Решение № 11660 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8193/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат С. Политов, против Решение 5535/30.05.2025 г. постановено по адм. дело 1118/2025 г., по описа на Административен съд Хасково (АС Хасково) с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2976/09.04.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС). Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорва изводите на съда, че не са налице необходимите материално правни предпоставки за предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Счита, че отказът да му се предостави закрила противоречи на основния принцип международното бежанско право. Излага доводи, че е от значение готовността му да работи в България, предвид което е представен трудов договор, който не е бил обсъден от съда. Моли обжалваното решение да се отмени, като спорът бъде решен по същество или делото да се върне на интервюиращия орган за повторно разглеждане. Ответникът по касация председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуалния си представител юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и от фактическа страна е установил следното: С молба рег. УП 35306/29.10.2024 г. по описа на ДАБ М. А. А. е поискал закрила в Република България, като е съставен регистрационен лист. На 24.02.2025 г. в присъствието на преводач от/на арабски език с М. А. А. е проведено интервю. Чуждият гражданин е заявил, че е роден на [дата]и живял в гр. Хтарин, обл. Халеб до напускането на страната. Напуснал Сирия на 19.10.2024 г. и влязъл незаконно в Турция. В Турция останал около седмица и тръгнал за България, като пристигнал на 26.10.2024 година. Минали група от 7-на души със стълба през оградата, после били два дни в гората и дошъл трафикант и с автомобил, стигнали в Харманли, където се предали в полицията. Не е бил арестуван и осъждан в Сирия, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и религия. Не е членувал в политически партии, не е участвал във военни формирования. Определя се, като [заличен текст], [заличен текст]. В Сирия останали семейството му майка му и сестра му. Имал начално образование. Работил като шивач. Не бил служил, не е получавал и призовка. Виждал е сражения през 2014-2015 г. до 2022 година. Имало отвличания, кражби и грабежи. Бил отвлечен през 2022г. и майка му продала единствената си гривна, за да го освободят бандитите. Семейството му не тръгнало, защото нямали пари. Не искал да се върне в Сирия защото нямало бъдеще, нищо не се било променило и народът щял да продължава да бяга оттам. Не иска да се върне в Сирия, защото пак щели да го отвлекат, а иска да остане в България, защото била спокойна и мирна държава. При така установеното решаващият съд е споделил извода на административният орган, че по отношение на кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно: по причини основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Счел е, че сирийският гражданин не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване от страна на държавата, от партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или от недържавни субекти, включително международни организации, като същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Приел е, че чужденецът не е имал проблеми от етнически, религиозен или политически характер.От друга страна е прието, че чужденецът не изтъквал никакви лични опасения от преследване в страната си на произход. Не е направил и твърдения, релевантни с нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не е заявил наличието на конкретно събитие, поради което е избрал да напусна страната си на произход и реално не е посочил никакви основателни опасения от преследване. Съдът е посочил, че административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като я е разгледал във връзка с тълкуванията, дадени в решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 година. След извършен анализ на информацията, изложена в справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. изготвена от дирекция Международна дейност към ДАБ при МС относно актуалното положение в Сирия, административният орган е приел, че в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна е не може да се приеме, че е налице безогледно насилие. При така установеното съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. МД-02-159/14.03.2025г на Дирекция Международна дейност при ДАБ, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За наличието им безогледното насилие следвало да е изключително, но ситуацията в Сирия била стабилна, въпреки отделни прояви на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи. Не се установило спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От представената справка и от общодостъпните средства може да се направи извод, че към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Следва да се имат предвид категоричните данни за завърнали се сирийски бежанци, за които има осигурен достъп до услуги за закрила. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Въпреки регистрирани случаи на насилие в променящите се понастоящем условия, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. Не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е направил извод, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия международна закрила гражданин на Сирия. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото. Конкретно допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се сочи от касатора, поради което този му довод е бланкетен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай в конкретната бежанска история на М. А. А., не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, М. А. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на М. А. А. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените в хода на съдебното производство справки за актуалната ситуация в Сирия и правилно е посочил, че не са налице и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014г. по дело C-285/12 по тълкуването на чл.15, б. в от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Видно от съдържащи се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От представените справки се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Представените пред настоящата инстанция справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ потвърждават тези изводи. От анализа на изяснените обстоятелства и от обясненията на кандидата е видно, че в тях не се съдържат никакви мотиви за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, а желанието му е да дойде в Европа, за да намери работа. В тази връзка следва да бъде посочено, че представения по делото трудов договор от М. А. А. и желанието му да работи в България, не са основание да се приеме, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. С оглед изложеното и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение