съдебни експертизи, които да изследват състоянието му по време на задържането в институцията. Иска да бъде отменено обжалваното решение и спорът бъде решен по същество. Ответникът по касационната жалба - Столичната община, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и мотивирано се е произнесъл по възраженията. Не са установени елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предоставянето на социална услуга не представлява действие или бездействие, защита срещу които да се търси по реда на ЗОДОВ. Законът за гражданската регистрация поставя условие лицето да бъде адресно регистрирано и това е задължение единствено на заинтересованото лице. По отношение на настойничеството съдът не е установил незаконосъобразни действия и бездействия и изводите му са обосновани. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред Административния съд - София-град, са предявени два обективно съединени иска на Георги Иванов Цветанов срещу Столичната община. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. за периода от 01.12.2007 до 22.11.2013 г. (деня на предявяване на исковата молба) ведно със законната лихва от деня на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, произтичащи от действия и бездействия на Столичната община за това, че тя не му е предоставила адекватна на потребностите му услуга на територията на общината въпреки заявените от него потребности и желанието му да живее на територията на гр. София. По втория предявен иск се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за периода от 30.07.2002 до 31.12.2007 г. ведно със законната лихва в размер на 500 лв. за периода от 12.11.2008 до 22.11.2013 г. (деня на предявяване на исковата молба) и от деня на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, поради това, че като орган по настойничество и попечителство ответникът е назначил за настойник на ищеца директора на институцията, в която Георги Ценов е бил настанен, и не е упражнил контрол върху дейността на настойника. Съдът е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Приел е в мотивите, че предоставянето на социална услуга е административна дейност, свързана с издаването на съответния административен акт - положителен или отрицателен, който акт, ако е неблагоприятен за лицето, подлежи на съдебен контрол. Предоставянето на социална услуга не е фактическо действие/бездействие, защита срещу което може да се търси по реда на чл. 250, 256, 270 АПК. От представените по делото доказателства не се установява, че е налице обжалван и отменен административен акт, постановен по повод искане от Георги Ценов. Поради тази причина ищецът не е доказал наличието на основание за ангажиране на отговорността на общината за непредоставяне на социална услуга. По отношение на второто заявено основание съдът е посочил, че действията на настойника и попечителя и контролът, който се осъществява от органа по настойничество и попечителство, както и назначаването на настойници от органите по настойничество и попечителство не са административна дейност, поради което не може да се ангажира отговорността на общината. Действията на органа по настойничеството и попечителството се регламентират от разпоредбите на Семейния кодекс. Претенцията за вреди, ако има такива, следва да се реализира по общия исков ред. От доказателствата по делото се установява, че назначеният за настойник се е грижил за интересите на лицето, на което е бил назначен за настойник, и е предприемал действия за отмяна на запрещението. Решението е правилно. Съдът подробно е анализирал представените от страните доказателства и ги е преценил с оглед наведените от ищеца основания. Обосновани са изводите на съда по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Георги Ценов поради това, че Столичната община не му е предоставила социална услуга, адекватна на неговите потребности и на неговото желание да живее на територията на гр. София. Видно от данните по делото, родителите му са се отказали от родителските си права и от раждането си ищецът живее в институции. С решение от 29.10.2001 г. по дело № 865 по описа за 2001 г. на Софийския окръжен съд е поставен под пълно запрещение. Решението на съда е влязло в сила на 20.11.2001 г. С решение от 15.07.2007 г. по дело № 1727/2006 г. на Софийския апелативен съд поставянето под пълно запрещение на Георги Ценов е отменено. Със същото решение лицето е поставено под ограничено запрещение. С решение № 1301/12.11.2008 г. на Върховния касационен съд по дело № 5560/2007 г. поставянето под запрещение на Ценов е изцяло отменено и към настоящия момент ищецът не е запретен. Видно от удостоверение, издадено от СО - район "Нови Искър", Ценов е с постоянен адрес в гр. Пазарджик. Според удостоверение за родствени връзки изх. № 13 от 12.02.2014 г. на СО - район "Нови Искър", Ценов е със семейно положение неженен, като майка му, баща му и брат му са починали. Веднага след отмяната на пълното запрещение със съдебно решение и поставянето на Ценов под ограничено запрещение адв. Анета Мирчева - като пълномощник на Георги Ценов, е уведомила кмета на община Пазарджик за необходимостта да бъде подкрепен Ценов в усилията му за интегриране в общността. В изпълнение на задълженията си органът по настойничество и попечителство в община Пазарджик е назначил попечител и заместник-попечител на Ценов. С писмо вх. № СО-94-А-484/17.07.2013 г. адв. Мирчева се е обърнала за съдействие към Столичната община, за да ползва Ценов социални услуги на територията на гр. София, където иска да живее. Позовала се е на чл. 19 от Конвенцията за защита на правата на хората с увреждания, съгласно който хората с увреждания имат право да избират равноправно с всички останали местожителството си. В отговора, изпратен от заместник-кмета на Столичната община, адв. Мирчева и Г. Ценов са уведомени за реда и условията за предоставяне на социални услуги. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане лицата, които желаят да ползват социални услуги, подават писмена молба по настоящия си адрес съответно до: директора на дирекция "Социално подпомагане" - за социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности; до кмета на общината - за социалните услуги, които са общинска дейност, и до органа на управление, когато доставчикът на социалните услуги е физическо лице. От разпоредбата следва, че ползването на социални услуги се разрешава и извършва по настоящ адрес на молителя. Касационният жалбоподател има регистриран настоящ адрес в гр. Пазарджик и би следвало там да подаде молбата си за ползване на социални услуги. Доказателствата по делото не установяват същият да е подал изрична молба до Столичната община за предоставяне на социални услуги, на която да е постановен изричен отказ от компетентното длъжностно лице. Предоставянето на социални услуги се извършва със заповед на компетентния орган. Съгласно чл. 40б от ППЗСП отказът на горепосочените органи за предоставяне на социални услуги в общността се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Поради това, че такъв отказ не е бил предмет на обжалване по делото, не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу Столичната община. В писмените молби до общината адв. Мирчева е искала съдействие за своя доверител, като е посочила, че той получава ниска пенсия и не може да си осигури жилище на свободен наем. Изтъкнатото противоречие с разпоредбата на чл. 92 от Закона за гражданската регистрация не следва да се обсъжда, поради това, че е извън предмета на иска за обезщетение. Адресната регистрация на всяко лице в една община се извършва след представяне на документ за собственост или на документ за ползване на жилище. Предоставянето на жилище е извън вида на социалните услуги, предоставяни по реда на чл. 36 от ППЗСП. Законите в РБ са регламентирали реда, по който гражданите имат право на настаняване в общински жилища и на адресна регистрация според желанието си за пребиваване. Именно прогласеният принцип на равнопоставеност на гражданите с увреждания на всички останали граждани не дава възможност този законово регламентиран ред да бъде нарушаван. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на ищеца не е постановен отказ за предоставяне на социални услуги от Столичната община, поради което не е налице една от законовите предпоставки за присъждане на обезщетение - отменен незаконосъобразен акт, от който да са произтекли претендираните неимуществени вреди. По втория предявен иск изводите на съда са в съответствие с приложимия материален закон. Правилно съдът е посочил, че действията по назначаване на настойник, съответно контролът върху дейността на настойника, са от охранителен, а не от административен характер. Те имат за цел съдействие на личността и охрана на имуществото му. С акта на назначаване на настойник и на настойнически съвет се регулират граждански отношения, а не отношения на власт и подчинение. Поради това актът за назначаване на настойник не е индивидуален административен акт, който подлежи на контрол по АПК, което се отнася и до действията на органа по настойничество и попечителство, изразяващи се в контрол върху назначеното лице. На изложените основания съдът не е следвало да се произнася по същество и да преценява действията на органа по настойничество и попечителство, а да прекрати производството по делото и да изпрати исковата молба в тази част по подсъдност на Софийския градски съд. Поради това в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото на АССГ да бъде прекратено. Копие от исковата молба да се изпрати по подсъдност на Софийския градски съд. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,