Решение № 490 от 17.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пауър Туенти Туенти" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя А. Гошкелов, против решение 2545/15.04.2022 г., постановено по адм. дело 12011/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 224/01.11.2021 г. на заместник-министъра на околната среда и водите. Излагат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на постановеното решение, като се посочва, че същото е постановено в противоречие с материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради произнасянето на органа извън предвидения 20-дневен срок по чл. 47, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води. Посочва се още, че сумите по издадените наказателни постановения са били платени към момента на приключване на устните състезания по делото, както и че монтирането на техническо средство за аериране на преработените води няма да доведе до нужното обогатяване на кислорода на водите на река Струма. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски, както и възражение за размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна заместник-министъра на околната среда и водите, чрез юрк. В. Иванова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Пауър Туенти Туенти ООД против Решение 224/01.11.2021 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително 01440017/04.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите за водовземане от язовир Пчелина, с цел производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ Пчелина, на основание чл. 78, ал. 2 и чл. 78а, т. 2 от Закона за водите. От фактическа страна по делото е установено, че Пауър Туенти Туенти ООД е титуляр на Разрешително 01440017/04.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите за водовземане от язовир Пчелина, с цел производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ Пчелина. Разрешителното е с краен срок на действие 31.12.2021 г., поради което дружеството подало заявление вх. РВ-40/29.09.2021 г. за продължаване на разрешителното. От доказателствата по делото писма от директора на БДЗБР, съдът е установил, че Пауър Туенти Туенти ООД има установени извършени нарушения, за които са му издадени влезли в сила наказателни постановления за дължими суми в размер на общо 5000 лева, които суми са били заплатени от дружеството на 24.11.2021 г., т.е. след издаването на оспорения административен акт. Установено е още, че при извършените проверки на място от БДЗБР не е констатирано монтиране на техническо средство за осигуряване на допълнителна аерация на преработените води и не е постъпвала информация от титуляря на разрешителното за монтиране на такова устройство, въпреки задължението за това съгласно постановеното с Решение Х-216/27.10.2016 г. условие под т. 21 в раздел Условия на водовземането и ползването към Приложение 1 към Разрешително 01440017/04.01.2012 г. С оспореното Решение 224/01.11.2021 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително 01440017/04.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите за водовземане от язовир Пчелина, с цел производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ Пчелина, на основание чл. 78, ал. 2 и чл. 78а, т. 2 от Закона за водите. Посочено е, че решението е издадено от заместник-министър на околната среда и водите, който е оправомощен със Заповед РД-5121/14.05.2021 г. на министъра на околната среда и водите да изпълнява функциите на орган по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗВ в административните производства по Глава четвърта от Закона за водите, в т.ч. да извършва действията и да издава съответните актове по чл. 61, ал. 5, чл. 62, чл. 67-84 ЗВ. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел е, че обжалваното административно решение е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е посочил, че заявлението за продължаване на срока на разрешителното е подадено от лице, в полза на което е предоставено разрешителното за водовземане в срока по чл. 78, ал. 1 ЗВ, но не е изпълнено условието на разрешителното по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ., а именно: да се монтира техническо средство за осигуряване на допълнителна аерация на преработените води, изпускани от ВЕЦ Пчелина, с цел повишаване на кислородното съдържание в тях. Освен това, по делото е установено и че имуществените санкции, наложени с влезлите в сила наказателни постановления, са платени след постановяването на Решение 224/01.11.2021 г. на заместник-министъра на околната среда и водите. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като допустимо и правилно. Решението е обосновано, а формираните от съда фактически и правни изводи съответстват на събраните доказателства и на материалния закон, поради и което напълно се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, като е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти, и след като е анализирал подробно правната уредба, е формирал обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ за продължаване срока на действие на разрешително, издадено по реда на този закон, следва заявлението да е подадено в законоустановения срок; да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на разрешителното. При липсата на една от тези предпоставки, какъвто е настоящият случай, органът е длъжен да откаже удължаване на срока на действие на издаденото разрешително. Както правилно административният съд е посочил, заявлението е подадено в законоустановения срок, но искането не съответства с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 и чл. 78а, т.2 ЗВ. В процесния случай не е изпълнено условие на разрешителното по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ, а именно: да се монтира техническо средство за осигуряване на допълнителна аерация на преработените води, изпускани от ВЕЦ Пчелина, с цел повишаване на кислородното съдържание в тях. Съгласно приложимия закон титулярът на разрешителното за водоползване е длъжен да изпълнява условията на издаденото му разрешително, като при нарушение е налице и основание за отказ за продължаване на срока за разрешителното. Настоящият състав не счита, че следва да коментира касационният довод на Пауър Туенти Туенти ООД, че монтирането на техническо средство за аериране на преработените води няма да доведе до нужното обогатяване на кислорода на водите на река Струма, защото това възражение е неотносимо към процесния спор. Споделят се изводите на първоинстанционния съд относно това, че непроизнасянето на решаващия орган в предвидения 20-дневен срок по чл. 47, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностни води, не представлява съществено нарушение, тъй като този срок е инструктивен и с изтичането му не се преклудира правомощието на административния орган да се произнесе по заявлението за продължаване на срока на действие на издаденото разрешително. Освен горното, по делото е безспорно установено, че към момента на постановяване на решение 224/01.11.2021 г. на заместник-министъра на околната среда и водите Пауър Туенти Туенти ООД е имало задължения по три наказателни постановления, които са влезли в сила, не са отсрочени, и съответно са били предадени на НАП за принудително събиране. Предвид разпоредбата на чл. 78а ЗВ не се разрешава изменение и продължаване по чл. 78, ал. 3, продължаване по чл. 78, ал. 2 или преиздаване на разрешителното по чл. 79, ал. 3 при неплатени такси по чл. 194 и/или дължими глоби или санкции по чл. 200. Правилно административният съд е посочил, че фактът на плащането излиза извън обхвата на чл. 142, ал. 2 АПК, доколкото към постановяването на решението не е бил осъществен. Изводите на съда са обосновани и съобразени с приложимия материален закон. Поради това решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 200 лева, което не се явява прекомерно по размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение