Решение № 7997 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6014/2018 г.

Решение № 7997 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6014/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция " Контрол" при ТД на НАП- С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1730 от 16.03.2018 г., постановено по адм. дело № 13503 от 2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0323140/21.11.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - С.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващо отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при издаването на заповедта е съобразен принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. Сочи, че са изложени конкретни мотиви относно продължителността на срока на налагане на ПАМ. Намира, че ежедневното отчитане на продажбите чрез извеждането на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет е особено важно за контрола, който НАП следва да оказва върху търговците. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "В. М." ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол пред АС- С. град е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0323140/21.11.2017 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - С., с която е наредено запечатване на търговски обект - павилион за бърза закуска, находящ се в гр. С., пл. "Батенберг", коледен базар, стопанисван от "В. М." ЕООД и забрана за достъп до него за срок от седем дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 20.11.2017 г., при извършена проверка от орган по приходите при ТД на НАП- С., е констатирано, че данъчно задълженото лице не е изпълнило задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис на фискалната памет на регистрираното в обекта фискално устройство за дата 18.11.2017 г. През този ден са регистрирани продажби на обща стойност 891.35 лв., без да е отпечатан пълен дневен финансов отчет "Z" с нулиране и запис на фискалната памет от наличното фискално устройство. То е приключено с дневен отчет само от 19.11.2017 г. Преценено е, че деянието е в нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с оглед на което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "в" ЗДДС е издадена обжалваната заповед за налагане на ПАМ. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав, предвиден в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС за налагане на ПАМ. Счел е, че процесната ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели, като при налагането на мярката не е спазен и принципът на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 АПК. Поради това е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е изследвал релевантните за спора факти и е формирал необосновани правни изводи. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, след като налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, то оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 7 дни на нестационарен обект, който осъществява търговска дейност само по Коледните празници, не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е достигнал до същият краен извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 600 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед разясненията, съдържащи се в Решението на СЕС по съединени дела С- 427/16 и 448/16 г. настоящият състав не намира, че уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение