Решение № 12988 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9893/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Петров от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Вакрилов, срещу решение 5054 от 25.07.2023 г., постановено по адм. дело 2395/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против виза за проектиране с рег. РСТ21ТД26-1756/2/08.03.2022 г., издадена от главния архитект на район Студентски, Столична община, и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като не е отложил делото поради заболяване на пълномощника на жалбоподателя, както и не е предоставил възможност на жалбоподателя да се запознае с представената административка преписка в откритото съдебно заседание на 31.05.2023 г. Според касатора неправилно съдът тълкува и прилага разпоредбите на чл. 134, ал. 6, във вр. с чл. 131, т. 2 от ЗУТ. По същество се излагат доводи за необоснованост на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на район Студентски, Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Мечкова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответникът Мания Детайлинг център ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Коева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на В. Петров срещу виза за проектиране рег. РСТ21ТД26-1756/2/08.03.2022 г., издадена от главния архитект на район Студентски, Столична община на основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 и чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, на ниско свързано застрояване с максимална височина 10 м. на сграда с предназначение за автоцентър с офиси и на допълващо застрояване на постройка с предназначение за гараж, с максимална височина 3.60 м., в УПИ IX 2255 с отреждане за ЖС, кв. 123а, м. Малинова долина изток по плана за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен с решение 93 по Протокол 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет /СОС/ и изменение на ПР, одобрено с решение 643 по Протокол 59/13.09.2018 г. на СОС. Във визата за проектиране е посочено, че съгласно Общия устройствен план на София УПИ IX 2255 , съставляващо имот с идентификатор 68134.1610.6225, попада в Смесена многофункционална зона със занижени параметри /Смф 1/ с устройствени показатели: плътност на застрояване 40 %; Кинт 2; мин. озелена площ 40 %, като минимум 50 % от озеленената площ е с висока дървесна растителност, както и че с визата не се допускат намалени разстояния към съседните имоти или сгради, включително през улица. Не е спорно по делото, че жалбоподателят се легитимира като собственик на имот с идентификатор 68134.1610.2254, съставляващ УПИ VIII 2254, кв. 123а, м. Малинова долина изток, район Студентски. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която с действащия ПРЗ е предвидено самостоятелно застрояване в УПИ VIII и УПИ IX, като сградите в двата имота са разположени свързано по страничната регулационна граница между имотите. Констатирано е от вещото лице още, че издадената виза е за основно застрояване с предназначение за автоцентър с офиси, с което е допусната промяна на предназначението на имота от "за жилищно" в "за нежилищно" строителство, без е променен начинът и характерът на застрояване в двата имота, предвидени в действащия ПУП, одобрен с решение 93 по протокол 32 от 10.12.2001 г. на СОС. Посочено е също така, че с изменението на ПУП, одобрено с решение 643 от 13.09.2018 г. на СОС, УПИ IX-2255 е отреден за жилищно строителство. За да отхвърли жалбата срещу процесната виза за проектиране първоинстанционният съд е приел, че макар и да е допустима, като подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, то същата е неоснователна. Прието е от съда, че оспорената виза е издадена от компетентен орган в съответствие с чл. 140, ал. 7 от ЗУТ, във вр. с § 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ и предвид заповед РД-09-09-28/17.03.2021 г. на главния архитект на Столична община, както и в законоустановената форма и при спазване на административно-производствените правила. Прието е от съда също така, че процесната виза е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни норми и с предвижданията на нормативите по устройство на територията и действащия план за застрояване, както и при съобразяване на изискванията на действащия ОУП на София. Според административния съд процесната виза не представлява изменение на ПРЗ, доколкото на основание т. 1, колона 6 от устройствена зона "Урбанизирани територии" от приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/ с издадената виза за инвестиционно проектиране е допусната промяна на предназначението, определено с ПУП от жилищна в нежилищна функция, която промяна е допустима в условията на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ без да се променят начинът и характерът на застрояване. Позовавайки се на чл. 21, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗУТ и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че доколкото в съответствие с действащия ПУП ПЗ в имота е предвидено основно застрояване ниско свързано застрояване с максимална височина Н=10 м. на сграда с предназначение за автоцентър с офиси и на допълващо застрояване на постройка с предназначение за гараж с максимална височина Н=3.60 м., то с визата не е променен начинът на застрояване, както и не е налице промяна на характера на застрояване, тъй като с визата също се допуска застрояване със сграда до 10 м. /ниско застрояване/, каквито са предвижданията и на плана. Според съда, ако се приеме, че характерът или начинът на застрояване касае и допустимите устройствени показатели за застрояване на имота, то също не е допуснато отклонение, тъй като визата повтаря като ограничение посочените в плана показатели. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че в случая са налице предпоставките по чл. 134, ал. 6, във вр. с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за издаване на оспорената виза за проектиране. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране. Правилно административният съд е приел, че процесната виза за проектиране е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с 41, ал. 2 и чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, от компетентен административен орган и при спазване на изискуемата форма, както и при липсва на съществени нарушения на административно-производствените правила. Правилен е и решаващият извод на съда за издаване на процесната виза за проектиране в съответствие с приложимите материално-правни норми. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - ПРЗ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ "застрояване" е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. В процесния случай оспорената виза за проектиране е издадена за промяна на предназначението на УПИ IX 2255 от жилищно в нежилищно и инвестиционно проектиране на ниско свързано застрояване с височина 10 м. и с предназначение за автоцентър с офиси, както и на допълващо застрояване на пристройка с предназначение за гараж с височина 3.60 м. От приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, се установява, че с действащия ПУП ПРЗ, одобрен с решение 93 по Протокол 32/10.12.2001г. на СОС и изменен с решение 643/13.09.2018 г. на СОС, е предвидено свързано застрояване на страничната регулационна граница между УПИ IX 2255 и УПИ VIII 2254, кв. 123а, както и УПИ IX 2255 е отреден за жилищно строителство, а за УПИ VIII 2254 няма определено конкретно предназначение. Съгласно заключението на вещото лице с процесната виза за проектиране не се променя начина и характера на застрояването в двата имота, като само се променя предназначението на УПИ IX 2255 от жилищно в нежилищно. При така установеното по делото правилно административният съд е приел, че процесната виза за проектиране е издадена в съответствие с действащите нормативи и с ПУП, както и се явява в тази връзка неоснователно възражението на касатора за неприложимост в случая на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател относно промяната на предназначението на имота от жилищно в нежилищно. Съгласно указанията по т. 1, колона 6 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, при спазване на санитарно-хигиенните и екологичните изисквания се допуска промяна на предназначението, определено с ПУП за определени УПИ от жилищни в нежилищни и от нежилищни в нежилищни, без да се изисква изменение на ПУП, като в тези случаи предназначението на бъдещите сгради се конкретизира с визата за проектиране, така както и е направено с процесната виза при изрично посочване на устройствените параметри за зоната Смф1 по ОУП на София, в която попада УПИ IX 2255. Поради това като достига до изводи в този смисъл първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Този извод не се променя и от представеното пред касационната инстанция заявление от 10.08.2023 г., подадено от В. Петров с искане за даване на разрешение за изработване на проект за ИПЗ за УПИ IX 2255 и УПИ VIII 2254, тъй като същото е подадено както след издаване на оспорената виза за проектиране, така и след постановяване на съдебното решение. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Неоснователно се явява възражението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неспазване на чл. 142, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Цитираната разпоредба се явява неприложима в развилото се съдебно производство пред административния съд, тъй като основанието за отлагане на делото е регламентирано с изрична норма в АПК - чл. 139, ал.1 от АПК, поради и което липсват основания за субсидиарно прилагане на ГПК. Доколкото в пръвоинстанционното производство не се установява да са налице и двете кумулативни предпоставки на приложимата норма, предвид приложения болничен лист само на процесуалния представител на жалбоподателя, то законосъобразно съдът е дал ход на делото в проведеното открито съдебно заседание на 12.07.2023 г. и е приел представената в срока по чл. 199 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдебно-техническа експертиза. Не е налице и соченото от касатора нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в невъзможност на жалбоподателя да се запознае с представената и приета в откритото съдебно заседание на 31.05.2023 г. административна преписка. С придружително писмо изх. РСТ23-ДИ11-80/09.03.2023 г. на кмета на район Студентски, Столична община, административната преписка е била приложена по делото, ведно с подадена първоинстанционна жалба, поради и което жалбоподателят, както и неговият процесуален представител, са разполагали както с възможността, така и с един достатъчен период от време, да се запознаят до проведеното открито съдебно заседание на 31.05.2023 г. със съдържанието на тази преписка, за да може да изразят становище по нея и организират защитата на жалбоподателя. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Мания Детайлинг център ЕООД за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева. Основателна се явява и претенцията на ответника главен архиткет на район Студентски, Столична община, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,